Българската армия в Македония 1941-1942 година е строга, но справедлива

by ExtremeCentrePoint on Thursday, 17 February, 2011 · 3 comments

in България, История

38068146099608737260100

- Г-н Марински, извършвала ли е нашата армия реално насилие срещу сърбите и гърците,когато България си върна Македония през 1941-42 г? 

– Въпроса ти момко е интересен. Отделни случей имаше. Помня,че по пътя към на Скопие когато влязохме във Вардарска Македония април 1941 се натъкнахме на една и съща картина. Имаше масова саморазправа на местното население със сърби. Същото положение беше и в Беломорието. Имаше масови безредици. Помня,че преди Скопие на около 2-3 километра преди града ще е било се беше събрала голяма тълпа хора. Спряхме да видим какво става. Там един много голям македонец пребиваше едни двама души ама бие на убиване. И аз им викам какво става тук? И този ама голям човек над 2 метра беше и после разбрах,че бил 160 килограма.Този същия се казваше Гоце Петров.Той като ме видя и се засили към мен и аз помислих,че ще ме нападне и посегнах към валтера, а той ме запрегръща и вика ,,Остави брате,ке се оправиме”. И пак се засили към онези двама души и бие и вика ,,Пичка ти матерна изгори ми златна кукя”.После разбрах,че това са били сръбски полицаи тези двамата. Отървахме ги с голям зор. После ги съдихме. Единия се оказа,че имал 40 убийства. Дадохме му смъртна присъда,а другия получи доживотен затвор. После какво е станало с него незная.Така,че в цялата област беше така. Имаше много такива случки. След войната тези убийства ни ги преписаха на нас. Ние постоянно бяхме в акций за сръбки партизани особенно 1943-1944. Аз лично съм участвал в 237 акции срещу сръбски партизани от април 1941 до септември 1944. Имам 2 кръста за храброст. Също както баща ми и дядо ми преди мен.

Иван Марински, български ветеран и герой от Втората Световна Война, носител на 2 кръста за храброст

Марш на 1-ви софийски пехотен полк

С гърди гранит, с нечут полет,
Кат вихър носим се напред,
През урви, чуки и скали.
Летим кат гордите орли.

Витязи сме от ПЪРВИ ПОЛК,
Показахме сред бой жесток.
Как славно и достойно мрем,
Безсмъртни лаври как берем.

Юнаци сме със крепка мощ,
При Пирот с устрем горд, „на нож!”
Геройски ляхме свойта кръв,
При Лясковец бе всеки пръв.

Безстрашни смели сме борци.
При Дрянова Глава с венци.
Покрихме ние таз страна,
България в света една!

При Прищина със огнен меч,
Ний хвърлихме се с плам на сеч!
Стихийно, вихренно с бес,
Изнесохме борбата с чест.

Текст: Любомир Бобевски

{ 3 comments… read them below or add one }

Anonymous February 17, 2011 at 16:28

Болезнената истина е че сега македонците са българофоби. Те са загубена кауза за нас, малкото хора от тях които се чустват още българи може да се върнат в България. Останалите не са ни нужни, няма какво да се възползват от нашето членство в ЕС и от привилегиите които то им дава за работа в обединена Европа.

Reply

Петър Влахов October 17, 2016 at 17:04

Няма загубени каузи. А и даже да не се чуствуват българи, нищо не ни пречи да им помогнем за работят в Европейските страни, от това нищо не губим.

Reply

БЪЛГАРИН ОТ МАКЕДОНИЯ November 20, 2017 at 15:56

Моят род е от Македония, и са избягали от там през 18 век заради турските кланета. Като наследник на преселници от Македония си зная историята. Проблемът е че в Македония има много анти-български настроения. Казват за нас, че сме Татари и използват всякакви нецензурирани термини. Познавам много хора родени в Македония, определящо се за българи. Преследват ги тях и техните семейства, а българските политици нищо не правят за тези хора, никакъв натиск към македонската страна, никаква помощ за българите там, изобщо нищо. Като цяло има доста негативизъм към нас.
За това ако трябва да се помага на някой то трябва да се помогне на тези хора които се чустват българи! На всички други които са русофили и сърбофили, да им помагат руснаци и сърби. Не трябва да се помага на такива хора които ни мразят, преследват и ненавиждат.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: