Български военни на окупираната територия в СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт

by ExtremeCentrePoint on Sunday, 17 October, 2010 · 24 comments

in НОВИНИ

Оказва се, че Царството все пак е участвало с военни сили срещу СССР през ВСВ. България изпраща не само санитарен влак, но и охрана за него. Неоспорим исторически факт е присъствието на български части на окупираната от Германия руска и украинска територия.

2445

(101015150307)_2478

2453

2435

2482

2431

2432

2449

2450

2480

2479

2439

2464

2431

2452

2476

2455

2468

2459

2470

2475

Завръщането на санитарен влак № 1

Попаднах на молебен пред паметника “Кръстещата се”, създаден по проект на скулптора Иван Лазаров, който се намира до Военномедицинска академия. От групичката възрастни жени се отделиха няколко с малки букетчета и просълзени се заклатушкаха по мраморните стъпала. Когато стигнаха площадката, две от тях се отпуснаха на колене в поза, твърде близка до тази на жената върху пиедестала. Така стояха: две тъжно сведени бели глави и една белокаменна…

Оттам тръгнах по следите от живота на две медицински сестри сестра Стефана Томасини и сестра Мария Неманциева. Техният разказ за събития, случили се преди 60 години по време на Втората световна война и след нея, с нещо ми напомни ситуации в настоящето. И тогава реших да ви срещна с тях.

Стефана Томасини: Родом съм от Ямбол. По бащина линия съм италианка. Дядо ми работил по железниците и останал в България. По това време баща ми беше тежко болен от туберкулоза, майка едвам се справяше с издръжката ни, а сестра ми учеше в гимназията. Реших да запиша училището за милосърдни сестри при Българския Червен кръст. Трябваше да уча нещо, да взема професия. Така попаднах във войната.

Мария Неманциева: Аз съм от Скопие. Баща ми беше член на ВМОРО и го убиха в Илинденско-Преображенското въстание. Мама работеше като санитарка, със сестра ми бяхме на ръцете є. Сестринското училище осигуряваше пълен пансион. Завърших го през август 1941 г., а през 1942 г. получих повиквателна. Мобилизираха ме в Санитарен влак № 1 на Източния фронт.

1943 г. Санитарният влак №1 някъде във военна Европа

От автора:

Едва ли българското общество помни, че България е участвала в хуманитарна мисия още по времето на най-кървавата досега война Втората световна. Знае се, че тогава България не е изпратила войски на Източния фронт, че е поддържала дипломатически отношения със СССР, но като политическа позиция в тази война е на страната на Тристранния пакт. Eдинственото, което тогавашното правителство и царят одобряват, е оказването на хуманитарна помощ за ранените и пострадалите на Източния фронт, което дава начало на червенокръстката мисия на Санитарния влак и Военнополевата болница в Яблона-Легионово до Варшава.

Стефана Томасини: В началото на 1942 г. ме извика сестра Невена Сендова, леля на сега известния академик Сендов, която беше началник на медицинските сестри в БЧК. “Командироваме ви в Санитарния влак, който работи на Източния фронт. Ще ви дадат три заплати и после ще ви превеждат заплатата тук. Във влака ще ви дават джобни пари. Командирована сте от март до декември. Ако издържите, може да останете и повече.”

Мария Неманциева: Във влака само аз и сестра Томасини бяхме жени. Самарянки нямаше, защото работата беше тежка, за санитари мъже. Момчетата се държаха с нас с особено уважение и грижа. Със сестра Томасини се познавахме отдавна и се харесвахме, затова не ни беше трудно да делим живота във влака. Но си беше война. Най-тежко беше, че не можеш да останеш нито за миг сам.

Във влака имаше двама лекари д-р Разбойников и д-р Бурмов. Много добри хирурзи. Но когато ранените надхвърляха 200 души, те не смогваха и ние поемахме по-дребните манипулации. Те го отчитаха и ни бяха благодарни. Всички се опитвахме да облекчим страданията на ранените. Имаше нощи, в които не лягахме. Беше изключително уморително. Като се приберях в купето, заспивах още докато се събличах. Понякога не спяхме по 18 20 часа. Спомням си, че в една такава нощ сестра Томасини седна за пет минути и заспа непробудно. Война.

Стефана Томасини: Влакът пътуваше в Прибалтийските републики към Украйна до Кримския полуостров. Това беше, както сега му казват, хуманитарна, спасителна мисия. Санитарният влак беше оборудван в България, но маршрутите получаваше от немското командване. Постоянната му спирка беше във Варшава. Отнасяше голяма част от ранените в Полевата хирургическа болница в Яблона-Легионово до Варшава, оборудвана и обслужвана също от българи.

На гарата в Закопане

Първото ми пътуване беше, за да вземем измръзналите войници при Сталинград. Никога по-късно не съм виждала така измръзнали хора крака, ръце, лица…

Мария Неманциева: Всеки човек, изтръгнат от смъртта, беше за нас победа. Така ни бяха учили в училището за медицински сестри и такива бяха принципите на Червения кръст.

Стефана Томасини: Пътувахме предимно през деня, защото ни беше страх от мини и акции на партизаните. Мините бяха за войската, но понякога го отнасяха санитарните влакове.

Мария Неманциева: Една нощ се наложи да заминем, защото имаше много ранени. Попаднахме на мина. Локомотивът и първите два вагона дерайлираха. Те, слава Богу, не бяха болнични, а предпазни пълни с чакъл и пясък за стабилност на композицията. Спасявали са ни нееднократно. Усетихме удар. Настъпи паника. Токът угасна. Отоплението спря. Страх, страх, какъвто можеш да усетиш само на война.

Стефана Томасини: Стояхме няколко часа. И болните, и ние студувахме. После дойде локомотив, продължихме. Преживяхме въздушно нападение. Падаха бомби. Слава Богу, не ни улучиха. Така беше в Прибалтика. Ние вярвахме, че ни пазят големите бели кръстове, изрисувани върху покривите на всеки вагон, но чувахме за взривени санитарни влакове и това ни потискаше. А бяхме млади, живееше ни се.

Мария Неманциева: Докато чакахме за ранени, чувахме зловещи разкази. Озверяването беше и от двете страни. В Симферопол ни разказаха как в една изба за вино се скрили 200 души руснаци. Било ад. Танкове, авиация, стрелби. Хората не успели да се евакуират и се скрили. Но при отстъплението си съветската армия взривила избата… Срещахме и деца, останали без подслон и родители, с гладни очи, подивели от страх и самота. По спирките хората молеха за хляб. Каквото можехме да отделим, давахме им.

Санитарният влак №1 е попаднал на мина

Стефана Томасини: Чувахме непрекъснато тътена на фронта. Взривове избухваха съвсем наблизо. Бяхме потопени в човешкото нещастие. В страха от бъдещето. Никой не знаеше как ще продължи нататък. Предвоенните ни представи за света бяха пометени… Помня как един младеж ме молеше да отида с него до някакво немско градче, за да се запозная с майка му. Все повтаряше, че ще позная градчето по площада с катедралата и кметството. Като че ли площадите на всички немски градчета не са еднакви. Свалиха го в кома…

Мария Неманциева: Сред ранените имаше войници от всякакви националности, които воюваха на Източния фронт. Французи, чехи, унгарци, австрийци, румънци. Нямаше поляци и сърби, и, естествено, българи.

Лекувахме и руски военнопленници. Спомням си един войник от Вермахта и един съветски офицер. Леглата им бяха в съседство. Една нощ руснакът щеше да се задуши, немецът даде знак за помощ. После отношенията им се развиха интересно. В началото се изучаваха. Постепенно осъзнаха, че войната ги бе засегнала еднакво. Бяха ги изпратили да се бият, без да ги питат дали искат. Сега от бойци се бяха превърнали в хора, нуждаещи се от помощ. Опитваха се да разговарят за родителите си, за жените си, какво са работили, откъде са. Показваха си снимки и талисмани. Като че ли не искаха да мислят за войната, а със смъртта бяха свикнали…

Стефана Томасини: Радиото говореше за победи, но ние товарехме все повече ранени, които разказваха ужасяващи неща. Виждах как всяка от тях се заплаща с млада и скъпа човешка кръв. Но гледахме да не мислим, защото хората страдаха и трябваше да им помагаме.

Мария Неманциева: В началото на 1944 г. сестра Томасини се върна в България. Останах сама. Фронтът приближаваше към Германия, а ние все още бяхме далеч от родината. Поисках демобилизация, но ми казаха, че докато съществува мисия, трябва да останем в нея.

На 5 септември 1944 г. вечерта чухме, че СССР ни е обявил война, а правителството ни поискало мир. Дали не станахме емигранти?!

Стефана Томасини: Върнах се в България преди края на войната. Казаха ми, че в болницата на БЧК имат нужда от кадри. По-късно главната сестра ми призна: немците се оплакали, че в екипа на нашата санитарна мисия има италианка. Нали съм Томасини! А Италия вече беше обявила война на Германия.

Българската военна болница в Легионово

Мария Неманциева: С група санитари, лекари и сестри от Военнополевата болница успяхме да се приберем у дома. Тук общественият строй, както се научихме да казваме по-късно, се беше сменил. Загубих софийското си жителство и останах без място, защото се смяташе, че съм работила за Германия. А бях само един изпълнител на волята на тогавашното законно правителство на България.

Стефана Томасини: През 1949 г. ме освободиха от болницата на БЧК, защото съм била на Източния фронт. Казах им: нали вие ме мобилизирахте и изпратихте там? Сега германците са врагове, а преди пет години бяха съюзници. Аз нося с гордост касинката си на сестра от Червения кръст. Ние сме възпитани и споделяме принципите на Международния Червен кръст, затова където ни изпратят там отиваме. А какво общо има медицинската сестра, която се грижи за ранени и страдащи, с вашата политика? Защо обърквате живота ми? Въпросите ми не развълнуваха никого.

Така започна моето митарство по болници и клиники. Без работа не съм оставала, защото съм много добра операционна сестра, но все се намираше някой, който се заравяше в биографията ми и всичко се повтаряше отново и отново.

Мария Неманциева: Не мога да разбера мотивите на такива хора. Можех да остана в Германия или Швейцария, но не мислех, че нещо може да ми попречи да се върна в България, да живея и работя тук. Оказа се, че съм се лъгала. Дълго време не ми даваха работа. По-късно се установих в Пловдив, омъжих се и все пак работих като медицинска сестра. През 80-те години ми идваха на гости колеги от Санитарния влак, които останаха в чужбина. Чудеха се защо са ни репресирали…

От автора:

Сякаш Санитарният влак № 1 едва сега се завръща в родината. Завръща се с възкръсналото в нашия живот понятие “хуманитарна мисия” с новите отговорности, които страната ни носи в съвременния свят. Тези отоворности и тези мисии се изпълняват от днешното поколение българи: бойци, медици, просто граждани. Нека изстраданият, жестокият опит на санитарния влак добави мъдрост на обществото и то да запази тези наши сънародници от конюнктура, демагогия и политически превратности. Горчивата българска памет свидетелства, че нерядко онзи, който доблестно изпълнява дълга си, бива отхвърлян, оскърбяван, тъпкан. Всъщност, достойните граждани няма за какво друго да бъдат преследвани, освен за добродетелите си. Но бъдещето не бива да допусне това…

Неизвестен автор

{ 23 comments… read them below or add one }

Константин October 17, 2010 at 13:33

Има интересен документален филм, мисля, че от преди 4 години, за българските военни медици и конкретно за санитарния ни влак в състава на Вермахта. Много прилично е направен. Представен беше на фестивала “Златната ракла”. Проблемът явно не е в това, че липсва информация, а че никой пет пари не дава за нея.

Reply

ExtremeCentrePoint October 18, 2010 at 22:17

Така е. Малко хора се интересуват. Важното е тези парчета от недолюбваната от комунистите история да не изчезнат безследно. Те трябва да са тук в нета. Затова ги публикуваме на две места.

http://extremecentrepoint.blogspot.com/

Някак си обикнах тези хора от снимките. Исках всички да могат да надникнат в очите им. Затова не намалих размера им. Война е, смътта е навсякъде около тях, а в очите им има опримизъм и красота. Каква пародия! Погледнете днешните българи, вечното им оплакване, патологичния негативизъм, ужасяващата байганьовщина.

Но ще завърша опримистично. Знам, че в България няма начин да не са останали люде с погледа на офицерите, войниците, сестрите и докторите от Санитарния влак. В тях ми е надеждата.

Reply

????????????? October 18, 2010 at 16:11

Някой може ли да ми каже каква марка е танка‎?

Reply

иван October 18, 2010 at 18:11

Съветски. Вариант на КВ.

Reply

Kilikanzer October 6, 2013 at 14:48

Танкът е КВ1.

Reply

Anonymous September 17, 2017 at 18:57

кв 2

Reply

US October 19, 2010 at 12:03

И аз имам същата надежда, хората от снимките, такива българия, отново да се възродят в родината ми. Пак да са мнозинство, както преди 9 септември 44г. предида ги изколят и празните погледи да се възкачат на власт, мързелите, блюдолизци на руски ботуши …

Reply

x October 19, 2010 at 14:50

Лоша съдба има България след ВСВ можехме и ние да се спасим от червеният ботуш но великите сили ни продадоха по точно Чърчел ни продаде като ни хвърли в ръцете на Сталин. Идеално бихме били паснали в тогавашните планове на НАТО: в центъра на балканите сме разположени, работлив народ с потенциал но уви САЩ са казали до Гърция да е границата с КОМУНИЗМА и така си остана.

Reply

Nik October 19, 2010 at 17:48

След 45 години комунистическа мутация и вече повече от двайсет демократична мастурбация, науката не е казала след колко години ще настъпи ремисия ???
Трудна работа – погледнете бившата “ДДР”, толкова години буквално я тъпчат със стотици милиарди марки, и пак е изостанала ( и силно недоволна).

Reply

ExtremeCentrePoint October 19, 2010 at 22:40

Между другото, проверих къде се намира Siedlce. В полша недалеч от Брест. Градчето има интересна история през ВСВ:
http://en.wikipedia.org/wiki/Siedlce

Тук:
http://www.bing.com/maps/explore/?org=aj&FORM=LLWR#5003/s=w/5872/style=auto&lat=52.16354&lon=22.28423&z=8&pid=5874

Reply

genadi October 19, 2010 at 23:36

Как ли са се изненадали някои червени кратуни, след като архивите започнали да се отварят! И каква интересна информация изплува малко по-малко! Оказва се, че “официалната” история за Втората световна война е меко казано фалшива!
Досега упорито се натрапваше приказката за лошия чичко Хитлер, който нападнал добрия и невинен Сталин. Чърчил и Рузвелт в името на демократизЪмЪ и антифашизЪмЪ решили да помогнат на добричкият Сталин, а цяла “поробена” Европа много мразила Хитлер и обичала Сталин.
А тя каква била истината?
В цяла Европа най-добрите и благородни младежи са се записвали като доброволци във Вермахта или СС, за да воюват с юдео-комунизмът! Холандци, поляци, шведи, сърби, испанци, французи, гърци, хървати, руснаци, финландци, българи, украинци… Дори започнаха да излизат сведения /старателно скривани досега/, че във Вермахта е имало немалък брой британци и американци!
Това са били истинските защитници на Европа!
Това е бил последният кръстоносен поход!
Еропейските доброволци!
Вечна памет на героите!
Вечна слава!

http://www.youtube.com/watch?v=zPdDNU68bP8

Reply

Anonymous June 21, 2016 at 11:42

Страхотно звучи

Reply

genadi October 19, 2010 at 23:43

Вижте интересната статия написана от група червени чукундури. Те надават ужасен вой: “Против нас е воювала цяла Европа”
………………………………………………
Против нас воевала вся Европа
На стороне Гитлера Франция выставила 200 тысяч добровольцев, Польша — около 100 тысяч, остальные европейские «борцы с фашизмом» – до 2 миллионов человек

Первое же стратегическое контрнаступление советских войск в Великой Отечественной войне выявило очень неприятное для СССР обстоятельство. Среди пленённых под Москвой войск противника оказалось немало воинских подразделений Франции, Польши, Голландии, Финляндии, Австрии, Норвегии и других стран. На трофейной боевой технике и снарядах были обнаружены выходные данные прочти всех крупных европейских фирм.

До этого советская пропаганда уверяла, что европейские пролетарии никогда не пойдут с оружием в руках на государство рабочих и крестьян, что они будут саботировать производство оружия для Гитлера. Но произошло ровно противоположное.

Очень характерную находку сделали наши воины после освобождения Московской области в районе исторического Бородинского поля — рядом с французским кладбищем 1812 года они обнаружили свежие могилы потомков Наполеона. Здесь вела бои советская 32-я стрелковая Краснознамённая дивизия полковника В. И. Полосухина, бойцы которой даже предположить не могли, что им противостоят «французские союзники».

Более или менее полная картина этого боя открылась только после Победы. Начальник штаба 4-й немецкой армии Г. Блюментрит опубликовал воспоминания, в которых написал: «Четыре батальона французских добровольцев, действовавших в составе 4-й армии, оказались менее стойкими. У Бородина фельдмаршал фон Клюге обратился к ним с речью, напомнив о том, как во времена Наполеона французы и немцы сражались здесь бок о бок против общего врага – России. На следующий день французы смело пошли в бой, но, к несчастью, не выдержали ни мощной атаки противника, ни сильного мороза и метели. Таких испытаний им ещё никогда не приходилось переносить. Французский легион был разгромлен, понеся большие потери от огня противника. Через несколько дней он был отведен в тыл и отправлен на Запад».

Вот любопытный архивный документ – список военнопленных, сдавшихся советским войскам в годы войны. Напомним, военнопленный – это тот, кто воюет в форме с оружием в руках. Итак, немцы — 2 389 560, венгры — 513 767, румыны — 187 370, австрийцы — 156 682, чехи и словаки — 69 977, поляки — 60 280, итальянцы — 48 957, французы — 23 136, хорваты — 21 822, молдаване — 14 129, евреи — 10 173, голландцы — 4 729, финны — 2 377, бельгийцы — 2 010, люксембуржцы – 1652, датчане – 457, испанцы – 452, цыгане – 383, норвежцы – 101, шведы – 72.

И это только те, кто выжил и попал в плен. Реально против нас воевало значительно больше европейцев.

Перед началом войны с СССР Гитлер обратился к европейцам с призывом к крестовому походу против большевизма. Вот как на него откликнулись (данные на июнь — окрябрь 1941 года, в которых не учитываются огромные воинские контингенты Италии, Венгрии, Румынии и других союзников Гитлера). Из испанских добровольцев (18000 человек) в вермахте была сформирована 250-я пехотная дивизия. В июле личный состав принял присягу Гитлеру и отбыл на советско-германский фронт. В течение сентября-октября 1941 года из французских добровольцев (примерно 3000 человек) был сформирован 638-й пехотный полк. В октябре полк был направлен под Смоленск, а затем под Москву. Из бельгийцев в июле 1941 года был сформирован 373-й Валонский батальон (примерно 850 человек), переданый в подчинение 97-й пехотной дивизии 17-й армии вермахта. Из хорватских добровольцев были сформированы 369-й пехотный полк вермахта и Хорватский легион в составе итальянских войск. Примерно 2000 шведов записалось добровольцами в Финляндию. Из них приблизительно 850 человек участвовали в боевых действиях под Ханко, в составе шведского добровольческого батальона. К концу июня 1941 года 294 норвежца уже служили в полку СС “Нордланд”. После начала войны с СССР в Норвегии был создан добровольческий легион “Норвегия” (1200 человек). После принятия присяги Гитлеру он был послан под Ленинград. К концу июня 1941 года в дивизии СС “Викинг” было 216 датчан. После начала войны с СССР начал формироваться датский “Добровольческий корпус”.

Особняком в пособничестве фашизму стоят наши польские товарищи. Сразу же после завершения германо-польской войны, с идеей создания польской армии, сражающейся на стороне Германии, выступил польский националист Владислав Гизберт-Студницкий. Им был разработан проект построения польского 12-15-миллионного прогерманского государства. Гизберт-Студницкий предложил план отправки польских войск на восточный фронт. Позже идею о польско-германском союзе и 35-тысячной польской армии поддержала организация «Меч и Плуг», связанная с «Армией Крайовой».

В первые месяцы войны против СССР польские военнослужащие в фашистской армии имели так называемый статус HiWi (добровольные помощники). Позже Гитлером было дано особое разрешение на службу поляков в вермахте. После этого в отношении поляков категорически запретили употреблять название HiWi, поскольку к ним фашисты относились как к полноценным солдатам. Волонтером мог стать каждый поляк в возрасте от 16 до 50 лет, необходимо только было пройти предварительный медицинский осмотр. Поляков призывали наряду с другими европейскими нациями встать “на защиту западной цивилизации от советского варварства”. Вот цитата из фашистской листовки на польском языке: «Немецкие вооруженные силы возглавляют решающую борьбу за защиту Европы от большевизма. Любой честный помощник в этой борьбе будет встречен как соратник». Текст присяги польских солдат гласил: « Клянусь перед Богом этой священной клятвой, что в борьбе за будущее Европы в рядах немецкого вермахта я буду абсолютно послушным верховному командующему Адольфу Гитлеру, и как смелый солдат я готов в любое время посвятить силы для выполнения этой присяги».

Поразительно то, что даже самый строгий блюститель арийского генофонда Гиммлер разрешил формировать из поляков подразделения СС. Первой ласточкой был Горальский легион Ваффен-СС. Горалы – это этническая группа внутри польской нации. В 1942 году фашисты созвали горальский комитет в Закопане. Был назначен «Goralenführer» Вацлав Кржептовский. Он и его ближайшее окружение совершило ряд поездок по городам и деревням, призывая их к борьбе со злейшим врагом цивилизации – жидо-большевизмом. Было принято решение о создании горальского добровольческого легиона Ваффен-СС, приспособленного для действий в гористой местности. Кржептовскому удалось собрать 410 горцев. Но после медицинского осмотра в органах СС осталось 300 человек.

Другой польский легион СС был сформирован в середине июля 1944 года. В него вступили 1500 добровольцев польской национальности. В октябре легион базировался в Жехуве, в декабре около Томашува. В январе 1945 года легион разделили на две группы (1-ая лейтенанта Мачника, 2-ая лейтенанта Эррлинга) и направили для участия в антипартизанских операциях в Тухольских лесах. В феврале обе группы были уничтожены Советской армией.

Президент Академии военных наук, генерал армии Махмут Гареев дал такую оценку участия ряда европейских стран в борьбе с фашизмом:

– В годы войны против нас воевала вся Европа. Триста пятьдесят миллионов человек, вне зависимости от того, сражались они с оружием в руках, или стояли у станка, производя оружие для вермахта, делали одно дело. За время Второй мировой войны погибло двадцать тысяч членов французского Сопротивления. А против нас сражалось двести тысяч французов. Мы также взяли в плен шестьдесят тысяч поляков. За Гитлера против СССР сражалось два миллиона европейских добровольцев.

– В этой связи по меньшей мере странно выглядит приглашение военнослужащих ряда стран НАТО принять участие в параде на Красной площади в честь 65-летия Великой Победы, – считает член Международной ассоциации историков Второй мировой войны, профессор Военной гуманитарной академии полковник Юрий Рубцов. – Это оскорбляет память наших защитников Отечества, погибших от рук многочисленных «европейских друзей Гитлера».

http://www.youtube.com/watch?v=zPdDNU68bP8

Reply

Те се сражаваха за Европа! October 20, 2010 at 0:04

http://www.youtube.com/watch?v=Ue3e2ir5-zU

Слава на героите, коите се сражаваха срещу юдео-комунизмът!
Истински КРЪСТОНОСЦИ!

Reply

Славяне тоже сражались в отрядах СС October 20, 2010 at 0:16

http://www.youtube.com/watch?v=–FApBuH858

В сырых могилах второй мировой солдатам снятся цветные сны
Их кости порой видны под первой травой, когда сойдет снег в начале весны.
Славяне тоже сражались в отрядах СС за чистоту арийской крови.
Теперь они дремлют за чертою небес, но снова встанут на бой, лишь позови.

Герои РОА. Спите спокойно, ничто не забыто, навечно вы в наших сердцах.
Герои РОА. Это братские войны, столько крови пролито, мы скорбим о погибших бойцах.
Герои РОА. Белые братья, теперь мы все вместе в решающей битве с масонской чумой.
Герои РОА. Готов воевать я ради веры и чести и с победой вернуться домой.

Смерть шагает по русской земле, мать-Европа во власти жида,
Подонки пируют в нашем древнем Кремле, за бедою приходит беда.
Но мы устоим, как стояли всегда, и флаг империи будет гордо парить.
Нас никому не сломить никогда, не уничтожить, не покорить.

Герои РОА. Спите спокойно, ничто не забыто, навечно вы в наших сердцах.
Герои РОА. Это братские войны, столько крови пролито, мы скорбим о погибших бойцах.
Герои РОА. Белые братья, теперь мы все вместе в решающей битве с сеонской чумой.
Герои РОА. Готов воевать я ради веры и чести чтобы с победой вернуться домой.

Красный террор с еврейским лицом тогда в сорок пятом обратил пламя в дым,
Теперь опять оцепили железным кольцом, нет времени быть молодым.
Пропавших воинов взывает на месть дух борьбы живых уже мертвых телах.
Зло наступает, слышны грозные вести, но храбрым витязям света не ведом страх.

Герои РОА. Спите спокойно, ничто не забыто, навечно вы в наших сердцах.
Герои РОА. Это братские войны, столько крови пролито, мы скорбим о погибших бойцах.
Герои РОА. Белые братья, теперь мы все вместе в решающей битве с масонской чумой.
Герои РОА. Готов воевать я ради веры и чести и с победой вернуться домой.
Герои РОА. Герои РОА. Герои РОА.
Герои РОА. Готов воевать я ради веры и чести, чтобы с победой вернуться домой.
…………………………………………………………………………………………………………………………………….
Във влажни гробове на втората световна, войници сънуват цветни сънища.
Костите им понякога белеят под първата трева, когато снегът се стопи пролетта.
Славяните също се сражаваха в отрядите на СС за чистотата на арийската кръв.
Сега те спят зад чертата небесна, но отново ще станат за бой, щом бъдат призвани.
Герои на РОА, спете спокойно, не е забравено нищо, завинаги вие сте в наще сърца.
Героите на РОА са братски войници, толкова кръв е пролята и ние скърбим за загиналите бойци.
Бели братя: сега ние всички сме заедно в решаваща битка с масонската чума.
Готов съм да воювам за вярата и за честта, и с победа да се върна у дома.
Смъртта крачи по руската земя, а майка Европа е под властта на чифутите.
Отрепките пируват в древния наш Кремъл, беда след беда.
Но ще устоим, както винаги сме стояли, и имперското знаме ще се вее гордо отново.
Никой, никога неще ни сломи, ни унищожи, нито покори.
Бели братя, сега ние всички сме заедно в решаваща битка с ционската чума.
Червеният терор с еврейско лице, тогава, в четиресет и пета, превърна пламъка в дим.
Сега пак ни стегнаха в железен обръч, и няма време да си млад.
Духът на борбата, на падналите воини, живите зове за отплата.
Злото настъпва, чуват се страшни вести, но рицарите на светлината незнаят страх.

Reply

Славяне тоже сражались в отрядах СС October 20, 2010 at 0:57

Слава на героите от 15-и Кавалерийски казашки корпус, 1-ва Кавалерийска казашка дивизия, Казашкият Стан / Донската Войска/, множество отделни полкове, ескадрони, батальони и роти, части за тилово обезпечаване.
http://www.youtube.com/watch?v=UtQH-OPDB1c

Reply

Константин October 20, 2010 at 14:14

Чакайте сега, защо пак се захванахме с руснаците, казаци, славяните, чърчилите. Тук говорим за българската воинска слава, достойните български воини и тяхното наследство. Оставете ги руснаците да се оправят със собствената си съвест и историческата си вина. Там кой кого е клал е дълга и тъжна история. Преди доста време в Ростов на Дон се запознах с един дятка, който ми разправяше: “Като изгонихме немците от станицата, “нашите” после две седмици не ги оставихме да влязат”.

Reply

x October 20, 2010 at 15:06

Абе и двете крайности са лоши както Комуназма така и Фашизма, спомнете си какво би било станало ако България не беше на страната на Хитлер щеше да избие стотици хиляди българи за това сме били на негова страна през ВСВ. Англия и Франция обявяват война на хитлериска Германия не заради това че Полша е нападната а защото много добре са знаели че те ще бъдат следващите. А за зверствата на Комунизма па да не говориме само 60 милиона са жертвите в СССР и сигурно още толкова по целият свят. Когато руснаците ни окупират през 1944г. ограбват целият ни златен резерв който е бил над 300 тона злато, отделно Германия ни е дължала няколко милиарда златни германски марки по времето на ВСВ които са щели да ни ги изплатят след края на войната но руснаците като са ги окупирали всичко са взели и ние се е оказало че сме останали с пръст в устата. Много ми е противно когато чуя някой русофил да говори че руснаците не са ни искали репарации след войната е как да искат те направо са си ги взели тройно, четворно ако не и петорно.

Reply

x November 5, 2010 at 17:56

Грешка е че още целият свят не e осъдил Комунизма!
Жертвите на Комунизма са десетки милиони, благодарение на комунистите България е на това положение: населението мизерства, младите бягат на Запад, беззаконието и т.н .

Reply

93 години чифутска окупация на Русия November 6, 2010 at 2:16

Наближава празникът на празниците за всички дегенерати – 7 ноември.
Честит ви празник, слуги на Сатаната!
http://www.youtube.com/watch?v=x_TodRYiSj8

Reply

Източник January 25, 2012 at 11:21

Не видях в текста задължителното позоваване на източника – а именно, че всичките тези снимки са от сайта @@@@@@@, @@@@@@@ Уважавайте труда на хората.

Този пост е редактиран заради непозволена реклама на комерсиален сайт.

Reply

Красимир Андонов January 25, 2012 at 15:00

За анонимникът Източник не посмял да си напише името, но претендиращ за авторски права на снимки от 1943 година: А вие от къде имате тези снимки? На какво основание претендирате да сте собственици на снимките? Вие ли сте ги правили? Вие ли сте снимали? Вие ли сте авторите? Аман самозванци като вас, които си присвояват неща общо българска собственост и се опитват от тях да правят пари.

Вие не сте източник на снимките! Аз ги имам например още когато господин Груев събираше голяма част от тях и то с лично негово одобрение.

Така че засрамете се и млъкнете! Ако авторите имат проблем, изпращам им мейла си и линка където съм сложил снимките още много преди вие с вашето сайтче въобще да се появите. Ето аз съм им ги дал.

Reply

ExtremeCentrePoint January 26, 2012 at 11:51

Прав сте. По тази логика някой може да публикува на сайта си Хамлет от Шекспир и след това да предяви претенции за собственост.

В бъдеще подобни искания неподкрепени с доказателства за авторски права ще бъдат трити като спам.

Reply

Leave a Comment

{ 1 trackback }

Previous post:

Next post: