Православната инквизиция е била в пъти по-кръвожадна от испанската. Изгаряне на клада на еретиците – практика в православието

by ExtremeCentrePoint on Saturday, 9 October, 2010 · 30 comments

in България, Европа, Религия

untitled

Още едно историческо табу е на път да отиде в небитието. Легендата за добрата Православна църква, която за разлика от Католическата, никога не е изпълнявала репресивна роля по отношение на друговерците и еретиците. Всъщност няма по-голямо заблуждение от това. Православната църква преследва различните с жестокия устрем на източния си манталитет. Още повече, че на изток е нямало съд и не са издавани присъди каквато е практиката при Западната Инквизиция. В православните държави през средновековието, църквата идеологически и религиозно е насъсквала цивилните власти да изпълняват ролята на палач. Въпреки това случаите, в които свещеници директно са участвали в процесите на религиозно прочистване, съвсем не са изключение.

В текстовете по-долу, се описват зверствата на Православната инквизиция във Византийската империя и средновековна Русия. България ще бъде обект на отделна статия.

Приятно четене.

Русия:

Летописецът нарича новгородския архиерей Лука Жидята, живял през ХІ век, ‘зверояд’. От жестокостта на този епископ, от неговите ‘заточения и грабителства’, пострадали много хора.
‘Този мъчител – казва летописецът, –
рязал глави и бради, изгарял очи, рязал езици, други разпъвал и подлагал на мъчения.
Също така сурово се разправял Лука Жидята с принадлежащите му селяни. По негова заповед на Холоп Дудик (…)
отрязали носа и двете му ръце (вж. във връзка с това: С.К. Викторовский, ‘История смертной казни в России’, Москва, 1912, с.17).

През ХІІ век ‘немилостив мъчител’ бил владимирският епископ Фьодор. И той лишавал своите противници от села, едни превръщал в роби, други затварял в тъмница, отсичал глави, изгарял очи, рязал езици, разпъвал на стени. В разказа на летописеца била отразена борбата за власт, която водели църковниците помежду си. Владимирският епископ, като голям феодал, отказвал да признае властта на киевския митрополит.Обвинявайки противниците си в ерес, той ги осъдил на смърт чрез своя съд, домогнал се до конфискация на имуществото им, а много от тях затворил в тъмница. В борбата си с киевския митрополит обаче претърпял поражение и го предали на съда на митрополита На свой ред, съдът на митрополита обвинил Фьодор в ерес и го подложил на жестоко наказание: отрязали му езика, после му отсекли дясната ръка и му ‘извадили очите’ (…).

Инквизиционни мерки за въздействия върху еретиците прилагали и църковните събори.
През 1123 година по присъда на
Киевския църковен събор заточили в тъмница като ‘зъл еретик’ някой си Димитър. В 1157 година същият църковен събор осъдил друг еретик, Мартин. Учението на Мартин, насочено срещу господстващата църква, привлякло на негова страна, както разказва за това летописът, много от обикновените хора и предизвикало широко обществено движение против православната църква. По присъда на събора Мартин бил изгорен.
Не само руските князе признавали на църковните йерарси правото да унищожават противниците с ‘тежка екзекуция’. Същото това право им се признавало и от монголските завоеватели. Така, според надпис на хан Менгу-Темир, на
митрополит Кирил било предоставено право да наказва със смърт за хула по адрес на православната църква и за нарушение на църковните привилегии.

Във втората половина на ХІV век в Новгород възникнало антифеодално движение, имащо религиозна обвивка и известно под името ерес на ‘стриголниците’. Стриголниците /малка вметка от мен за незапознатите – това движение в Русия е идейно продължение на богомилството от България/ се изказвали против епископите, против тяхната алчност и непосилни данъци; те отричали някои догми и обреди, свързани със смъртта на човека, необходимостта от изповед и причастие, казвали, че техните молитви са неугодни на бога и че напразно им се дават в жертва земи ‘за упокой на душата’. Новгородските епископи настоявали ръководителите на ереста – дякон Никита, занаятчията Карп и други да ги удавят в реката. След това започнали да залавят и останалите участници от движението в Новгород и Псков. Московският митрополит Фотий одобрил физическото унищожение на еретиците. В послания от 1416-1425 година той благодарил на псковичани за разправата с еретиците. И ги съветвал да използват всички средства за унищожение, но без проливане на кръв, в името на ‘спасението на душите’ на екзекутираните[с.4-5].
“През ХV век широко развитие получило ново антифеодално движение, което също имало религиозна обвивка – новгородско-московската ерес. Сторонниците на това движение настоявали за премахване на църковното земевладение, за отмяна на изповедта, не вярвали във възкресението на мъртвите, отричали външната обредност и основните догмати на православната църква (например, догмата за троицата), не признавали иконите. Те се изказвали против църковната аристокрация, осъждали нейното користолюбие.
За борба с ереста бил свикан през 1490 година църковен събор, на който присъствали най-войнстващите представители на църквата. Съборът отлъчил (…) и предал на проклятие участниците в това движение и поискал от църковната власт тяхната смърт. Настоявайки за необходимостта от жестока екзекуция на еретиците, духовните власти се ръководели в своята практика от ‘Книга на управляващия’, явяваща се превод на византийския наръчник ‘Номоканон’ (сборник с правила на византийските императори, засягащи църквата и църковните дела). В глави 31-33 на ‘гражданския закон’, който бил включен в състава на ‘Книга на управляващия’, се намирали положения, които били следвани от духовните власти:
‘Ако евреин има роб християнин и го подложи на обрязване, да му се отсече главата; ако евреин или агарянин дръзне да отвърне християнин от християнската вяра, подлежи на екзекуция; който въпреки светото кръщение се поддаде на ерес или на елинизъм, виновен е в най-голяма степен [вж.: ‘Русская старина’, книга І, 1885, с.190].
Новгородският епископ Генадий Гонзов, който получил от съвременниците си прозвището ‘кръвожадното страшилище за престъпниците срещу църквата’, се обърнал към цар Иван ІІІ с искане за смърт на еретиците. Генадий бил във възторг от испанските инквизитори, особено от неговия съвременник Торквемада, който за 15 години от своята инквизиторска дейност изгорил на кладите и предал за различни наказания хиляди хора. Настоявайки за смърт на еретиците, Генадий написал през 1490 година на московския митрополит Зосим: ‘Погледни каква крепост държат за своята вяра франките! Разказваше ми при преминаването си през Новгород посланика на испанския крал, как той очистил своята земя. И аз, по повод тези думи, ти изпратих списък’ [вж. ‘Русское прошлое’, книга ІІІ, 1923, с.37, и ‘Русская историческая библиотека’, том VІ, 1874, с.775-776].
Някои еретици, както разказва летописът,
изгорили по искане на Генадий, а други той изпратил в заточение” [вж.: “Полное собрание русских летописей”, том ІV, Санкт-Петербург, 1848, с.159] [с.5].
Безусловно, инквизицията – независимо дали на Запад или на Изток – никога не е била свързана само с преследването и унищожението на хора; всъщност, те винаги са били последната брънка от една по-широка верига от цели, първият елемент в която винаги е бивал преследването и опитите за унищожение на идеи.
untitlded“Представителите на съвременната православна църква се опитват да скрият реакционната дейност на тази църква в миналото и нейната борба с просвещението и науката [вж. по-подробно във връзка с това: Е.Ф.Грекулов, ‘Православная церковь – враг просвещения’, Москва, 1962].

Войниците… режеха глави, разсичаха, бесеха – някои за врата, някои за краката, а много от тях пронизваха с остри пръти и ги окачваха на ченгели’. В ход беше и връзването към конска опашка, давенето и замразяването на живи хора в ледени отвори на езерото. Разпалените победители не щадяха даже болните и престарелите, извличайки ги от манастирската лечебница и хвърляйки ги безжалостно в ледените ‘менгемета’. Думите отстъпват, перото не се повдига, във вечен мрак отива древният Соловецки манастир. От над 500 души само неколцина успяват да избегнат страшното съдилище. (…)” [Ал. Амосов, “Судный день”, в списание “Церковь” № 2, 1992, издателство “Церковь”, Москва, с.11].
Цялата обител била залята с кръвта на страдалците… Телата на убитите и разсечени мъченици лежали неприбрани половин година – докато не дойде царски указ да ги погребат. Разгромената и разграбена обител била заселена с изпратени от Москва монаси, които били приели новата правителствена вяра и новите Никоновски писания. Малко преди линчуването на соловецките мъченици били измъчвани до смърт (…) и две родни сестри… болярката Морозова и княгиня Урусова.
Не били малко по това време измъчваните до смърт изповядващи старата вяра – едни шибани с камшик, други уморени от глад в тъмници, трети изгорени. Положението на християните в Русия през ХVІІ век приличало в много отношения на положението на християните в Римската империя. Както християните по онова време в Рим били принудени да се крият в катакомби и в извънградски убежища заради гоненията от страна на езическите власти, така и русите, православни християни от ХVІІ век, били принудени да бягат в пустинни местности и гори, за да се скрият от преследването от страна на държавните светски власти
По настояване на
московския патриарх Йоаким, през 1685 година принцеса София издала против старообредците указ от 12 страховити алинеи. В него старообредците били наричани ‘крадци’, ‘разколници’, ‘противници на църквата’ и се осъждали на страшна смърт… От тежки наказания, разорение и смърт преследваните християни можели да се спасят само при пълно отричане от старата вяра и с робско подчинение на всички заповеди на властите. От всички се изисквало да вярват така, както повелявало новото началство. В този указ на София имало алинея, според която, ако някой старообредец покръсти в своята църква кръстен, даже и да се разкае и да се изповяда пред духовен отец и искрено да пожелае да се причести, то след като бъде изповядан и причестен все пак
трябва да се линчува без никакво милосърдие’.
Правителството жестоко преследвало хората на старата вяра; навсякъде горели клади… затворите, манастирите и подземията били препълнени с мъченици на святата вяра. Духовенството и гражданското правителство безпощадно изтребвали своите родни братя и сестри – руски хора. За никого нямало пощада: убивали не само мъже, но и жени, и дори деца…
Голяма част от преследваните християни бягали в пустинни места, в горите, планините, където си създавали убежища. Но и там ги откривали, разорявали жилищата им, а тях самите довличали при духовните власти и – ако не се отричали от своята вяра – ги подлагали на мъчения и смърт. Четири години след указа на София, патриарх Йоаким издава свой указ:
‘Да се внимава: разколници да не живеят в именията и в горите, а ако се появят, да се изселват, сборищата им да се разоряват, имуществото им да се разпродава, а парите да се пращат в Москва.’
За да се спасят от преследвания и мъчения, русите започнали да се самозапалват” [“История Старообрядческой Церкви”, Москва, 1991, с.17-19; Священник Илия (Попов) и архиепископ Иоанн (Береславский), “Иосиф Волоцкий: 500 лет инквизиции в России”, Москва, 1997, с.34-138].
“До времето на цар Петър І правото да заточват в манастирските тъмници принадлежало – освен на царя – на патриарха, на митрополитите и дори на архиереите. В ХVІІІ век по-голямата част от арестантите отначало бивала изпращана в манастирите по разпореждане на службата за тайни разследвания, а след това – с резолюция на Светия синод” [А.С.Пругавин, “Монастырские тюрьмы в борьбе с сектантством”, ІІ издание, Москва, 1905, с.21-22].
За най-страшно наказание се считало затварянето в ‘земни тъмници’ – или по-правилно казано, в подземни. (…) Съдейки по старинните описания земните тъмници представлявали изкопани в земята ями, малко повече от 2 метра дълбоки, с иззидани с тухли стени. Покривът бил от дъски, върху които била насипвана земя. На покрива се намирало малко отверстие, което се затваряло с капак. (…)
В този тъмен, влажен погреб (…) спускали жив човек, често с оковани във вериги ръце и крака. Из подобни места се въдели много плъхове, които често нападали беззащитния затворник. Имало случаи, когато плъховете изяждали носа и ушите на затворените (…) ‘престъпници’. Да им се дава каквото и да било за защита срещу тези малки хищници било строго забранено. (…)” [А.С.Пругавин, ук. соч., с.27-29].
“Някои затворници изкарвали целия си живот оковани във вериги. Тези вериги се сваляли от тях едва след смъртта…” [А.С.Пругавин, ук. соч., с.34].

 

 

Гърция:

Christian Dualist Heresies in the Byzantine World, c.650-c.1450

{ 29 comments… read them below or add one }

Петър Славов October 9, 2010 at 14:57

Хм, интересно. Явно не са си почивали, но не знам дали кръвожадността може да се степенува. Като изобретателност обаче китайците са далеч напред в мъченията :)

Reply

Аелкс October 9, 2010 at 15:53

Да ясно но това е ставало за около 12 години , последните от управлението на Иван Грозни иначе никога преди това, а и след това не е било практикувано, това е, как да го кажа по – меко поредната памфлетщина на западната църква

Reply

Петър Славов October 9, 2010 at 21:33

Иван Грозни не е някакво изключение. Това са нравите на времето.

Reply

Zlatkov October 11, 2010 at 15:13

Хайде да не преписваме руската жестокост на отделни епископи-фанатици като постоянно явление на цялата Православна църква. Естетсвено че има идиоти-фанатици от всички религии, включително и в Плавославната. Но в Православието това не е повсеместно явление, не е закрепено институционално. Няма нито една догма, канон или правило, съгласно което църковен събор или отделен епископ могат да осъждат на смърт или телесно увреждане еретици.
Нека авторът да посочи едно от Правилата на Православната църква – има ги и издадени на български език -в тази насока.

Reply

AS October 11, 2010 at 16:55

Стига сме се делели на католици и на православни, вярваме в един и същи Бог, интерпретираме еднакво Библията само маловажни глупости ни разделят. Вярно е че и двете църкви са имали тъмни времена но това причина ли е да се делиме? Трябва да се борим за обединяването на Католическата и Православна Църква, само така ще можем успешно да се противопоставим на МЮСЮЛМАНСКАТА ЗАПЛАХА!

Reply

Стоян Милев October 23, 2010 at 17:53

“Хайде да не преписваме руската жестокост на отделни епископи-фанатици като постоянно явление на цялата Православна църква. Естетсвено че има идиоти-фанатици от всички религии, включително и в Плавославната.”
Точно така, няма какво повече да се каже. Жалко, че такива тенденциозни писания намират почва в иначе интересния блог. Явно, че крайния либерализъм и омраза към традиционната култура по пашите земи е голяма тук. В центъра на православния свят- Константинопол, не е нямало такива изгаряния и “лов на вещеци”, като в любимия ви католически свят. В българските земи е заловен и осъден един единствен “еретик”- Василий Врач, осъден на смърт по времето на император Алексий І Комнин. Един, единствен за цялата територия на България, която през това време е била част от Византия. Това ли е православната инквизиция. Побърканите последователи на руски секти избивали, които са се избивали не дават облика на православието кат цяло. И една интересна подробност- изгорените, убитите по време на т.н “лов на вещици” в просветените протестански региони на Европа, са много повече от…………………………………… изгорените от католическата инквизиция. Това е факт. Кладите в северногерманските градове, в Скандинавия и въобще в Северна Европа не спирали да димят през 16, 17, 18 век

Reply

Торбеш October 23, 2010 at 18:55

Препоръчвам на всекиго да прочете този труд:
http://www.ivanstamenov.com/2010/09/2218/

В него става дума и за нашата, българската народна църква.
Църквата на Първите християни, приела християнството от Самия Св.Апостол Павел.
Църквата, гонена, преследвана от официалната ромейска власт от основаването си до 313г. като “непозволена”, с първите мъченици, с масовото прогонване на цели маси народ оттатък Дунава заради приетото и отстоявано християнство. Тези маси народ ще се завръщат на групи в родната земя, обявявани за разбойници, за “варвари”, за “бич божий”. След като християнската религия става официална след Миланския едикт през 313г. пак гонена и преследвана от официалната ромейска власт като “еретична”, неканонична. Изгорени “еретици”, изгорени “еретични” книги на глаголица, изгорени икони през иконоборческия период, разрушени храмове, избодени очи на зографисани ликове – вижте черквите в древния Костур! …
Българските християни трябва да прогледнат! Трябва да ни стане ясно, че съществени черти от характера на българина са възпитани от народната българска църква, преживяла вековете в семейството, където пастир е била Майката, старата жена, пазителката на традициите, непоклатимият морален стожер, съдникът, душата на къщата. Комунистите затова не можаха да изтръгнат християнството у нас, защото то беше пуснало корен вътре в семейството във вид не на формална обредност, а във вид на ежедневно практикувано човеколюбие. Прословутите “българска толерантност”, “българско търпение” са продукт на вековно култивирана народна традиция в духа на християнските добродетели.

Българите-християни днес трябва да се еманципират от “православната” църква с нейните “цезаропапистки” устои и устройство, попаднала отчасти в лапите на кагебистките безбожници – изверги, отчасти в лапите на антибългарските кръгове в Сърбия и Гърция.
Дигнете главите си, Христови чеда от България!

Reply

дани March 25, 2016 at 12:02

човеколюбие у българите,хахаха,виц,който изобщо не е смешен,а трагичен,в коя българия живееш

Reply

AS October 25, 2010 at 17:56

Стига сте се карали за глупости бе хора! Православиато и Католицизма са еднакви само малко се различават това не трябва да е причина за да се делим, aз също съм против Цезаропапизмът и съм за формалното присъединяване към Ватикана.

Reply

ergo October 26, 2010 at 17:58

Руснаците имат един много срамен период в нашата история – отвличането на църковния глава на католиците в България и заточването му в руски манастир. Руското православие общо взето си е служанка на властта. Мит е , че руснаците са много религиозни. Половината не са кръстени, според Оливие Клеман през 90-те години на века в Москва са се причастявали на Великден 50000 души от 10 милионна Москва /под 1 процент/. В същото време имат на 200 садо-мазо организации. Всички се афишират като православни като част от шовинизма, който изповядват. Църквата повече изпълнява функцията да сакрализира самодърците срещу привилегии и мълчание , процес който тя самата търси, а не толкова че е репресирана/с изключение на комунизма/Трудно е да обяснят защо до 19век нямат богословие, а преписване на католическите книги поради духовна леност, като последтвията от това може да се видят в нашите катехизиси.От Петър до революцията нямат Патриарх, а назначаван от държавата чиновник. Истинка святост има от забягнали далече от обществото иноци. Наченки на сериозно боголовие се развива едва в началото на 20век, но на практика осмисляне на православината духовност се реализира от емигранти в чужбина след революцията , които нямат богословско образование , а добро познават на класически езици , което спомаго за връщане към автентичното богословие на Светите отци. Така далеч от “благодатната” прегръдка на руската църква се открояват две имена – Владимир Лоски и Георгий Флровски/вторият минал и през България и неоценен/. Интересно е , че през 20век автентична православна духовност се развива далеч от православните предели- в Англия – Софроний Сахаров и учениците му , Калстос Уеър и др., които възраждат православната мистика и духовност.

Reply

Иван December 18, 2014 at 1:23

Модернист, не православен. Тук пише какво значи това: http://www.budiveren.com

Reply

Black Wolf December 8, 2010 at 12:18

Могат да се разкажат много неща за жестокостите на православните, вършени по религиозни причини (sic!) спрямо коренното население на Сибир и Руска Америка, когато тези народи не са желаели да се откажат от своите традиционни вярвания.

Reply

Аспарух December 8, 2010 at 20:30

От както има човек има и религий. И оттогава те спорят коя е по-важна. Ако трябва да бъдем честни, в световен мащаб, в името на Христа са извършвани такива престъпления в сравнение с които днешните мюсулмани са като деца. Това не прави самото учение недобро. Въпрос на интерпретация.
Самият факт че във всички цитирани извори(вярвам че са такива) се посоччват имената на инициаторите говори че това не е било практика. Фактът че нещо е било записано в историческите анали на определена държава говори за това че не е ежедневие. Това е прецедент който трябва да се помни. Вероятно за това на запад, където владеят католицизма и протестантството няма такива примери. Не може да даваш за пример ежедневието. Не може да даваш за пример начина на мислене на населението. И имайки предвид че при католизма църковната власт е по-важна от държавната е повече от ясно кой е инициатор на инквизицията. И защо.
Към авторите- тенденциозните иззказвания може би са подходящи на партийни събрания. Ако искате да сте обективни щяхте да намерите подобни данни за католицизма и протестанството(вярно, трудно е, статистиката не дава имена и събития). Фактът че постоянно се търсят недостатъци на нещо, и че някой се хваща за сламка за да покаже как и другият греши говори само за едно – комплекс за малоценност.

Reply

Михаил February 24, 2011 at 8:06

Наистина твърде тенденциозно и далеч не обективно становище! Кратки откъси повествувание доукрасени със доста богат писателски коментар. Всяко едно историческо събитие извадено от контекста на конкретната историческа обстановка, първопричини и следствия, лесно бива превръщано в ефикасен инструмент за политико-историческа манипулация.
В случая тази книга вместо трезв преглед, анализ и сравнение на събитията и живота в католическите и православните общества, предлага едно сухо изброяване на изолирани случаи на злоупотреба с духовната власт. Не ще никакаъв коментар факта, че инквизицията е запазена марка на католическият запад, който пък от своя страна нерядко среща остър, въоръжен и съвсем не милосърен, протестантски отговор.
Най-вярната догадка, защо Православната Църква е намесена и обвинена във същите грехове, според мен е, именно във създаването на още по-голяма литературно-историческа бъркотия, в която Христовата Църква, да бъде по-лесно опетнена и осквернена редом със западните религиозни формирования. Крайната цел е хвърляне на обща информационна мъгла и хаос в умовете на хората по въпросите на вярата и религиозната просвета, метод силно характерен за ерата в която живеем, и в която призрака на плурализма, релативизма, демокрацията и общата морално-духовна поквара се превръщат в правило за всички, които искат да изпъкнат с “цивилизационенен” принос.

Reply

Рицар April 4, 2011 at 13:13

Това само един отявлен Хрушчовист може да го напише.
Забележете , че книгата е излязла през времето , когато тайния сектант Хрушчов (от сектата на скопците ) се хвалеше, че ще показва последния поп по телевизията.
За първосигналните диалектически и марксистки постулати в изразите , като “антифеодални” и други , граничат с “ad absurdum”.
Вижда се с невъоражено око от километри, че тази книга , а и позоваването на нея е твърде анахронистично .

Reply

Атанас August 25, 2011 at 14:45

Първо да вметна,че на тази клавиатура не знам къде са кавичките и ще използвам вместо тях звездички – **
Попадал съм и друг път на тази статия.
1. Не е сигурно че това,което е писано, е вярно. Книгата на Грекулов е писана по комунистическо вр…еме, когато борбата срещу Православието е доста сериозна. Цитирам:

*Представителите на съвременната православна църква се опитват да скрият реакционната дейност на тази църква в миналото и нейната борба с просвещението и науката [вж. по-подробно във връзка с това: Е.Ф.Грекулов, ‘Православная церковь – враг просвещения’, Москва, 1962].*

Терминът *реакционен* в комунистическата литература се използва за обозначаване на противник на лява революция или човек с некомунистически възгледи.

2. Такова нещо като Православна инквизиция няма. Може да е имало лоши неща правени от отделни хора, но това в никакъв случай не е било официялна цялостна Църковна политика. А в католическата църква инквизицията си е била официялна институзия.
3. Според църковните правила Църковен събор не може да осъжда на смърт. Ако прави такова нещо, значи нарушава правилата, тоест такова деяние става абсолютно неправославно.
4. Няма решение на Вселенски събор, който да разрешава на поместните църкви, свещенниците или обикновени събори да осъждат на смърт, независимо от мотивите им.
5.Ако е имало такива неща те са били в притиворечие на Православието, а не съгласно Православиетьо.
6.Статията е манипулативна. Например пише:
;Войниците… режеха глави, разсичаха, бесеха;
Става дума че са бесели старообрядци. Те не признават рефоримите на Патриарх Никон и са разколници, но самите те се смятат са Православни.
И забележете, казва се че са го правили войници, тоест това е деяние на светската власт.
Интересно е дасе отбележи, че за източник на горния цитат се използва Православно издателство:
*[Ал. Амосов, “Судный день”, в списание “Церковь” № 2, 1992, издателство “Церковь”, Москва, с.11].
*
7. Никъде не видиях да се говори за борба срещу науката и *просвещението*
8. Никъде в материяла няма информация за жертвите на инквизицията в Испания, за да се направи сравнението, което е направено в заглавието.

Reply

Атила May 23, 2012 at 17:11

Как ще си признаят православните талибани за извършените зверства на тяхната църква.
Нацистите за шест години война убиха 60 милиона човека.
Комунистите за 50 г. война, убивах 200 милиона човека, и продължават все още да убиват хора, в държави като Китай и Северна Корея и Куба.
А християнството като цяло, през цялото си съществуване колко ли хора са убили с рафинираните си, и не до там рафинирани методи, няма точна статистика, защото това не са век, не са два, нито пък са три, а това са почти 2000 г.
Но в името на тази християнска религия, със сигурност са убити над 500 милиона човека.
Така че за каква хуманност можем да говорим. Като специално византийската версия на християнството, православието, е било наложено насила по тукашните земи.
Нямало нищо вярно във нейните инквизиции и убийства.
А обезглавяването на 52 бойли, само защото са отказали да си сменят вярата си, и са се разбунтували срещу натрапената им от вън насилствено религия, и ослепяването на техният Кан Колобър Владимир Расате, и поповете както е описано подробно в книгите им на православните, са извършвали кървавите си деяния, по потушаването на този всенароден бунт, чрез ръката на държавните власти, в лицето на Борис първи, насаждайки така по този начин нетолерантност към различно мислещите и иноверците им, и са били убити не малко и обикновени поданици на ослепеният им Кан Колобър Владимир Расате. И византийската вяра е наложена с огън и меч насила, а не чрез слово и дела, както лъжат разните православни сега не по малко радикални попове в проповедите си, и официалната пан-славянска пропаганда, че християнството е прието от хората едва ли не с радост.
Сигурно е лъжа по кръщаването на богомилите обратно в лоното на православната църква, през времето на Цар Константин Тих Асен, как и с какви варварски методи и средства са били извършвани.
Да не говорим сега в съвременно време в Македония, през 20 и 30 г. на 20 век. с какви варварски методи е било налагано сръбското православие, над други православни.
Това че са няма ли официални държавни позиции, както католическата църква е била над държавата, и че са нямали стройно изградени институции да съдят и предават на мъчения и инквизиция изобщо не оневинява православната версия на християнството.
Защото и до ден днешен Ватикана го имат за град държава, то това не означава че православните не са падали по долу във варварското си поведение спрямо различните по вяра.
Да не говорим възродителните процеси над помаци и тюрки в BG от началото на 20 век. в името на коя религия са били извършвани и по какъв начин са били кръщавани насилствено.
Да не говорим за извършеното в Босна от страна на сърбите, в името на какво са го извършили.
Да не говорим за сръбските зверства в Косова през 1999 г. в името на какво тръгнаха да извършват поредното си етническо прочистване сърбите в тази земя, земя населена предимно с албанци-мюсюлмани, и се наложи НАТО да взема отношение за да спрат сръбските безумия да извършват нови и нови убийства над обикновени хора, че да бъде оправдавана православната църква, което е инструмент на постоянен държавен шовинизъм, подхранван от църковните амвони и среди.
За Русия като империя в миналото и не искам да говоря, за ролята на точно тази православна църква каква роля е играла в руският имперски двор, че се е наложило хазарското лоби в тази държава, да направи преврата през 1917 г. за да спре надигащият си пан-православен шовинизъм, приел доста застрашителни тогава размери, убивайки милиони, за да се балансира положението в човечеството, защото не е тайна подстрекателската дейност на православната църква сред императорският двор, до къде е стигнала, за да не говорим канибалската природа на тази църква.
Но и въпреки всичко, и до ден днешен не съм чул православната църква да е осъдила тези грозни деяния на нейните държавни последователи, и да се е разграничила от техните грозни деяния. Но дори и точно обратното прави. Официално се моли за тях, дори и ги канонизира.
Последният руски император Николай Романов наследник на германската романова династия, извършил не малко зверства в Кавказ и арменска Анадола, вместо да бъде разкован идеологически и най-вече църковно, руската православна църква, в благодарност към него и неговите заслуги към нея, го е канонизирала, а убийците му, съветските чекисти са ги сатанизирали.
Не казвам че съветските комисари са били по хуманни от православните. И те от своя страна произхождащи от религията майка на православната религия юдейзма, в името на своят Господ Йехова, са убили не малко пък те хора, и са му ги пренесли в жертва пред неговият олтар, като жертвено агне.
Но това не е сега темата на разговор, юдейските религиозни убийства.
Защото юдеите колкото и да са убивали, просто не могат да са се сравнява с православните и католическите си деноминции, като количество на официални убийства в името на Йехова.
Не само че не ги осъждат православните клирици и висше духовенство, но и съвсем официално взема страната на тези, който са използвали брутално насилие над други хора в нейно име.
И я само ми покажете тогава къде и е хуманността на тази религия, че аз специално никъде не я виждам и не я откривам, а колко бих искал действително да видя някой макар и един единствен акт на хуманно отношение отразено подобаващо в историята и религиозната доктрина наречена “Християнство”.

Reply

Атила May 23, 2012 at 17:45

Само искам да оправя една моя грешка в горният си коментар. Не Цар Константин 1 Тих Асен е повдигнал гонение срещу богомилите, а Цар Борил на специален църковен събор се взема решението за тяхното преследване и насилствено възвръщане в лоното на православната църква.

Reply

Златков June 18, 2012 at 0:11

Бард, в кой Църковен канон пише, че еретиците следва да се наказват със смъртно наказание? Моля да ми го цитирате конкретно. Просто такъв няма. Православната църква никога не е преследвала еретиците с физически насилия, такова православно учение няма и никога не е имало. Всички гонения срещу неправславните са извършвани от светската власт. Това, че в Русия са се включвали и побъркани владици, въобще не е показателно за цялата Православна църква в хилядолетната й история.

Reply

Златков June 18, 2012 at 0:16

В Средновековна България, както и във Византия са преследвани богомилите, които .. ВНИМАНИЕ … са особено опасна антидържавна секта. Учението на тези дуалисти е било изключително опасно, антиобществено и антидържавно – богомилите учат, че всичко видимо е сътворено от Сатаната – целият свят, държавата, всичко телесно и пр. Предсатвете си какво идиотско отношение към света са имали тези социопати. Империята на уйгурите е пропаднала за едно-две поколения, след като там се е наложила основна религия Манихейството – учение много близко до Богомилството. Поради това е светската власт е преследвала богомилството.

Reply

Рицар May 22, 2013 at 20:57

На нещастници, които цитират болшевишки издания нищо не може да им се обясни.
Хеле пък на идиота Атила, който дето всичко из нета каквото може е замърсил, проповядващ на всичкото и отгоре азиатскотурския произход на българите.
Сърбите били избивали мюсулмани, какво да кажем за американските войски, които избиха близо 10млн. души в Корея, Индокитай, Гватемала, Хондурас, Панама, Югославия, Ирак и Афганистан ???
Кои войници уринираха върху едни трупове /??? Къде са сръбските затвори и кой не знае за Гуантанамо и Абу Гариб ???
Благодарим и на хората, които защитиха Прав. църква .
Последно – Римокатолицизма и Православието не са близки, а диаметрални религии. През 15 век. папата казва от амвона, че е по-добре източните християни да са под турска чалма, щом не се подчиняват нему. Четете хора и анализирайте, не плямпайте пафмлетите на антихристите и антибългаристите !

Reply

Anonymous March 30, 2015 at 9:42

ей много интересно и какво става по- нататък?

Reply

Anonymous March 30, 2015 at 9:49

хора с видимо големи интелектуални и речеви способности,избрали по някаква причина посока,се осланят на други вярно думащи преди тях,и спорят кой е по- лош,толкова е смешно, а сте толкова сериозни,,,,нищо не може да оправдае насилието,с изключение на защитата и прехрната на собственото поколение…в този смисъл наща група е права ,а ваща трябва да умре,но по-мъчително, за да другите ,да знаят ,да си се самоубият ,за да не пречат на наще.

Reply

Anonymous March 30, 2015 at 10:13

или с други думи сичко е “стани за да седна…

Reply

анонимен September 7, 2015 at 9:37

За да станем по точни във връзка със статията за православните мъчения трябва да упоменем че България е изпълнена с невярващи хора които в миналото са стресирани от самата православна ерес .Резултатът е протестантска България която ще разтури изцяло нечестивият им лешоядски събор .А ако във миналото хората са се страхували да вдигнат ръка срещу лешоядите сега не мисля че някой ще ги търпи дори ис войска да дойдат със сигурност ще им бъде светено маслото и кръвта им ще напои земята заради наглостта им да налагат православната ерес над свободомислщи хора.Путин като ги харесва да си ги взема за палачи там във неговата скапана империя .На България и стига американското зло та и със глупавите руснаци ли да се разправяме

Reply

Да видим September 7, 2015 at 10:00

Ами протестантските пастори да не са нещо повече. Я ги вижте какво представляват. Богати, мазни…. И проповядат благоденствие. Те са по-зле от всички. А. Всички протестантски църкви си имат поне един американец в България. Финансират се от Америка. Тези сгради от къде ли са???

Reply

анонимен September 7, 2015 at 9:41

Православната църква е сестра на Католическата те са зверове във одежди на светци със право Христос ще ги унищожи когато се завърне

Reply

Дуалистичните ереси September 7, 2015 at 12:03

Обърнете внимание, че тази статия е взета от книга за християнските дуалистични ереси във византийската епоха. Представителите на тези ереси, представящи себе си за “православни”, действително са проявявали крайни жестокости, което обаче не бива да бъде приписвано на Православието. Не случайно отношението към ереси и секти в Църквата е толкова строго – те са изопачавали всичко свято в устоите на Църквата, за да постигат своите нечистоплътни цели. Още от епохата на ранното християнство определени негови елементи стават обект на дискусии и несъгласия между вярващите. Така всъщност се раждат ересите, несходните с християнската доктрина схващания, чиито поддръжници биват най-често заклеймявани и отлъчвани от църквата. В първите векове на християнството тези противоречащи на доктрината възгледи засягат най-често същността на християнското учение – идеята за Бога, въплътил се в човек. По-късните критици на християнската вяра засягат основния космологически мит – идеята за сътворения от нищото свят по Божия воля и властта на Бога над него. Така се раждат дуалистичните ереси, според които освен всемогъщия Бог съществува и друга сила, силата на злото, която е в противоборство с Него и Неговото творение. Тази идея е много древна и е застъпена и в Библията (например, в историята с подмамването на Ева от змията), но властта на злата сила (Дявола) според каноническите книги на християнството е ограничена, Бог е единственият безспорен Властелин над Творението. Дуалистичните ереси отреждат по-голямо значение на силата на мрака, и според някои от тях Доброто и Злото са в непрекъсната борба и имат почти еднаква мощ.
През X в., по време на управлението на цар Петър, в България се появява едно оригинално, българско дуалистично течение, богомилското. Неговите идеи се формират в сложен диалог с предхождащите го източни дуалистични и аскетически ереси като масалианство и павликянство. Богомилите са умерени дуалисти – те не отричат всемогъществото на Бога, но наред с това вярват, че видимият, материален свят е свят на Сатаната, затова те отхвърлят институции като брака, църкавата, светската власт. Дуалистите в крайна сметка не са имали особени задръжки и в проявата на жестокости “в защита на вярата”, което само доказва доколко са част от истинната Църква.

Reply

Елена October 29, 2017 at 21:24

Православието притуря на словотоо разни жития на Светци кланят се и се молят нс икони според словото дървени идоли които имат очи но не виждат имат уши но не чуват имат ръце но не докосват има ссмо един ходатай между Бога и човеците Божият Син Исус Христос на когото пронадлежи всичката слава чест и величие

Reply

Leave a Comment

{ 1 trackback }

Previous post:

Next post: