Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.

by ExtremeCentrePoint on Saturday, 31 May, 2008 · 33 comments

in Европа, История

RobertLey_1939 Британците не прощават на Германия за бомбардировките над Ковънтри и Лондон. През последните години от войната те проявяват изключителна жестокост към цивилното немско население. Тази жестокост не е била наложена от никаква военна необходимост. Както и при руските зверства в Източна Прусия ставало е въпрос само за отмъщение.

Трагедията на „Кап Аркона” и „Атенс”

В последната година на войната, действията на Кригсмарине са повече от патетични. С напредването на руските войски в Германия немските бойни кораби служат най-вече за транспортирането на всички, които бягат от Червената армия. Корабите, не успели да спечелят победа за Германия, се опитват колкото се може да облекчат поне поражението й.
На 3 май 1945 г. Германия е пред капитулация. Хитлер загива три дни по-рано и негов заместник начело на Райха е не някой друг, а точно адмирал Дьониц, който иска да сложи край на военните действия. Независимо от всичко, на изток сраженията продължават, за да могат колкото се може повече военни и цивилни да достигнат зоната, окупирана от западните сили.

По това време в северните германски пристанища цари абсолютен безпорядък. Немците отчаяно се опитват да избягат от съветските войски, като се качват на всеки кораб, който може да ги отведе далеч от настъпващия ад. Те не искат да попаднат в ръцете на русите. Сведенията за мъченията на цивилното население и по специално на жените в германските области вече окупирани от руснаците, карат стотици хиляди от тях да се втурнат на Запад в зоната контролирана от британците и американците където знаят, че няма от какво да се страхуват.

От друга страна, на същите пристанища има кораби, които трябва да транспортират войски и бойно снаряжение в Норвегия, която все още е под немска окупация. Към всичко това трябва да се добави и превозването на затворници от концентрационните лагери, които немците се опитват да държат далеч от предните части на Червената армия.

На 3 май по обяд в пристанището на Любек са закотвени няколко немски кораба и британската авиация ги атакува. Англичаните в този ден провеждат общо три въздушни атаки.

cap_arcona Първият, улучен от попаденията на ракетите е трансатлантическия кораб „Дойчланд” от 21 000 тона, превърнат в кораб болница за транспортирането на хилядите ранени на Източния фронт. Оправданията на пилотите са доста неубедителни. Те претендират, че не са разбрали, че това е кораб болница защото малкият червен кръст не е нарисуван на палубата, а от двете страни на корпуса. За щастие, по това време на борда са само осемдесет човека от екипажа и още двайсетина членове на медицинския екип. „Дойчланд” е улучен от четири ракети, от които три се възпламеняват. Избухва пожар, който бързо е потушен. Капитанът в знак на капитулация, веднага нарежда на палубата да се опънат бели чаршафи. Не загива никой тъй като има достатъчно време за евакуиране на хората на спасителните кораби.

Втората атака се провежда срещу други два кораба. Единият от тях е величественият „Кап Аркона”, с водоизместимост от над 21000 тона. Преди войната е луксозен пасажерски лайнер, който си спечелва името Царицата на Южния Атлантик тъй като пътува често до Африка, Бразилия и Аржентина, макар че маршрутите му го отвеждат също до Балтийско и Северно море. Другият кораб от втората атака на Кралските военновъздушни сили е „Тилбек”. Става дума за малък, 3000-тонен товарен кораб, намиращ се в близост до „Кап Аркона”. Двата кораба получават трийсет или четирийсет ракетни попадения и за по-малко от половин час потъват.

Оттогава насам мълчалив покров забулва всичко що се отнася да атаката на „Кап Аркона”. Независимо от това десетилетия наред човешки останки биват изхвърляни от морето по бреговете на залива на Любек. През 1971 г., цели двадесет и пет години след трагедията на брега е намерен череп на дванадесетгодишно дете. Съюзниците обаче предпочитат да пазят в тайна цялата документация по случилото се.

Причината за тази секретност излиза наяве през 1975 г., когато в пресата в Германската Федерална Република се появяват статии, в които се изразяват сериозни съмнения за необходимостта от бомбардиране на тези кораби тъй като на практика войната вече е спечелена. Освен това съюзниците са обвинени, че са знаели за трюмовете пълни с хиляди затворници от нацистките концлагери, половината от които руски и полски военнопленници евакуирани от настъплението на британските войски в Северна Германия.

Когато стигат до пристанището на Любек, затворниците са натоварени на 2000-тонния „Атенс” за да бъдат прехвърлени на „Кап Аркона”, чийто капитан Хайнрих Бертман не е съгласен защото корабът му може да поеме само 700 души. Заплашен с незабавен арест и съд на капитан Бертман не му остава нищо друго освен да наблюдава как повече от 4000 концлагеристи са натоварени в трюмовете на кораба му. За да ги охраняват, на кораба се качват още близо 500 войници от Вафен СС.

Данните публикувани от проучванията направени през шестдесетте години на миналия век са ужасяващи.

На бившата Кралица на Южния Атлантик са затворени 4150 човека, а на „Тилбек” – 2750. Пожарите предизвикани от ракетите на британските самолети Хокър Тайфун превръщат трюмовете в смъртоносен капан, в който изгарят и се задушават по-голямата част от затворниците. От „Кап Аркона” успяват да се спасят около 350 човека като се хвърлят в морето, а от „Атенс” около петдесетина, но почти всички веднъж достигнали брега са били екзекутирани от Вафен СС.

Британските военни власти се защитават твърдейки, че отговорността за трагедията е единствено на немския военноморски флот тъй като съюзниците са предупредили, че всички кораби намиращи се в Балтийско море ще бъдат атакувани. До колко това обяснение е достатъчно за да оправдае избиването на 6 300 концлагеристи, няколко дни преди края на войната сами можете да решите.

{ 26 comments… read them below or add one }

NB May 31, 2008 at 11:01

Канадците са закачали на танковете си избити немски войници. Французите избиват над 28 000 души в Саар. Отделно в Елзас и Лотарингия.

Reply

ExtremeCentrePoint May 31, 2008 at 12:21

Да, имала го е и това. Но най-фрапантните случай за жестокостта на Запад са бомбардировките на немските градове и тези на съюзниците на Германия. Включително София. Не го е налагала никаква необходимост. Същото се случва с Милано. Защо англичаните бомбардират Милано? Най-логичният отговор е, че са искали да разрушат заводите. Но не! Те бомбардират центъра. Заводите остават незасегнати. В случая не става въпрос дори за отмъщение, защото Италия няма нищо общо с Лондон и Ковънтри.

“След като прогонват войските на Оста от Северна Африка през лятото на 1943 г., следващата цел на англо-американските войски е Италия и превземането на огромния промишлен град Милано е от стратегическо значение за съюзническите сили.

В същото време съюзниците са наясно, че ако такъв важен и голям град се атакува, духът на населението неминуемо ще спадне и решават да го направят.

От 8 август 1943-та тежките британски бомбардировачи Ланкастър и Хaliфакс извършват многобройни бомбени напа дения над Милано. На разсъмване на 14 август 47 бомбарди ровачи Халифакс хвърлят двайсет тона разрушителни и над шейсет тона запалителни бомби върху Милано. Столицата на Ломбардия е ужасена от жестоките поражения на съюз ническите бомбардировки, вече изпитани от гражданите на немските градове.

Бомбите падат не в индустриалната зона, а в старата част на града. Историческият център е обхванат от пламъци и само за няколко часа улиците се покриват с трупове. Освен човешките жертви много сгради с безценна историческа стойност са силно повредени.

Катедралата „Дуомо”, Кралският дворец, базиликата „Сан Амброзио” и легендарната оперна сцена на Ла Скала са засегнати от бомбите. Смята се, че петдесет процента от сградите в истори ческата част на града са разрушени. Според местните историци последният път, когато Милано е понесъл подобни разрушения, е през XII век при превземането му от Фридрих Барбароса.”

Reply

Георги Д. May 31, 2008 at 13:36

И каква стана тя – англичаните са злобни и жестоки, а германците които са избили стотици пъти повече хора от тях без никаква военна необходимост са сладки и добрички. Така ли?

Reply

NB May 31, 2008 at 13:41

Освен това си бият и негрите.

:-)

Reply

NB May 31, 2008 at 13:45

Историята със София е по-различна. Да не забравяме, че все пак България обявява война на Англия и САЩ. След това български самолети първи атакуват съюзнически бомбардировачи на връщане от Плоещ и свалят два над Плевен. Абе, дърпали са лъва за опашката. Когато обаче е трябвало да защитават столицата са се проявили с глупав героизъм, неорганизираност и слаба летателна подготовка.

Reply

NB May 31, 2008 at 13:53

Бомбардирали са защото: В същото време съюзниците са наясно, че ако такъв важен и голям град се атакува, духът на населението неминуемо ще спадне и решават да го направят.

Reply

Zadunajskij May 31, 2008 at 16:10

“Освен това си бият и негрите” – Da be, kak moje ???? ,
cialata progresivna obshtestvenost ostana vyzmutena…….

Reply

ExtremeCentrePoint May 31, 2008 at 17:07

Отговор на въпроса ти “Така ли?”: Не.

Reply

Иванов June 3, 2008 at 16:35

Видя ли каква е истината. Ами Дрезден? Разрушен до основи, 2-3 дни преди капитулацията да е обявена официалн. Загиват за 1 нощ 70,000 цивилни,стари хора, жени, деца, и нито един военен. Прочети повече, имаше нужда от това.

Reply

Zadunajskij June 5, 2008 at 9:09

Vojnata e meropriiatie na jiwot i smyrt. Tyn – myn niama……
Da si spomnim kakwo naprawiha iaponcite w “perlenoto pristanishte”,
kakwo stana sled towa w Hiroshima..??

Reply

Римл@нин June 8, 2008 at 13:50

Така е. Но има неща, които дори и на война са просто излишни. Те с нищо не приближават победата.

Reply

Anonymous June 8, 2008 at 14:29

http://translate.google.com/translate_t?sl=en&tl=bg

June 6, 1944. -NORMANDY- Three hundred French civilians were killed and thousands more wounded today in the first hours of America’s invasion of continental Europe. Casualties were heaviest among women and children.

Most of the French casualties were the result of the artillery fire from American ships attempting to knock out German fortifications prior to the landing of hundreds of thousands of U.S. troops. Reports from a makeshift hospital in the French town of St. Mere Eglise said the carnage was far worse than the French had anticipated and reaction against the American invasion was running high. “We are dying for no reason,” said a Frenchman speaking on condition of anonymity. “Americans can’t even shoot straight. I never thought I’d say this, but life was better under Adolph Hitler.”

The invasion also caused severe environmental damage. American troops, tanks, trucks and machinery destroyed miles of pristine shoreline and thousands of acres of ecologically sensitive wetlands. It was believed that the habitat of the spineless French crab was completely wiped out, threatening the species with extinction

Reply

Anonymous June 8, 2008 at 14:34

http://translate.google.com/translate_t?sl=en&tl=bg

AMERICANS ARE LOSING THE VICTORY IN EUROPE
Destitute nations feel that the US has failed them
By John Dos Passos

Novelist John Passos spent three months in Europe as a correspondent for LIFE, which recently printed his report on the Nurnberg trials. Just back in the US, Author Dos Passos here sums up his impressions of the continent.

Life Magazine
January 7, 1946

We are in a cabin deep down below decks on a Navy ship jam-packed with troops that’s pitching and creaking its way across the Atlantic in a winter gale. There is a man in every bunk. There’s a man wedged into every corner. There’s a man in every chair. The air is dense with cigarette smoke and with the staleness of packed troops and sour wool.

“Don’t think I’m sticking up for the Germans,” puts in the lanky young captain in the upper berth, “but…”

“To hell with the Germans,” says the broad-shouldered dark lieutenant. “It’s what our boys have been doing that worries me.”

The lieutenant has been talking about the traffic in Army property, the leaking of gasoline into the black market in France and Belgium even while the fighting was going on, the way the Army kicks the civilians around, the looting.

“Lust, liquor and loot are the soldier’s pay,” interrupts a red-faced major.

The lieutenant comes out with his conclusion: “Two wrongs don’t make a right.” You hear these two phrases again and again in about every bull session on the shop. “Two wrongs don’t make a right” and “Don’t think I’m sticking up for the Germans, but….”

The troops returning home are worried. “We’ve lost the peace,” men tell you. “We can’t make it stick.”

A tour of the beaten-up cities of Europe six months after victory is a mighty sobering experience for anyone. Europeans. Friend and foe alike, look you accusingly in the face and tell you how bitterly they are disappointed in you as an American. They cite the evolution of the word “liberation.” Before the Normandy landings it meant to be freed from the tyranny of the Nazis. Now it stands in the minds of the civilians for one thing, looting.

You try to explain to these Europeans that they expected too much. They answer that they had a right to, that after the last was America was the hope of the world. They talk about the Hoover relief, the work of the Quakers, the speeches of Woodrow Wilson. They don’t blame us for the fading of that hope. But they blame us now.

Never has American prestige in Europe been lower. People never tire of telling you of the ignorance and rowdy-ism of American troops, of out misunderstanding of European conditions. They say that the theft and sale of Army supplies by our troops is the basis of their black market. They blame us for the corruption and disorganization of UNRRA. They blame us for the fumbling timidity of our negotiations with the Soviet Union. They tell us that our mechanical de-nazification policy in Germany is producing results opposite to those we planned. “Have you no statesmen in America?” they ask.
The skeptical French press

Yet whenever we show a trace of positive leadership I found Europeans quite willing to follow our lead. The evening before Robert Jackson’s opening of the case for the prosecution in the Nurnberg trial, I talked to some correspondents from the French newspapers. They were polite but skeptical. They were willing enough to take part in a highly publicized act of vengeance against the enemy, but when you talked about the usefulness of writing a prohibition of aggressive war into the law of nations they laughed in your face. The night after Jackson’s nobly delivered and nobly worded speech I saw then all again. They were very much impressed. Their manner had even changed toward me personally as an American. Their sudden enthusiasm seemed to me typical of the almost neurotic craving for leadership of the European people struggling wearily for existence in the wintry ruins of their world.

The ruin this war has left in Europe can hardly be exaggerated. I can remember the years after the last war. Then, as soon as you got away from the military, all the little strands and pulleys that form the fabric of a society were still knitted together. Farmers took their crops to market. Money was a valid medium of exchange. Now the entire fabric of a million little routines has broken down. No on can think beyond food for today. Money is worthless. Cigarettes are used as a kind of lunatic travesty on a currency. If a man goes out to work he shops around to find the business that serves the best hot meal. The final pay-off is the situation reported from the Ruhr where the miners are fed at the pits so that they will not be able to take the food home to their families.

“Well, the Germans are to blame. Let them pay for it. It’s their fault,” you say. The trouble is that starving the Germans and throwing them out of their homes is only producing more areas of famine and collapse.

One section of the population of Europe looked to us for salvation and another looked to the Soviet Union. Wherever the people have endured either the American armies or the Russian armies both hopes have been bitterly disappointed. The British have won a slightly better reputation. The state of mind in Vienna is interesting because there the part of the population that was not actively Nazi was about equally divided. The wealthier classes looked to America, the workers to the Soviet Union.

The Russians came first. The Viennese tell you of the savagery of the Russian armies. They came like the ancient Mongol hordes out of the steppes, with the flimsiest supply. The people in the working-class districts had felt that when the Russians came that they at least would be spared. But not at all. In the working-class districts the tropes were allowed to rape and murder and loot at will. When victims complained, the Russians answered, “You are too well off to be workers. You are bourgeoisie.”

When Americans looted they took cameras and valuables but when the Russians looted they took everything. And they raped and killed. From the eastern frontiers a tide of refugees is seeping across Europe bringing a nightmare tale of helpless populations trampled underfoot. When the British and American came the Viennese felt that at last they were in the hands of civilized people. But instead of coming in with a bold plan of relief and reconstruction we came in full of evasions and apologies.

U.S. administration a poor third

We know now the tragic results of the ineptitudes of the Peace of Versailles. The European system it set up was Utopia compared to the present tangle of snarling misery. The Russians at least are carrying out a logical plan for extending their system of control at whatever cost. The British show signs of recovering their good sense and their innate human decency. All we have brought to Europe so far is confusion backed up by a drumhead regime of military courts. We have swept away Hitlerism, but a great many Europeans feel that the cure has been worse than the disease.

The taste of victory had gone sour in the mouth of every thoughtful American I met. Thoughtful men can’t help remembering that this is a period in history when every political crime and every frivolous mistake in statesmanship has been paid for by the death of innocent people. The Germans built the Stalags; the Nazis are behind barbed wire now, but who will be next? Whenever you sit eating a good meal in the midst of a starving city in a handsome house requisitioned from some German, you find yourself wondering how it would feel to have a conqueror drinking out of your glasses. When you hear the tales of the brutalizing of women from the eastern frontier you think with a shudder of of those you love and cherish at home.

That we are one world is unfortunately a brutal truth. Punishing the German people indiscriminately for the sins of their leader may be justice, but it is not helping to restore the rule of civilization. The terrible lesson of the events of this year of victory is that what is happening to the bulk of Europe today can happen to American tomorrow.

In America we are still rich, we are still free to move from place to place and to talk to our friends without fear of the secret police. The time has come, for our own future security, to give the best we have to the world instead of the worst. So far as Europe is concerned, American leadership up to now has been obsessed with a fear of our own virtues. Winston Churchill expressed this state of mind brilliantly in a speech to his own people which applies even more accurately to the people of the U.S. “You must be prepared,” he warned them, “for further efforts of mind and body and further sacrifices to great causes, if you are not to fall back into the rut if inertia, the confusion of aim and the craven fear of being great.”

The first winter of peace holds Europe in a deathly grip of cold, hunger and hopelessness. In the words of the London Sunday Observer: “Europe is threatened by a catastrophe this winter which has no precedent since the Black Death of 1348.”

These are still more than 25,000,000 homeless people milling about Europe. In Warsaw nearly 1,000,000 live in holes in the ground. Six million building were destroyed in Russia. Rumania has her worst drought of 50 years, and in Greece fuel supplies are terribly low because the Nazis, during their occupation, decimated the forests. In Italy the wheat harvest, which was a meager 3,450,000 tons in 1944, fell to an unendurable 1,304,000 tons in 1945. In France, food consumption per day averages 1,800 calories as compared with 3,000 calories in the U.S.

Germany is sinking even below the level of the countries she victimized. The German people are still better clothed than most of Europe because during the war they took the best of Europe’s clothing. But their food supply is below subsistence level. In the American zone they beg for the privilege of scraping U.S. army garbage cans. Infant mortality is already so high that a Berlin Quaker, quoted in the British press, predicted. “No child born in Germany in 1945 will survive. Only half the children aged less than 3 years will survive.”

On Germany, which plunged the Continent into its misery, falls the blame for its own plight and the plight of all Europe. But if this winter proves worse even than the war years, blame will fall on the victor nations. Some Europeans blame Russia for callousness to misery in eastern Europe. But some also blame America because they expected so much more from her. On the following pages the distinguished novelist John Dos Passos, who has been abroad as LIFE correspondent, reports on Europe’s suffering and what it means for America.

Reply

Anonymous June 8, 2008 at 14:36

Истината за кого? Чия истина? Тази на японците и немците или тази на французите, или тази на англичаните? Или българската?

Reply

Anonymous June 8, 2008 at 14:40

Също това:

In the Eye of the Beholder
Imagine if we’d reported and opined on WWII the way we do now.

http://victorhanson.com/articles/hanson051206PF.html

Превод тук:

http://translate.google.com/translate?u=http://victorhanson.com/articles/hanson051206PF.html&hl=en&ie=ISO-8859-5&sl=en&tl=bg

Reply

Иванов June 12, 2008 at 9:29

Хубаво си започнал. Дай цифри, колко америкенски,английски, руски, френски, холандски и тн. кораби са потопили немците през ІІ-та световна война.Потопени от немки пододници и Луфтвафе.
Колко пътнически.
Колко бойни..
Колко мъже, жени и деца са загинали удавени в морета и океани.
Колко американски, английски, руски, френски, холандски и тн. моряци и войници са загинали с потопените кораби.
А те са много хиляди.
ЗАЩОТО ПОТОПЕНИТЕ ОТ НЕМЦИТЕ КОРАБИ СА МНОГО СТОТИЦИ, АКО НЕ И ХИЛЯДИ.
ИНЕРЕСНО И ПОУЧИТЕЛНО Е ДА СЕ НАПРАВИ СРАВНЕНИЕ.
А ТО НЯМА ДА Е В ПОЛЗА НА НЕМЦИТЕ, ДАКОЛКОТО ЗНАМ.

Reply

ExtremeCentrePoint June 12, 2008 at 12:39

защо ти не ги дадеш?

:-)

Reply

майстор June 12, 2008 at 16:37

Иванов, я тука да се радваш;

http://www.youtube.com/watch?v=h8vZsmXUFAg

Reply

стоенчо June 14, 2008 at 17:11
стоенчо June 14, 2008 at 17:11

Иванов ти си ми любимеца!:-)

Reply

сойер June 20, 2008 at 0:42

на теб може и да ти е любимец, но на мен ако ми ми падне ще го излупам с лопатата….виртуално де

:-)

Reply

Атанас Василев April 20, 2009 at 18:27

Не се опитвайте да спорите с “Иванов”. Близко е до ума, че той пише от руското посолство или некоя канцелария на “Позитано” 20. Човека си заработва заплатата и е много добре подготвен.

Друг е въпроса дали е честен, но това не е и необходимо за неговата професия.

Reply

ivo April 20, 2009 at 18:39

Иванич чете всичко публикувано в комунистическото вестниче “Строго секретно” и после се прави на знаещ, като преразказва това, което му изнася.

Reply

Иван May 14, 2010 at 8:53

Преднамереното убиване на невинни е престъпление! Независимо дали са немци, руснаци, французи или марсианци(само за последните не съм толкова сигурен)!

А бомбардировките на София не са заради свалените бомбардировачи. Ако беше така трябваше да се бомбардират летищата ни а не самата София.

Reply

Тони February 12, 2012 at 21:56

До ИВАНОВ. Гос. Иванов бомбардировките на Дрезден са проведени на 13 -15 февруари
45 год. Интересно за какво намекваш или какво искаш да ни кажеш с това “само 3 дни
преди капитулацията”

Reply

anonymous February 25, 2012 at 13:25

Когато немските бомбардировачи почти почти унищожават Ковънтри без никаква военна необходимост, когато десетки градове в тогавашен СССР са сринати из основи, хиляди села са изгорени, милиони човешки същества избити, в концлагерите са душени с газ, подлагани на всякакви гаври и издевателства невинни, тогава къде беше толерантността? Някой заплака ли за тези хора? В по-голямата си част немския народ беше вкаран в капана на имперските мечти и почти нямаше гласове, че това е нечовешко деяние. И когато се обърнаха нещата..тогава друга песен е запята. Диваци, варвари ..и прочие. Е, не! Даже лесно се разминаха. Защото това си беше легитимния избор на германците. Все пак Хитлер дойде на власт, чрез честни и свободни избори. И няма какво да реват когато върху тях се стовари сляпата ярост на отмъщението. Съвсем друг е въпроса за личното страдание. Но то-както често се случва е в контекста на епохата.

Reply

Leave a Comment

{ 7 trackbacks }

Previous post:

Next post: