Социалистическите партии подкрепят започването на Първата и на Втората Световна Война

by ExtremeCentrePoint on Monday, 30 June, 2008 · 9 comments

in Европа, История

Ac_socialistparty За ВСВ този факт е широко известен. Самата война е започната от Германската националсоциалистическа работническа партия, която през 1939 има абсолютно мнозинство в Райхстага и контролира всички политически лостове. Хитлеристката партия е марксистка и социалистическа по своята идеология и националистическа по проявление(за разлика от братската си Съветска комунистическа партия, която е също марксистка и социалистическа, но интернационална, а не националистическа).Социалистите изиграват фатална роля и в разпалването на Първата Световна война. В последствие тази война е наречена „империалистическа”, но дали това е точно определение?През 1914 г. и в Германия и във Франция и във Великобритания на власт са социалистическите партии, които имат мнозинство в парламентите. Социалистите гласуват военните бюджети и дават карт бланш на военните, като по този начин компрометират каузата, която претендират, че защитават. И обратното, някои от големите финансисти и богаташи са против войната за разлика от социалистите. Например, когато започва кризата, лорд Ротшилд се обърнал с молба към The Times (която не била удовлетворена) да успокои риториката на социалистическите провоенни лидери, а гуверньорът на Централна­та банка (Bank of England) настоявал пред Лойд Джордж Брита­ния да остане неутрална.

Това ни отвежда и към още един важен въпрос: относителната леснина, с която се разпада антивоенната опозиция в Европа.

На континента съществувал механизъм за координиране на антивоенната съпротива в лицето на основания през 1889 г. Со­циалистически интернационал. Извън дейността на Интернационала оставала европейската не социалистическа левица, както и профсъюзите, чиято организация, в лицето на Международния секретариат на националните профсъюзни центрове (МСНПЦ), основана през 1901 г., включвала Централната организация на германските проф­съюзи, но не и КБТ (Конгреса на британските трейдюниони) или френската Обща конфедерация на труда (ОКТ). В идеоло­гическо отношение френските профсъюзи били по-крайни от гер­манските, но и по-слаби като членска маса.

На свой ред герман­ските профсъюзи имали тесни връзки с ГСДП, докато френските били независими от социалистическата партия. По тази причина било твърде малко вероятно членуващите в Интернационала пар­тии да съумеят да трансформират своите резолюции в стачна дей­ност, която да парализира железопътния транспорт и военната промишленост. Т.е. профсъюзите си намират оправдание да не правят нищо и по този начин реално подкрепят военните приготовления.

По подобен начин се развиват нещата и в самите социалистически партии. Резолюцията на конгреса социалистическия Интернационал в Щутгарт от 1907 г. обвинявала капитализма като източник на военната заплаха, но (най-вече поради съпротивата на германците) не набелязвала ня­какви по-конкретни действия в случай на война. Взимането на окончателно решение по този въпрос било отлагано няколкократно и Щутгартската резолюция оставала единственият дей­стващ документ.

На 19 юли 1914 г. представители на партийните Ръководства се събрали на извънредна среща, свикана от бюрото На интернационала в Брюксел, но при липсата на обща основа за Разговори делегирали взимането на решения на специален кон­грес, който така и не бил свикан.След 25 юли 1914, ГСДП организирала големи, но не особено шумни антивоенни демонстрации, докато при тайни срещи с правителствени министри нейните лидери давали да се разбере, че позицията им към войната ще се определи от това, дали тя е отбранителна или се води в подкрепа на австрийската агресия. Обявената от Русия мобилизация подронила базата на масовите протести и дала възможност на социалистическите ли­дери да подкрепят правителството.

Като резултат, почти всички социалистически де­путати подкрепили гласуването на военните кредити в Райхстага на 4 август.По подобен начин и във Франция, ФСП и ОКТ организирали мирни демонстрации, катализирани от убийството на Жорес на 31 юли от ръцете на фанатизиран роялист. Почитайки паметта му, Поанкаре оставил настрана политическите различия, а в речта си на гроба му лидерът на ОКТ Леон Жуо поставил ударе­нието върху националното единство. В крайна сметка Франция изглеждала толкова убедителна като жертва на аг­ресия, че имало голяма вероятност дори Жорес, ако не бе убит, да подкрепи правителството. Всички френски партии подкрепили по­литическото примирие, наречено „свещен съюз”, надявайки се на политически дивиденти и разчитайки, че тези извънредни обстоя­телства няма да продължат дълго.

Със сътрудничеството на социалистическите партии, които гласували военните креди­ти, антивоенните протести на практика били обезглавени.Каквито и да са били предубежденията на европейците към войната, за тяхното преодоляване била необходима съвсем малко сила, а предвоенното поведение на европейските социалисти показва, че всички приказки и декларации за миролюбие са били нищо повече от лицемерие.

.

PM

{ 9 comments… read them below or add one }

сойер July 1, 2008 at 7:19

мусолини също е социалист марксист.можеш да го добавиш в списъка.

Reply

Ангел Грънчаров July 1, 2008 at 13:58

Наистина от котилото на “социализма” е произлязъл комунизмът, който съдържа в себе си догмата за неизбежна световна военна експанзия с оглед планетарно разпространение та тази зараза… слава Богу, Америка успя да разбие тия негови попълзнвонения – Корея, Куба, Виетнам, Афганистан…

Reply

Ангел Грънчаров July 1, 2008 at 13:58

… попълзновения исках да напиша…

Reply

Спас Колев July 2, 2008 at 7:00

“През 1914 г. и в Германия и във Франция и във Великобритания на власт са социалистическите партии, които имат мнозинство в парламентите.” – мисля, че доста се отклоняваш от фактите, ако не разбираш социализмът в по-широк смисъл. Но тогава споменаването на Интернационала е неуместно.

В Германия правителството се назначава от императора, в парламента социалдемократите са 1/4. В Англия премиерът е либерал, лейбъристите имат 6% от местата в парламента. Във Франция социалистите имат към 1/3 от местата в парламента, но е образувана широка коалиция, за да ги изолират от правителството

Reply

ExtremeCentrePoint July 3, 2008 at 0:05

В Германия првителството се назначава от Кайзера, но военните бюджети се гласуват в Парламента. Социалистете гласуват за войната. След изборите през 1912 те са най-голямата партия. През август 1914(не ми се проверява за точната дата) Райхстагът доминиран от социалистите гласува на Бундесрата извънредни пълномощия и практически се саморазпуска. Немските социалисти като най-голямата партийна група дават зелена светлина на войната.

В Англия либералите печелят изборите пре 1910 и в съюз с лейбъристите и ирландските националисти формират правителство ляво-център, което започва войната. Социалистите са в правителството и съдействат за отмяната на правото на вето на Камарата на лордовете, което в последствие се оказва от голямо значение. Това правителство като политика си е социалистическо – да си припомним, че то създава независимият парламент в Дъблин.

Френската система през 1914 е толкова фрагмантирана, че партията на Жорес е от най-значимите въпреки, че няма мнозинство. Френските правителства не издържат повече от 9 месеца. На 4 август 1914 френските социалисти гласуват военните бюджети и извънредни пълномощи, след което гласуват за разпускане на Националното събрание. Поанкаре става президент през 1913, а на негово място като първи министър идва социалиста Вивиани. Негова е честа да воюва.

И така и в трите страни социалисти подкрепят и не правят дори малък опит за предодвратяване на войната. Във Франция и Англия на власт са социалисти-центристи. Социалистическите партии и в трите парламента гласуват необходимите кредити и финансиране на войната. Това е точно обратното на това, което са пропагандирали. Наричам го лицемерие.

Reply

Алонсо July 3, 2008 at 20:23

ExtremeCentrePoint Точно вие ли ще ми говорите за лицемерие? А как според вас се нарича изопачаването на историята и защо се занимавате с това?

Reply

ExtremeCentrePoint July 3, 2008 at 21:13

Историята Е изопачена. Всичко смущаващо е притулено. За него няма да срещнеш статии. Познато е само на кръг от тесни специалисти, които за да си нямат проблеми избягват определените теми.

Как по друг начин можем да си обясним етикета върху ПСВ “империалистическа”, когато както се вижда всички голями европейски социалистически партии я подкрепят? Впрочем може да бъде империалистическа, но и ясно трябва да се каже, че социалистите подкрепят империализма. Социалистите са чиста проба империалисти в лошия смисъл на думата: за пример германските националсоциалисти и съветските комунисти.

Друг пример за изопачаване на историята е поставянето на Германската националсоциалистическа работническа партия в групата на “крайно” десните партии. Чиста фалшификация. Партията е социалистическа и работническа и лява и като идеология и като политика.

Подобни неща са фалшифициране на историята.

Reply

Алонсо July 4, 2008 at 22:33

Чудно как “тоя тесен кръг специалисти” без да се страхуват от неприятности са е споделили “тайните” точно пък с вас. И то какви тайни? Коя партия в коя страна е била на власт по време оно. Ами че идете в библиотеката и вижте вестниците от това време! Пак се дъните момчета.
Освен това Хитлер е бил антикомунист което не се покрива с твърдението ви че нациската му партия е била марксистка. Може да е била, до Хитлер.
И като знам колко нагло лъжете съмнявам се, че интерпретирате нещата правилно, но събитията, но ми се струва доста маловажно за да го проверявам.
А има и други действащи лица. Хитлер и втората световна война са финансирани от ИГ Фарбен и Стандарт Ойл. Две големи корпорации! Едната американска. Дядото на Буш също е финансирал Хитлер полулегално чрез някакво банково сдружение и финансови трикове. След войната го “съдят” напълно формално. Така че не се мъчете с едностранчивите си представяния.

Изопачаване на историята е списъка с жертвите на комунизма който сте написали на една друга страница. Както и глупоста, че “руснаците не са създали нищо” и други такива с които вашия сайт изобилства.

Reply

ExtremeCentrePoint July 13, 2008 at 15:50

Драги, това че социалистическите партии имат основна заслуга в започването на ПСВ е известно на интересуващите се. Тази информация не се популяризира, за да не лъсне историческото лицемерие на марксист социализма. Този, който се интересува го знае. Това е и една от задачите на блога – да популяризира малко известни исторически факти, които доказват античовешката същност и ненаситната алчност на повечето социалистически движения, които неминуемо стигат да терор и масови убииства в налагането на геноцидарната си идеология.

Това се доказва и от поведението им по време на ПСВ, но най-ярък пример е ВСВ където две марксистки социалистически партии организират на човечеството невиждана касапница.:

Тези партии са :

Германската Национал Социалистическа Работническа Партия

и

Комунистическата партия на Съветския Съюз.

Теси две братски марксистки секти съсипват Европа.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: