Въоръжената съпротива срещу комунизма в България: ДС за горяните и Горянското движение

by ExtremeCentrePoint on Wednesday, 9 February, 2011 · 8 comments

in България, История, Терор и Комунизъм

Забравената съпротива: Горянското движение и горяните (1944-1956 година)

ГОРЯНСКИТЕ ЧЕТИ

Агентурно-информационната система се използва от разузнавателните служби още първите месеци след 9 септември 1944. След засилването на съпротивителното движение във всички негови форми срещу просъветската власт в България през май 1947 г. се създава специален I отдел към Дирекцията на Държавна сигурност за борба с „контрареволюцията”1. Или по-конкретно, за разкриване и ликвидиране на нелегалните органи­зации и горянските групи и чети, наричани от комунистическата власт „бандити”, поставили си за задача да преградят пътя към съветизацията на България. За тази цел, веднага след формирането на отдел I на 4 май 1948 г., се разработва специална „Инструкция за организиране на агентурно-оперативна работа в борбата срещу политическия бандитизъм” (горянското движение – б.а.). По същество в нея се обобщава дотога­вашният опит както на военното разузнаване, така и на контраразузна­ването на Държавна сигурност. Разбира се, не е пренебрегнат и опитът на съветските разузнавателни служби, в който е заложен принципът на „смъртна омраза” към класовия враг и безпощадното му унищожаване. Ето и съдържанието на инструкцията:

„През първите месеци на 1948 г. се забелязва едно рязко увеличе­ние на политическия бандитизъм в страната. В някои райони бяха фор­мирани бандитски групи със значителен брой участници (30 души в Асеновградско), които преминаха към действие.

От друга страна ежедневно се получават сведения за новоформиращи се нелегални организации и групи, които са готови да излязат в Бал­кана или да минат нелегално южната граница.

 От страна на милицията и нашите органи се вземат редица мерки срещу тези действия на врага, най-значителни от които бяха двете про­ведени операции в Пловдивско и Г. Джумайско за ликвидиране на бан­дите в съответните райони”.

В инструкцията с тревога се отбелязва, че през лятото на 1948 г. създадените огнища на въоръжена борба ще прераснат в „съпротивително движение”. По-нататък в инструкцията се дава определение, или по-точно характеристика, на въоръжените чети и групи. В раздел, озаг­лавен „Понятие на бандитизма”, е записано:

„1. Ние говорим, че имаме налице бандитски действия в следните случаи:

а) Когато едно, или група лица извършват обири и грабежи, имащи за цел не само ограбването на обекти, но и преследващи определени по­литически ефекти,

б) Когато едно или група лица преминат в нелегалност с цел да во­дят въоръжена борба срещу установената власт на Отечествения фронт,

в) Когато едно или група лица бъдат прехвърлени през границата по нелегален път с цел да извършват в страната терористически, диверсан-тски и вредителски действия.

2. По своя числен състав и произход бандитските проявления се разделят по следния начин:

а) Единични бандити. Това са такива бандити, които обикновено са преминали в нелегалност, без да имат предварително установени връзки, и след това продължават да действат самостоятелно. Такива бандити мо­гат да бъдат много опасни, понеже са лесно подвижни, могат умело да се замаскират и поради това са трудно уловими…

б) Бандитски групи (банди). Това са бандитски формирования с по­вече от двама души, които излизат в нелегалност в резултат на дейност­та на някоя нелегална организация или пък поради това, че са преслед­вани от властта,

в) Бандитски групи, образувани в страната – това са групи, произ­хождащи от вътрешните враждебни среди, които могат да нямат връзка с чуждо разузнаване и задгранични централи,

г) Бандитски групи, прехвърлени през границата от чужбина. Това са групи, формирани зад граница от чужди вражески разузнавания или емигрантски фашистки централи, които се изпращат по нелегален път в страната, за да развиват бандитска дейност”.

От дотогавашния опит на службите на Държавна сигурност и най-вече на нейния I отдел се прави изводът: „Необходимо е дебело да се подчертае, че основното оръжие в борбата срещу политическия банди­тизъм е агентурата. Всички останали мероприятия се явяват помощни и допълващи това наше средство”.

В „Инструкция за организиране на агентурно-оперативна работа в борбата срещу политическия бандитизъм” те са разделени в две основ­ни направления – профилактични и практически. В профилактичните (предпазни) са включени следните основни изисквания:

„1. Да се изгради масов агентурно-информационен апарат по цяла­та територия на сектора, като се обърне сериозно внимание на погра­ничните, планинските и горски райони, които се явяват най-подходящи за бандитска дейност.

2. Агентурният апарат да бъде разположен по такъв начин, че да бъ­дат контролирани всички кръстовища, кошари, уединени ханчета и пла­нински колиби, които се явяват удобни убежища за бандити.

3. Агентурно-информационният апарат по селата да се изгради на принципа на резидентурата, за да могат малкото оперативни работници в околията да обхванат напълно целия район.

4. Агентурно – информационният апарат да се устрои предварител­но и системно, а не едва след като се прояви бандитската група…”

В инструкцията се посочват следните практически мероприятия за борбата срещу горянското четническо движение:

„1. Да се вземат на активна агентурна разработка всички лица, за които имаме данни или подозрения, че имат такова участие в бандитска­та дейност като:

а) действащи бандити, излезли в нелегалност,

б) помагачи на действащи бандити в тяхната работа,

в) ятаци и укриватели на бандити.

3. Да се обхванат незабавно с агентура всички роднински и прияте­лски връзки на бандитите. Досегашната наша практика доказва, че бан­дитите използват винаги на първо място своите роднини и приятели за поддържане на връзки, снабдяване с храна и облекло или за организира­не на скривалища през зимата.

4. Да се направи всичко възможно за придобиване на агент от бан­дата. Тук да се използват и двата наши основни метода, а именно:

а) Вербовка на агент от състава на бандата. Трябва да се подчертае, че вербовката на такъв агент е на пръв поглед трудно мероприятие, обаче то не е неизпълнимо. За такава вербовка трябва да се подбират бандити, за ко­ито знаем, че не са озлобени до крайност срещу властта, че не са извърши­ли такива престъпления, за които да знаят с положителност, че ще бъдат наказани със смърт, и които имат семейства, деца, жени, оставени от тях,

б) Въвеждане на агент в състава на бандата. Тази комбинация може с успех да бъде прилагана, когато ние знаем местонахождението и със­тава на бандата и подберем такъв агент, който да се ползва с пълното до­верие на бандата. Тук трябва да се подчертае, че оперативният работник може да реши изпращането на агента в състава на бандата само когато разполага с пълно проверен и изпитан в работата такъв.

5. Да се вербува агентура из числото на ятаците на бандата, като се използват за основен компрометиращ материал установените факти, че кандидатът за вербовка се намира във връзка с бандитите. Тук трябва да се внимава извънредно много при подбора на кандидата за вербовка, по­неже има голяма опасност същият, след като бъде вербован, да избяга в бандата, ако не е достатъчно добре разколебан.

6. Да се подготви предварително планът за реализация на бандата, като същият бъде изпращан за одобрение в Оперативния сектор ДС -София.

Към реализацията да се пристъпва, след като са установени броят и местонахождението на бандитите, връзките им с ятаците и други лица, връзките им с политическите организации и чужди разузнавания и въ­оръжението им. С реализацията може да се избърза в случай, че влияни­ето на бандата бързо нараства и е необходимо то да бъде пресечено.

В плана на реализацията да бъдат предвидени следните мероприятия:

а) Извеждането на действащата агентура от състава на бандата и ятаците. Трябва да се подчертае, че при досегашната реализация неряд­ко са случаите, когато нашите агенти са били провалени, понеже е про­пуснато да се направи необходимото за тяхното извеждане,

б) Да се използва процесът на реализацията, като се предвиди в пла­на извършването на масови вербовки за числото на засегнатите и уличе­ни лица. този момент се явява много удобен за придобиване на ценна и масова агентура против бандитизма и трябва рационално да бъде изпо­лзван…”

Последният раздел на инструкцията е посветен на „Организационно-отчетни мероприятия”. В т. 1 се посочва: „Да се приведат в извест­ност всички действащи в територията на сектора (села, градове, околии и окръг – б.а.) бандитски групи или отделни бандити, за които имаме ня­кои данни, като се съставят картотеки и списъци на следните категории, уличени в бандитска дейност”2. Тук влизат четниците, ятаците, техните семейства и близки, както и избитите дотогава.

В строго секретните архиви на Дирекцията на Държавна сигурност, предоставени за ползване, не се откриват данни и оценки за това, какво подобрение е настъпило в нейната агентурна система след посочените инструкции за 1948 г. Но има подробен доклад за Пловдивски окръг от декември същата година. В него се посочва, че към службата на ДС в Пловдив работят 63 оперативни работници. От тях 50% са със средно образование, а останалите с незавършено третокласно и средно. По-на­татък следва обяснението: „През настоящата година на активна опера­тивна разработка са взети 11 групови разработки и 118 лични активни разработки, 116 предварителни разработки и 331 на отчетно наблюде­ние. Срещу всички тия не по-малко от 800 души, вражески елементи, ко­ито активно са работили срещу народната власт, службата е вербувала и работила с нова агентура от 1250 души или секторът се обслужва с об­що 2100 души агентура в борбата с врага”. В доклада се отбелязва, „че около 300 души” са отстранени като неподходящи агенти. За посочена­та година служба ДС – Пловдив, изразходва за агентурата 300 хиляди лева и за „разни други видове услуги”3. Тези „услуги” са получаване на жилища, коли и записване на децата им с предимство в езикови гимна­зии и в университети.

В по-друг аспект е агентурната дейност на Държавна сигурност в „Предложение на министъра на вътрешните работи до секретариата на ЦК на БКП” от 21 април 1949 г., отнасящо се до „контрареволюционни-те групи във Варненска, Белоградчишка и Провадийска околии”. То е със следното съдържание:

„Органите на ДС – Варна, водиха седем агентурни разработки и разкриха изградени контрареволюционни групи в горепосочените око­лии. От агентурните данни по тези разработки и проведени следствия се установиха над 550 души, предимно селяни, като членове на вражески нелегални групи, помагачи и ятаци на двете нелегални въоръжени бан­ди, излъчени от същите групи. За времето от декември м. г. – март т. г. органите на ДС – Варна, задържаха от тях 311 души за следствие и да­ване под съд.

За изясняване на широко развитата вражеска дейност, допуснатите големи арести и определяне на мерките, които трябва да се вземат, бяха изпратени на място другарите Иван Бънзаров – началник отдел Първи при ДДС, и П. Петрушев – ст. инструктор, зав. варненската група око­лии при ЦК на БКП, които направиха обстоен доклад за това. От напра-

вената преценка съвместно с др. Ламбо Теолов – член на ЦК, Георги Костов – началник ДС – Варна, и бюрата на съответните околийски ко­митети на партията по положението в тези околии, на материалите от агентурата и следствието по всяка разработка и за всяко лице поотдел­но, изпратените другари излизат със следните препоръки, които предла­гат да бъдат одобрени:

1. По отношение на замесените във вражеска дейност лица

а) По агентурна разработка „Подпалвачи” – П. Дойков Замесени – 212 души, да се дадат под съд 42 души

Задържани 130 души, да се изпратят в ТВО – 43 души, да се осво­бодят – 45 души

да се предупредят, без да се задържат – 82 души.

Подсъдимите да се разбият на две групи, като се образуват два про­цеса във Варна и Добрич, които да се насрочат до изборите, но да се гле­дат след това,

б) по агентурната разработка „Кулаци” – Н. Перпериев Замесени – 91 души, да се дадат под съд 8 души Задържани – 46, да се изпратят в ТВО – 7 души

да се освободят – 31 души,

да се предупредят, без да се задържат – 45 души.

Процесът да се гледа в град Провадия след изборите;

в) по агентурна разработка „Тиква”, младежи с. Венчан, Провадийско Замесени – 13 души, да се дадат под съд 8 души

Задържани – 61 души, да се изпрати в ТВО – 1 да се предупредят, без да се задържат – 4 души. Процесът да се гледа след изборите в гр. Провадия;

г) по агентурна разработка „Дунав” – Г. Спиров Замесени – 69 души, да се дадат под съд – 27 души Задържани 61 души, да се изпратят в ТВО – 19 души да се освободят – 15 души

да се предупредят, без да се задържат – 38 души. Процесът да се гледа във Варна след изборите;

д) по агентурна разработка „Цапнатия” – Ив. Кокинов Замесени 36 души, да се дадат под съд – 3 души Задържани – 19 души, да се изпратят в ТВО – 6 души да се освободят – 10 души

да се предупредят, без да се задържат – 17 души.

Процесът да се гледа в Добрич след изборите;

е) По агентурна разработка „Черно море” – П. Пасков Замесени – 99 души, да се дадат под съд – 11 души. Задържани – 40 души, да се изпратят в ТВО – 11 души, да се освободят – 18 души

да се предупредят, без да се задържат – 59 души. Процесът да се гледа във Варна след изборите;

ж) По агентурна разработка „Изгрев” – Бързаков Замесени – 22 души, да се дадат под съд. Задържани – 6 души, да се изпратят в ТВО – 3 души, да се предупредят, без да се задържат – 16 души.

По този начин от всичко замесените 542 души и общо задържани 311 души, да се дадат под съд 99, изпратят в ТВО 90, да се освободят 122 и да се предупредят, без да се задържат, 261…”4.

На 20 април 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изслушва доклад на министъра на вътрешните работи Руси Христозов „Относно бандитски­те прояви в страната”. Той информира членовете на Политбюро, че ра­зузнавателните служби на Държавна сигурност имат достоверни сведе­ния за извършване на подготовка за разгръщане на широка основа на четническо движение през 1950 г. Според него един от важните показа­тели е, че в Горноджумайски, Хасковски и други окръзи се увеличават „бандитските групи”. Министърът дава оценка, че „няма ценна агентура за внедряване в бандитските групи за откриване и разобличаване на ук­ривателите и връзките с бандитите”. Това се дължало и на факта, че службите на ДС не са обръщали „нужното внимание на агентурно-опе­ративната работа на бандитизма и тероризма”. „Досега, подчертава Ру­си Христозов, основното внимание на органите на МВР е било заостре­но с подпомагане на борбата с бандитизма”. Оттук не се разкривали „ор­ганизационните центрове на бандитизма вътре в страната”5.

В посочения доклад на министъра на вътрешните работи, както и в приетото постановление на Политбюро на ЦК на БКП, основната при­чина за възникване на съпротивителното движение в страната се търси в „чуждите разведки”. Те формирали „бандитски групи от враждебно настроени към властта и избягали нелегално през граница лица, каквито само за 1949 г. и началото на 1950 г. се наброяват 314 души…”6. Подоб­на оценка обаче не отговаря на действителните факти. В редица справ­ки и доклади от 1948 г. и 1949 г. на службите на ДС се утвърждава, че

горянските чети възникват по места без външна намеса и даже без инструкция на някакъв център в страната. Идващите от чужбина чети, сформирани от българските политически емигранти, имат само помощ­на роля във възникването и развитието на съпротивителното движение в страната. Негова база са нелегалните организации и групи. От тях ид­ват и горяните, поддръжката с храна и облекло, както и снабдяването на четите с оръжие. Въоръжената борба срещу съветизацията на България се води десет години, но за това време в своите доклади и справки Ди­рекцията на ДС не посочва нито един разкрит канал за внасяне на оръ­жие от Гърция и Турция.

С цел да се създаде по-добра организация, за да се ликвидират „съ­ществуващите бандитски групи”, т.е. горянските чети, Политбюро на ЦК на БКП взема следното решение:

„1. Министърът на вътрешните работи др. Христозов да вземе бър­зи и енергични мерки за ликвидиране на бандитите и нелегалните.

Органите на МВР в най-кратък срок да създадат във всички окръзи и преди всичко в граничните райони масово агентурно – информационен апарат за откриване и разобличаване бандитите и подпомагащите ги.

Освен това да се създаде специална агентура, която трябва да бъде внедрена в задграничните центрове, бандитските групи и средите, върху които те се опират.

2. В 10-дневен срок да се организира специален отдел при ДДС за борба с бандитизма за сметка на съществуващия щат на МВР, а в про­винцията – групи, като щата им да се попълни с проверени и квалифици­рани кадри на МВР.

3. Др. Христозов до 15 юни т. г. да представи списък и материали в бюрото на Министерския съвет за лицата, които водят активна вражес­ка дейност и практически подпомагат задграничните бандитски центро­ве, с цел изследването им от граничните райони.

Да се създаде постоянна комисия към Министерския съвет за изсел­ване и преселване на вражески елементи от представители на МВР, Про­куратурата, Министерството на земеделието и Отдела за управление на народните съвети при Министерския съвет.

Да се възложи на тази комисия решението на всички мероприятия, свързани с преселването…”7

Дванадесети отдел към ДС, като специален, се формира през май 1950 г. Структурата му е следната: отделение I води на контрол всички

разработки по линията на бандитизма и терора в страната; отделение II е бойно оперативно, като води всички разработки на действащите в страната активни „бандитски” групи, създава агентура, изпраща такава в чужбина, ръководи реализацията на горянските чети и отделните чет­ници; отделение III се занимава с издирването и залавянето на всички „опасни политически престъпници”, минали в нелегалност, с неустано­вено местожителство. Към отдела има група, която води оперативната отчетност8.

Отделът се състои от главен инспектор, началници на отделения, осем инспектори, седем групови началници и 29 разузнавачи. Началник на отде­ла е подполк. Веселин Райков. Към окръзите се създават специални „групи за борба с бандитизма” (ББ), като се обръща внимание най-вече на гранич­ните райони. Общо за окръзите съставът е следният: 15 групови начални­ци, 84 оперативни работници. В Хасковски окръг например оперативните работници са 11, в Софийски – 10, в Пловдивски – 8, в Бургаски – 7, и т.н. Те от своя страна са задължени да вербуват секретни сътрудници, инфор­матори и доверени лица, да подбират сигурни резиденти за определени райони и съответно да установяват нужните им „явочни квартири”9.

Със заповед на министъра на вътрешните работи от 22 април 1950 г. се определят основните задачи на XII отдел към Дирекция на Държав­на сигурност. „Да се подготви, нарежда министърът, специална агенту­ра за внедряване в задграничните центрове, бандитските и терористич­ни групи, както и в средите, на които се опират. За тази цел подробно да се изучат, разграничат и анализират контингентите, от които се попълват бандитските терористически групи и тия, от които последни­те получават подслон и храна, и след като се изграждат нелегални гру­пи, предназначени да улеснят бандитските действия”. Той нарежда агентурата да не бъде ръководена от разузнавачите, а от самите началници на МВР и ДС в окръзите10. Освен това министърът изисква: „Да се прегледа агентурният апарат. Установените двуличници, предатели и дезинформатори да се изключат от агентурата, а най-злостните да се арестуват, а когато е целесъобразно, да се разобличат и на тази основа да се превербуват”11.

През ноември 1950 г. помощник-министърът на вътрешните работи Иван Райков, който отговаря за Дирекцията на Държавна сигурност, из­дава заповед, с която изисква „да се активизира и засили агентурно-опе­ративната работа на село”. Неговите мотиви са, че съпротивата на враговете се засилвала с „настъплението на Партията на село”, т.е. „масовизацията на ТКЗС”12.

Веднага след създаването на отдел XII сътрудниците му насочват вниманието си към формиране на ефективна агентура. В справка от 11 януари 1951 г. на началника на отдела се посочва, че има 695 секретни сътрудници, 327 агенти, 351 информатори, 17 резиденти и 167 явочни квартири. През 1950 г. са „изключени 316 секретни сътрудници за негод­ност и предателство”. Според посочената справка социалният състав на секретните сътрудници е следният: буржоа – 117, дребни буржоа – 305, буржоазна интелигенция – 50, кулаци – 6, средни селяни – 62, работни­ци – 78, бедни селяни – 77. Политическият състав на секретните сътруд­ници по терминологията на службите на Държавна сигурност е повече от „вражеските среди”, което било „голям успех”. А той е следният: от „вражеските среди – 306, БЗНС (николапетковисти) — 41, отечественофронтовци и лоялни – 205, БЗНС – 31, социалдемократи – 3, фашисти -2, членове на БКП – 107″13.

С доклад от 10 март 1951 г. началникът на отдел XII вече прави ана­лиз на състоянието на създадената дотогава агентурно-информационна система. Той отбелязва: „В резултат на проверката, извършена досега на наличната агентура, се разкриват слабости, а именно, че голяма част от нашата агентура е неработоспособна и предателска. Разполага се с дан­ни, от които се вижда, че мнозина бивши агенти са минали в нелегалност и станаха бандити. Така например Костадин Дейков и Пенчо Христов от гр. Сливен станаха бандити и ръководители на сливенската банда, и два­мата са бивши агенти на бюро ДС – Сливен… Христо Иванов от с. Твър­дица, Новозагорско, заловен като нелегален, е бивш агент на ДС – Нова Загора. Гурко Примов от с. Бояница, Асеновградско, след неговото вер­буване от ДС – Пловдив, минава в нелегалност. Има и такива случаи, че след вербуването на кандидата той избягва в Югославия. Такива случаи могат да се посочат много”.

На какво се дължат тези слабости и пропуски в агентурната систе­ма, изграждана с толкова старания? Според началника на отдела те са следните:

,,а) несериозно отношение на нашия оперативен състав в подбора на кандидатите за вербуване. Неправилно преценяване и избор на кан­дидата. Принципно е прието кандидатът за вербуване да произхожда от вражеските среди и да притежава необходимите качества и възможности, за да се развие и стане добър агент. Това положение правилно се схваща от нашите хора, обаче се допуска сериозна грешка при преценя­ването на кандидатите относно неговата честност и преданост към нас. Поради липса на такъв подход към подбора и вербовката на агента от вражеските среди, които са съгласни да сътрудничат от страх, да не им се наложи наказание, а на дело те си остават врагове, отписвайки се са­мо с несъществени донесения. Не само това – работят с нас формално, а на дело поддържат връзки с бандитите, хранят ги и укриват в собстве­ните им домове.

б) допуска се и тази слабост, че се вербува агент, който не се е разоръжил до края на следствието и даже липсват писмени показания за престъпната му дейност. Такива агенти се чувстват обикновено „неуяз­вими” и ако се съгласят за сътрудничество с нас, те са само формално, а на дело си остават врагове”.

В тази насока началникът на отдела посочва два твърде различни, но много типични и интересни примера. „Такъв е примерът, пише той, с агента „Роза” в Пловдивско… Но вместо да се върне, той премина при тях и стана един от най-активните и умело реагиращ на нашите комбинации, следствие на което разработката в известни моменти се затягаше”14.

И по-нататък: „Много характерен случай за лошо възпитание на агентурата имаше в самия отдел – на агента „Черкезов”. На него са му давани неправилни задачи, което е станало причина той да стане прите­гателен център за създаване на бандитско движение в Еленския балкан. По-късно по негова вина и подвеждане бяха създадени ятаци, създадени лично от него, и от тях имаше предимно и бедни селяни”15.

В агентурната система влиза една твърде съществена съставка, на­ричана „Разработка”. По възприетия принцип в службите на Държавна сигурност такава разработка се прави на всяка чета, нелегална органи­зация или отделни лица. През 1951 г. към отдел XII има разработка за 450 нелегални и над 1000 техни ятаци и връзки. Ще представя на внима­нието на читателя „План на отдел XII при Дирекция на Държавна сигур­ност за времето от 1 май до 30 юни 1951 г.”.

„Мероприятия по разработките

Отделение I

Да се реализират разработките: „Хиена” – състояща се от 3 до 5 бандита, действащи в района на с. Кондофрей, Женда, Касила, Раковец, Радомирско; „Диваци” – състояща се от трима бандити прехвърлящи се

от Югославия и действащи в района на с. Богослов и Жилинци, Кюстен­дилско; „Беласица 1″ – състояща се от 4 души бандити, прехвърлящи се от Гърция и действащи в района на с. Корница, Лъженица и Брезница, Г. Делчевско; „Грабители” – състояща се от 3 бандити, прехвърлят се от Югославия и действат в района на с. Старопатица, Кулско; „Дражевисти” – състояща се от 4 бандити и действа в района на с. Раковец, Кулс­ко; „Трион” състояща се от един бандит, действа в околиите Трънска и Брезнишка; „Крадец” – състоящ се от 1 бандит, действа в Самоковско и София; „Тараш” – състои се от 1 бандит, действа в София и Софийско; „Беглец” – състояща се от един бандит, прехвърля се от Югославия и действа в района на с. Дупни връх; „Носорог” – състои се от 1 бандит, прехвърля се от Югославия и действа в Михайловградска околия. Отдел II

2. „Вампири” – състоящ се от 17 бандита и действа в Ст. Загорски окръг – Сливенски балкан; „Лалугери” – състоящ се от двама бандити, действат в района на Карловска околия; „Фенера”, състоящ се от трима бандити, действа в село Игнатово, Карловско; „Престъпници”, състоя­що се от двама бандити, действащо в района на с. Величково и Карабу-нар, Пазарджишко; „Бегач”, състоящо се от един бандит, действащ в района на М. Белово, Пазарджишко; „Видра”, „Престъпници” и „Ди­веч”, по които се разработват пет бандити, укриващи се в Асеновградска околия; „Гарван” – 1 бандит, действа в Поморийска околия. Освен то­ва да се реализират следните разработки, водени на задгранични банди­ти: „Разбойници”, водена от трима бандити, прехвърляли се от Турция в района на Елховско, и „Хищници”, водена от трима бандити, прехвърля­щи се в Ивайловградска околия.

Отделение III

3. „Убийци” – състоящ се от 10 бандити, действащ в района на Ру­сенска, Кубратска и Поповска околия; „Милош” – състои се от 1 бандит, действа във Врачански окръг; „Роклю” – състои се от 1 бандит, действа в Старозагорски окръг, и „Чакал” – състои се от един бандит, действа в Плевенски окръг”.

По-нататък в тази разработка има специален раздел „Установяване местонахождението и връзките на бандитите по следните разработки: Отделение I-во „Ястреб” и „Мишка”. Отделение П-ро, „Двуличници”, „Видра”, „Дивеч”, „Диваци”, „Разбойници”, „Лешояди”, „Бегачи” и „Мандра”. Отделение Ш-то, „Башибозуци”, „Испанец”, „Дезертьори”,

„Хитоси”, „Коста”, „Беглец”, „Чакалдак”, „Пор”, „Чакал”, „Дядото”, „Дезертьор”, „Враг”, „Авантюрист”, „Врагове”, Беглец”, „Начо”, „Бега­чи”, „Камата”, „Змей”, „Искър”, „Ковчежник”, „Мотор”, „Единак” и „Скот”. Към тях без псевдоним се прибавят още 8 разработки, които трябва да се включат в плана16.

Цитираният план на отдел XII, и то само за два месеца, не само разкрива същността на т.нар. разработки, но дава на читателя представа за мащабите на съпротивата, при това само за разкритите нелегални ор­ганизации, лица и четници. Не в едно сведение или справка на Дирекция на Държавна сигурност се посочва като слабост на агентурно-информа-ционната система, че над 50% от „нелегалните и бандитите” не са поста­вени на разработка17.

Оттук с основание може да последва изводът, че при наличните архи­ви е не само трудно, но и почти невъзможно да се даде пълна панорама на съпротивата срещу съветизацията на България. И все пак нейните основ­ни направления, обхват, както и механизмът на агентурната система на службите на Държавна сигурност стават достатъчно ясни. В потвържде­ние на това ще цитирам още един документ. На 17 октомври 1951 г. начал­никът на отдел XII към Дирекцията на Държавна сигурност подполк. Ве­селин Райков изпраща доклад до министъра на вътрепшите работи със следното съдържание: „Докато миналата година действаха във вътрешно­стта на страната само две бандитски групи от 11 души в Пазарджишко и втората от 8 души в Сливенско, а също така и няколко единични бандити, укриващи се на различни места в страната, тази година се сформираха много по-големи бандитски групи, чиято активност обаче беше значител­но по-голяма: нападение на домове на селяни, убийства, кражби, вражес­ка агитация сред населението, задържане на членове на БКП и малтрети­ране на същите, поставяне засади по пътищата и други подобни, което бе създало психоза на страх в районите, където действаха, като – Сливенско над 70 души, Пловдивско над 50, Русенско над 30, Ст. Димитровско – 6, Поповско -11, Радомирско – 8 и др., по-малки групи и единично действа­щи в окръзите Бургас, Сталин (Варна – б.а.), Враца и др.

Ликвидирането на горните бандитски групи стана главно чрез внед­ряване на агентура. Така например, докато в началото ликвидирането на Сливенската банда се провеждаше чрез физическа сила, което не даде желаните резултати, впоследствие ДС приложи изпитаното средство -агентурата, чрез което се провеждаха замислените от службата комби-

нации за прехвърляне на бандитите в друг район, където се проведе и тяхното залавяне.

Чрез подобни агентурни комбинации бяха ликвидирани и останали­те бандитски групи в Южна България, както тези в района на с. Стрема, Пловдивско, и последната, най-опасна, действаща в Средна гора в села­та Златосел, Розовец, Пловдивско, Свежен, Маречек, Карловско, и с. Ту-рия, Казанлъшко, наброяваща 20 души. По отношение на тази банда бе­ше проведен най-добре принципът на внедряване на агентурата, тъй ка­то бандата беше оглавена от наш агент, който я придвижи на определе­но място, постави в бездействие и даде възможност на нашата бойна група, зашифрована като бандитска, да я унищожи.

При ликвидирането на русенската банда не беше приложен прин­ципът на внедряването, поради което се забави и затормози нейното лик­видиране. Това се дължи на бързия и неудачен подбор на кандидатите за внедряване, една част от които не се ползваха с доверие при бандитите, а друга част благодарение на слабото възпитание отидоха при бандити­те и станаха предатели. Ръководството не потърси всички възможности, с което можеше да извърши внедряването чрез подходяща легенда. Лик­видирането й стана на части – главно с помощта на агентура, вербувана из средите на ятаците на бандитите.

Освен горните удари отделът нанесе такива и на чуждото разузна­ване. През м. юни и юли т. г. чрез залавяне и разпита на прехвърлените от Гърция на наша територия Аргиров и Гюменлиев бе разкрита и реа­лизирана шпионска мрежа в София и Благоевградски окръг. Също така бяха посрещнати и ударени няколко бандитски групички и няколко от­делни такива, прехвърлени от Гърция и Югославия.

По ликвидиране на горните банди отделът се прояви като годна, боеспособна и оперативна единица, която помагаше отблизо, ръководе­ше и направляваше самите операции.

По линията на издирването отделът през отчетния период установи всички лица, преминали в нелегалност, наброяващи 3500 души, от които зад граница над 3000. Само за тази година са обявени в предварителния бюлетин над 1000 души. По разработките, водени по тази линия, са за­ловени 25 нелегални. Общо отделът за тази година (отчетът е до 30 сеп­тември – б.а.) е заловил и ликвидирал над 300 души бандити. Безспорно това са сравнително добри успехи, обаче отделът през годината допусна сериозни слабости. Така например:

1. В разработката си с агентурата не винаги правеше добър подбор при придобиването на такива, поради което много от агентите излизаха предатели и се оказваха със съвършено нищожни възможности. Напри­мер в ДС – Пловдив, в разстояние на 2-3 месеца са направени опити за вербовка над 10-15 агенти, една част от които не се поддадоха на вер­бовка, а друга след това предателствуваше, някои от тях направо мина­ха в нелегалност, това се случи в Русе, Попово и др.

В началото на годината ръководството на отдела допусна слабости в ръководене и възпитание на едни от най-добрите си агенти, с които се достигна до активизиране и провокиране на заспали вражески елементи, които впоследствие бяха репресирани (Добролюб).

При подбора и начина на внедряване на агенти в банда още се до­пускат слабости, като случая с агентите „Стамен” в Пловдив, „Петров” в Русе и др. Най-характерната слабост в ръководството на агент се явя­ва внедряването на „Драган” в Поповската банда, където службата поз­воли същия да престои 20 дена в бандата, да има агент за връзка с него, без да може да се изработи комбинация и се унищожи въпреки големите възможности за това.

Освен горното по подбора, ръководството и възпитанието на аген­турата, на някои места се допускаха много по-сериозни слабости, т.е. пълно изоставена агентурната работа. Такъв е случаят тази пролет в Пловдивски окръг, където при поява на бандитите се действаше само с груба физическа сила, в резултат на което се получаваха нови бягства…

2. Несериозно отношение към сигналите за поява на нелегални ли­ца и данните, придобити от следствието за укриващи се такива и тех­ните ятаци, в резултат на което мерките, взети по-късно за ликвидира­не на такива нелегални са безуспешни. Някъде дори такива нелегални се търпят с години и с това се позволява да станат притегателен център на вражеските елементи и врагът да вербува и групи около тях нови бандити, какъвто е случаят с Русенската, Пловдивската и Сливенската банда.

3. Недостатък в работата на отдела бе и това, че изостави разработ­ването на семейството и близките на забягналите зад граница бандити с шпионски задачи, болшинството от които се опираха на семействата си, изселвани във вътрешността на страната, след което безнаказано се връ­щаха обратно. Успоредно с това отделът изостави работата си със зад­граничната агентура.

4. Не навсякъде оперативните ръководства, създадени по ликвиди­ране на дадена банда, по места проявяваха достатъчно оперативност. Имаше моменти на дълги умувания, колебания при вземане на решения да бъде внедрен този или онзи агент или разчитане на успех само на един такъв. Невинаги оперативните ръководства изучават оперативната об­становка и с това пропускат редица моменти и възможности за агентур-на комбинация. Често пъти тези ръководства са очаквали помощ само отгоре (отдела), без да проявяват възможната самоинициатива в предла­гане и обмисляне на смели комбинации (Коларовград, Русе и първона­чално Сливен).

5. При ликвидацията на съществуващите бандитски групи в страна­та отделът се натъкна на нелегални организации, в болшинството си от тях николапетковисти, които поддържаха с оръжие и храна бандитските групи в своите райони, а някъде, както в Русе, ръководството на банда­та бе в техни ръце. За бързото ликвидиране на такива бандитски групи, ръководени и подпомагани от нелегални комитети, е необходимо коорди­нация с работата с I-ви отдел, обаче много от мероприятията, стоящи за решения пред последния, XII отдел сам изпълняваше. Това пречеше до голяма степен за бързата им ликвидация.

Също така на отдел V-ти, въпреки че няколкократно му бе искана помощ в даване на упояващи и отровни вещества, необходими за комби­нация, такива не бяха получени от него…”

Докладът завършва със следния извод: „Да се помисли съобразно нуждите на отделните окръзи да се издирят и вербуват нужното число агенти за поставянето им в нелегалност, някои от които да бъдат прехвърлени зад граница”18.

От наличните архивни материали може да се направи извод, че от­дел XII към Дирекцията на Държавна сигурност успява да формира действаща агентурна мрежа и, което е съществено, в голямата си част тази агентура е из средите на „вражеските елементи”. Но и тук е прила­ган методът не само на заплахите, но и на открито насилие. Като резул­тат на това и отделът отчита, че агентурата е „замърсена”, и през 1951 г. е трябвало да бъдат отстранени над 300 агенти, „двуличници”, „измен­ници” или даващи неверни сведения. Съдбата обаче на такива „агенти” е твърде драматична, защото или са „превербувани”, или изпращани в лагерите на принудителен труд, лишавани, те и семействата им, от граж­дански права и др.19.

На съвещание на 8 февруари 1952 г. по въпросите на агентурно-информационната система началникът на отдел XII при Дирекцията на Държавна сигурност полк. Стефан Илчев отчита: „По линията на отдела са вербувани 504 агенти, 1478 информатори, 152 резиденти и 164 явочни квартири, а са водени 1309 разработки с 2560 обекта”. Отново той обръща внимание на това да се преодолее „замърсяването” на агентурния апарат, като подчертава, че „главното средство, с което ние опери­раме в борбата с врага, е агентурата”. Полк. Ст. Илиев съобщава в док­лада си, че през 1951 г. за разкриване на нелегални организации и за лик­видиране на горянски чети особени заслуги имали агенти с псевдоними Семов, Марчо, Странджата, Тарас, Герасимов, Жан, Иванка, Катя, Стам-бол, общо 38 лица. Освен това успешно са внедрени в българската поли­тическа емиграция и нейните организации: в Гърция – 5 агенти, а в Тур­ция – 4 агенти20.

Както вече бе посочено, към 1954 г. съпротивата срещу съветизацията на България започва да отслабва в дотогавашните си главни фор­ми – нелегалните организации и горянските чети. Но агентурно-информационната система на разузнавателните служби продължава да работи и да се усъвършенства. В справка от 1 май 1954 г. на Дирекцията на Дър­жавна сигурност се посочва, че в граничните райони и във вътрешност­та на страната, в гористи места, където е възможно да се укриват измен­ници на родината, са изградени 585 резиденции, в които са включени 2415 информатори. По непълни данни, с които разполага управлението, от м. септември 1953 г. до м. февруари 1954 г. от различни поделения на ДС от центъра и провинцията са изпращани в маршрут над 300 агенти и са въоръжени над 50 агенти21.

В посоченото по-горе сведение се появява един нов момент в аген-турната работа на службите на Държавна сигурност. Дотогава агентите само донасят, разкриват организациите и четите на съпротивата, а сега вече са получили такова доверие, че им се поверява оръжие, и то не са­мо за самозащита. Изводът е, че Държавна сигурност за десет години е успяла да създаде вярна агентура. Затова все по-често много от прояви­те на съпротива се разкриват още при първите опити за организиране или дейност. Въпреки това съпротивата срещу комунистическата тота­литарна система продължава и успява да избегне агентурната мрежа. Службите на Дирекцията на Държавна сигурност отчитат за 1954 г. следното: „Има и данни за случаи, когато изменници са идвали и на на-

ша територия и са се връщали, без обаче за това да се получи никакъв сигнал. Данни в това направление има за Бургаски, Пловдивски, Благо­евградски и други окръзи”22.

Заслужава внимание и организираната агентура към управление II на Дирекцията на Държавна сигурност, което се занимава с контраразуз­наването и има отношение към разглеждания проблем. В доклад от 3 май 1954 г. началникът на управлението подполк. Д. Мурджев отчита: „На първо място основната наша слабост е по разработването на капиталис­тическите разведчици в легациите и обслужването на самите легации. Въпреки получените по-горе резултати, ние все още не сме успели да се внедрим в нито една от важните капиталистически легации като английс­ката, югославската, турската и пр. Ние все още не сме се добрали до важни документи, съхранявани в тези легации и следователно нашето управление, което има като основна задача борбата срещу разведчици-те, прикрили се като дипломати и чиновници, все още не е решило тези основни пред него за изпълнение задачи.

Управлението все още не може да се каже, че е обезпечило такова разработване и наблюдение на капиталистическите дипломати и чинов­ници, че да може да се знае къде се движат, с кого се срещат, какво ра­ботят, какво замислят по отношение на нашата страна и пр.

Особено лошо е поставена нашата работа в английската и турската легация. Докато за разведчиците в другите капиталистически легации се добираме до техни външни прояви, до техни изказвания и мнения по раз­лични въпроси, то тук и това не знаем и за това нямаше достъп. Основ­ната причина за това е нашата лоша работа с нашата агентура там, пове­чето от която поради този наш недъг е минала на предателски позиции и ни дезинформира и заблуждава, а другарите Венев и Терзиев, които пря­ко отговарят за тях, не вземат достатъчно мерки”23.

В началото на 1951 г. се създава отдел XIII към Дирекцията на Дър­жавна сигурност. Според неговия началник полк. В. Димов отделът има за задача „агентурно-оперативно да обслужва политическите престъп­ници по затворите и трудово-възпитателните общежития, своевременно да разкрива престъпните им връзки с чужди разведки и централи, актив­но да ги разработва и парира всяка вражеска дейност”. До август 1951 г. отделът вече изгражда своя агентурно-информационна схема. В 15 зат­вора в страната са вербувани 155 агенти и 49 в лагерите в Белене и Но-жарово. Началникът на отдела отчита като слабост, че не са успели да

вербуват агенти в Хасковския затвор и от планираните 230 са осигури­ли 204, защото „акцията имаше кампаниен характер”24.

Твърде интересни данни намираме в доклада на полк. В. Димов от 8 февруари 1952 г. Той посочва, че в Шуменския затвор има 1300 полити­чески затворници, в Плевенския техният брой е 800, а в Белене са въд­ворени 3000 души, 1200 от които са бивши членове на БЗНС „Н. Пет­ков”. Общо за 1951 г. неговият отдел е успял да вербува 629 секретни сътрудници, агенти и информатори сред политическите затворници в страната и 90 в лагера Белене. Полковникът посочва като най-добра изг­радената система на агентура в Шуменския затвор – 43 сътрудници, 22 агенти, 20 информатори и един резидент. Следва Великотърновският затвор с 16 секретни затворници и т.н. Освободените от тях се използ­ват срещу съпротивителното движение, както и срещу горяните.

През 1951 г. чрез агентурно-информационната система в затворите и лагерите са получени 581 „ценни агентурни донесения” за подготвени бягства, опити за създаване на организации в затворите и др. В резултат на това са предотвратени 55 бягства и са разкрити 120 канала за внася­не и изнасяне на писма и други съобщения. Но създадената в затворите и лагерите агентура се ползва от службите на Държавна сигурност и за проникване в редиците на съпротивителното движение в страната. На­чалникът на отдел XIII посочва в специален доклад: „Предадени са на различни отдели през годината (1951 г. – б.а.) около 126 сътрудници, ня­кои от които с прекрасни възможности и перспективи да станат добри сътрудници на ДС и дават добра работа”. Отбелязва се такава със сек­ретно наименование „Скот” за Старозагорския затвор, „Верига” и „Ма­рица” в Софийския централен затвор, „Круша”, „Търговец” и „Универ-сал” за Шуменския затвор и др.25.

Сведенията, които службите на ДС получават от своята агентура за по-активните затворници и лагерници, не се ограничават с това. Служ­бите правят специални разработки за тяхното постоянно наблюдение. Така през 1951 г. за затворите и лагерите в страната има 189 единични и групови разработки, 70% от които са бивши членове на БЗНС и ЗМС „Н. Петков”26.

Трудностите при вербуването и използването на агентурата, според началника на отдел XIII, са главно две. Първата е, че немалък брой от вербуваните се оказват неподходящи за агентурна работа. За 1951 г. в Плевенския и Варненския затвор са отстранени 20 души от агентурната

система като крайно неподходящи. И другата трудност се изразява в следното: „В Коларовградския (Шуменския – б.а.), щом като някой бъде повикан и мине решетките на салона за канцелариите, те почват да гово­рят, че е минал 38-ия паралел и е станал „слушалка” в затвора и започ­ват да гледат на него като на предател. Подобно е положението и в ТВО – Белене, там често повикваните ги наричат агенти и ги отбягват. Тук, в СЦЗ (Софийски централен затвор – б.а.), голяма част от агентурата на др. Кънчев е разшифрована и не само неговата, а и на останалите опера­тивни работници”27.

Дирекцията на Държавна сигурност използва и други форми на агентурна система в затворите и лагерите. Подготвени специално за цел­та агенти се внедряват отвън сред затворниците и лагерниците с опреде­лени задачи и лица, които трябва да наблюдават. В много случаи даже и местните оперативни работници на ДС не са осведомени за изпратените на тяхна територия с агентурна мисия лица28.

Политбюро на ЦК на БКП насочва своето внимание и към подобря­ване организацията на външното разузнаване, най-вече сред българската политическа емиграция. С решение от 12 април 1950 г. то задължава Ми­нистерството на вътрешнте работи да осигури прикриващи длъжности за подготвени военни разузнавачи в посолствата на Турция, Гърция, Югосла­вия, Триест, Италия, Швейцария и Франция. А на 1 август 1950 г. Полит­бюро постановява отдел III при ДС да се оформи като Отдел за външно ра­зузнаване със задача да активизира максимално външнополитическото ра­зузнаване и на първо място пак в Гърция, Турция и Югославия29.

Може да прозвучи учудващо, но агентурно-информационна система се изгражда и за наблюдение на службите на Министерството на вътреш­ните работи. С това се занимава отдел IX на Държавна сигурност. Съглас­но инструкция за задачите на отдела на министъра на вътрешните работи Руси Христозов от 25 септември 1950 г. се посочва, че същият трябва да обслужва „всички отдели, самостоятелни отделения и служби на МВР и техните поделения, Дирекция на милицията и нейните поделения, гранич­ни и вътрешни войски”. Отдел IX има свои оперативни работници във всички окръзи и в системата на Държавна сигурност. Те имат за задача да разкриват „шпиони или неблагонадеждни елементи”, прикрили се в служ­бите на МВР, в гранични и вътрешни войски30.

Агентурно-информационната система, прилагана от службите на Държавна сигурност, покрива държавния, военния и стопанския апарат

в страната31. В доклад на министъра на вътрешните работи от ноември 1953 г. на заседание на Политбюро на БКП се посочва, че „агентурният апарат по количество е повече от 55 000 сътрудници от всички видо­ве”32. На агентурно-информационната система е нужно да се посвети специално изследване, защото тя представя най-съществената страна в характеристиката на комунистическия тоталитаризъм. Но в настоящата книга се ограничавам само до агентурата, свързана със съпротивително­то движение срещу съветизацията на България.

Откъс от книгата на Проф. д-р Диню Шарланов “История на комунизма в България”

ГОРЯНСКИТЕ ЧЕТИ

Въоръжената съпротива срещу комунизма в България: ДС за горяните и Горянското движение

Проф. Диню Шарланов: “История на комунизма в България” том I “Комунизирането на България”

Въоръжената съпротива срещу комунизма в България: НАТО, април 1949 г. в Западна Германия е създадена доброволческа българска национална рота към Атлантическия пакт

{ 7 comments… read them below or add one }

123 February 9, 2011 at 10:53

благодаря. впечатлен съм от мащабите на българската съпротива срещу комунизма. защо това досега това не е влязло в учебниците на децата?

Reply

Аспарух February 9, 2011 at 15:23

Много странно обяснение на понятието “бандитизъм”. Дословно описват действията на партизанските отряди. Дали паметта на другарите е къса или …….? Тогава какви са били партизаните?

Reply

ПЕШО ОТ ТРИМОНА February 10, 2011 at 4:17

КОКОШКАРИ , И ОБИРДЖИИ ! В моето село беше 30 год председател на селсъвета 1 джамбазин , който крал коне , и на 4-5 септ. 1944г бяга в царевиците за да не го хванат за поредната кражба , крил се 5 дни , родата му носили скришно ядене , а на 10 септ , тая гад намерил 1 ръждав пистолет , и после командареше наивните , и чисти хора в селото със сочни псувни 30 дълги год !! Н о ………….. веднъж лично моя татко го е стиснал за гушата , и го свалил от каруцата , защото го обидил , и го натиснал с коляното на земята ! После съдилища , чудеса , а околийския излезнал разбран човек , та татко се отърва !! И само защото по обяд , на къра , хората спят 1 час след ядене , а баща ни влезнал в реката да хване риба за нас , че нямаше какво да ядем в къщи , а оня толуп болшевишки обикалял с още 2 гавази , и от бречката с коня викнал на баща ми : ” ЕЙ , КО ПРАИШ ТАМ В РЕКАТА ВА ? ” – ” МАЛКО РИБА ДА ХВАНА ЗА ДЕЦАТА ! ” — казал му тати ! А джамбазина -кмет отвърнал – ” Абе , ти нямаш наявяне бе , като няква фабрика за лайна си ! ” След което татко скочил на брега , и оня даже не успял да гъкне , не да извади парабела си , и право по гръб на земята , а баща ми му викнал : ” Сега жа та трепа ,твойта мама мръсника ти с мръсник ! ” ,”Ти ли на мен ще ми говориш глупости бе !!!” Това е станало в 1 Асеновградско село през 1955-56г !! Обичам ви !!!

Reply

Български офицер October 16, 2015 at 11:10

ТРЕПАНЕ – ” до крак ” му е майката ……….!!!

Reply

ПЕШО ОТ ТРИМОНА February 10, 2011 at 4:34

Същия толуп червен се върна от една екскурзия до СеСеСеРе, селянията го накачулиха, и заразпитваха : ” Е , как е там ? Голяма работа ,а ??” А той, горкия, нали си беше малко прост, им вика –” Ба, голяма !! Живеят в сламени колиби !!” Да ама , прост , прост , усети се ,че се “изпика ” накриво , и за да замаже положението , добави – ” К-О-О-О-ЛИБИ , ША ЗНАЙШ , АМА ВЪТРЕ КАТО ВЛЕЗЕШ , ЖА ТИ ПАДНЕ ШАПКАТА ОТ НАРЕДБА ! ” Ето така оцелявахме , с майтапи !!! За джумбуш на гражданята !! Долу цървената НОМЕРАСКЛАТИМИКУРА !!

Reply

Nico March 11, 2011 at 9:49

Защо все още най-яростната съпротива срещу комунизма – българската – не е влязла в учебниците – попита някой. Много просто – когато президента на една страна се казва Гоце и е гнусен доносник на ДС и когато комунистическата партия е управлявала буквално до вчера – сама или в коалиция с други национални предатели – тогава не може да очакваш, че това ще влезе в учебниците по история. Все пак комунистите са престъпници, а не самоубийци. :)

Reply

Български офицер October 16, 2015 at 11:07

ВЪЗМЕЗДИЕТО за кървавите престъпления на Червената просташка – кастетаджийска сган след 9.септември.1944 г. чака вече 70 години ………..!!! НАКАЗАТЕЛНИТЕ ВЗВОДОВЕ – чакат ………!!!

Reply

Leave a Comment

{ 1 trackback }

Previous post:

Next post: