Кръстоносните походи са повод за гордост за християните

by ExtremeCentrePoint on Thursday, 15 July, 2010 · 29 comments

in Европа, История, Религия

cavalerie%20croisee

Ако кръстоносните походи привличат вниманието на мнозина историци и все още задържат любопитството на образованата публика, това несъмнено се дължи на широтата на историческия феномен, какъвто те са всъщност. Задвижвайки огромни човешки маси с цената на трудноразбираемо усилие, тяхна основна движеща сила се явява християнската вяра. Те поставят редица въпроси, които пораждат твърде разнообразни отговори; подплатени са с различна документация, чието значение свидетелства най-вече за това, че съвременниците не са останали безчувствени към изключителния характер на тези начинания.

Кръстоносният поход, в точния смисъл на това понятие, е изключително военна експедиция. Папството го представя за похвално дело и удостоява войните и помощниците в това начинание с духовни привилегии. Ако първоначално тези привилегии са предоставяни на поелите по пътя към Ориента, и по-специално към Светите места, то те са отпускани и за други операции, предприети във вътрешността на християнския свят срещу еретиците или враговете на Римската църква, както и по границите на същото това християнство срещу езичниците или неверниците. Появата на Константинополската латинска империя е свързана с кръстоносен поход; той е предприет както за противопоставяне на Византийската империя, така и за подкрепата й.

Тук ни се искаше да се ограничим само с експедициите, проведени срещу мюсюлманските сили в Ориента с двояката цел да се защитят християните срещу нашествието на турците и да се осигури властта над Светите земи, които се смятат за неправомерно окупирани от неверниците мюсюлмани. Тези експедиции не приключват през XIII в., тъй като придобиват съвсем нов характер поради подновяването на турската заплаха, но ние ще останем верни на възприетата терминология, която нарича Епоха на кръстоносните походи периода, започващ със съборите през 1095 г. и завършващ със загубата и на последните Свети места през 1291 г. Освен това не трябва да забравяме, че съществува предистория на кръстоносните походи и че експедиции от естеството на тези от XIII в. се подготвят чак до времето на папа Йоан XXII и на френския крал Филип VI.

Кръстоносните походи водят до раждането на латинския Ориент, надживял съдбовната 1291 година: Кипърското кралство, херцогството на Архипелага, генуезката и най-вече венецианската Романия, както и хоспиталиерите в Родос фигурират на картата чак до XVI в. Историята на тези държави, и най-вече на Йерусалимската, на Антиохийското княжество, на Едеското и Триполитанското графство, е тясно свързана с тази на кръстоносните походи: именно опасностите, грозящи тези владения, изпитанията или загубата им са причина за началото на тези експедиции. Но собственият живот на тези политически конструкции по своята същност е повод за изследвания, които се множат и които засягат общност от проблеми, надхвърлящи същинската област на кръстоносните походи.

fin%20de%20la%20croisade%20populaire Един от аспектите на историята на кръстоносните походи е този за сблъсъка на различните цивилизации – на западното християнство и на Ориента. Въпреки това не трябва да ограничаваме осмислянето на тази конфронтация единствено до самите кръстоносни походи. Известна ни е шегата на Жак Льо Гоф: „Не виждам друг плод за християните от кръстоносните походи освен пренесената от тях кайсия.” В действителност редица други елементи от материално естество са преминали от Ориента на Запад, но кръстоносците не са единствените им приносители. Поклонниците посещават Йерусалим, търговците – Константинопол, Антиохия или Александрия преди 1095 г. Именно последните, възползвали се от кръстоносния поход, за да развият търговията си, внедрявайки се във франкска Сирия, продължават да търсят ценните стоки във византийските или в мюсюлманските държави в очакване да проникнат още по-надалеч.

Историята на кръстоносните походи, следователно ще представлява преди всичко история на експедициите, тръгнали от Запада към Ориента, и по-точно към онова, което през Средновековието се нарича „Сирия”. Това е историята на едно огромно усилие, направено от хората от онова време и което заема първостепенно място в „подема на Европа” по отношение на поставената цел – възвръщането и запазването на това, което в техните очи се явява наследство на християнството. Рицарска песен, писана в ония времена – „Поклонничеството на Карл Велики”, напомня, че още по времето на великите Каролинги Западът е загрижен за съдбата на Светите места. Тази загриженост се засилва още повече и именно тя насочва хората в края на XI в. и в следващите два века към бреговете на Леванта. Онова, което изглежда като обикновена химера, се оказва, че се превръща в реалност: в течение на цели два века християните от Запада живеят в допир със Светите места, които почитат, или достатъчно близо до тях, за да се надяват да се завърнат там.

Всъщност политическите, институционалните, духовните и икономическите структури на Запада е трябвало да съумеят да понесат подобно продължително усилие. Ние ще наблегнем на факта, че кръстоносният поход не е моментно начинание, което донякъде бе забравено, когато се честваше деветото сто-летие от призива от Клермон: кръстоносните походи се провеждат в течение на два века, вероятно с различен ритъм, но без реално прекъсване. Именно това постоянство ги превръща в основен феномен в европейската история.
Да видиш как живеят „хората от кръстоносния поход” (изразът е на Режин Перну), означава да осъзнаеш едно изключително човешко изпитание. Хора, изградени в относително тесния свят на Запада от романските и готическите времена, се оказват конфронтирани с общества, с политически структури, с природни условия, твърде различни от онези, с които са свикнали; там им се налага да водят военни операции, дипломатически преговори, да сключват съюзи, да строят държави, да влагат в онзи сложен свят своите архитектурни разбирания, както и религиозния си живот. И то по траен начин, в една враждебна среда; ето защо те показват неочаквани способности да застанат лице в лице с онова, което е чуждо за обичайния им свят.

Кръстоносният поход е предмет на преценки, мнения, дискусии, на ентусиазъм и на хули, коиго отразяват гледните точки, чувствителността, дори и предубежденията, на различните епохи. Няма никакво съмнение, че той ще продължи да поражда такива. За нас именно хората, преживели едно огромно приключение, влагайки в него своята смелост и своето отчаяние, своята вяра, своето незнание, своите качества и своите слабости, си остават действащите лица в тази огромна драма, и ни се иска да ги опознаем по-добре.

Жан Ришар в предговора на “История на кръстоносните походи”

Виж още:

Истината за кръстоносните походи

Западното военно превъзходство не е от вчера

Победата на християните над Саладин при Монжизар (25 ноември 1177 г.)

{ 29 comments… read them below or add one }

Нейчо July 15, 2010 at 8:52

Кръстоносните походи са огромен и срамен провал на християнския свят, защото не довеждат до освобождаване на Близкия Изток и Северна Африка от ислямското робство. За който не знае – ислямът е система за потисничество, в която не само гяурите са роби, но и мюсюлманите са роби – на алаха и на султана.

Reply

Аспарух July 15, 2010 at 9:29

“той е предприет както за противопоставяне на Византийската империя, така и за подкрепата й” – не мога да се сетя за нещо по – противоречащо си.
“Появата на Константинополската латинска империя е свързана с кръстоносен поход” и е най-ясното доказателство за същността на самите походи – тяхна основна движеща сила се явява икономическите интереси и стремежа на католическата църква за световно господство. Християнската вяра е удобно оправдание.

Reply

Reformed July 15, 2010 at 18:03

Да ти обясня (само по първия цитат, твоя коментар към втория цитат е елементарен. Не желая да използвам по-силна дума.)

По времето на кръстоносните походи Византия, т.е. Източната Римска империя е религиозно отделена от Западната Римска империя (справка – Голямата схизма от 1053 г.). Та, от една страна кръстоносният поход е противопоставяне на Византийската империя, поради вътрешнорелигиозните различия със Западната Римска империя, а от друга страна е за подкрепата й – защото все пак и тя е християнска – срещу външния враг, които е с различна религия..

Reply

Аспарух July 16, 2010 at 15:35

Нямам претенции че коментариите ми са високо интелектуални. По-важното и да са верни. Такова е моето мнение.
По втория въпрос – двете империи са религиозно отделени и борещи се за надмощие. Не може да се противопоставяш на някой с когото си в конфликт и в същото време да му помагаш. С кръстоносните походи католицизма прави опит да се наложи над православието използвайки молбата за помощ. Може и да е оправдано от гледна точка на църквата, но не и от морална.

Reply

brnn July 18, 2010 at 10:24

Абе те и САЩ и СССР не са най-големи приятелчета преди 22 юни 1941, но после си помагат срещу Германия. Горе-долу такова е било положението и тогава – ако им паднат, католиците биха ликвидирали православните и обратно, но пред общия враг се е наложило на византийския император да поиска помощ от запада.

Reply

X July 15, 2010 at 9:57

Нейчо, ти си oгромен и срамен провал и наглите ти коментари срещу християнството, не се прави на големият всезнайко ислямът бил система за потисничество, в която не само гяурите са роби, но и мюсюлманите са роби – на алаха и на султана. Тогава защо сине майчин докато сме били под турско робство България и била житницата на турската империя и сме ги издържали ние а те само са живели на готово? Май тук се разбива твоята теория че мусулманите са роби на алаха и на султана; роби роби ама други са им слуги.

Reply

Продан July 15, 2010 at 15:03

Според Х: “…докато сме били под турско робство…”.
България не е била под турско робство. Турция е владеела и управлявала България, но българите не са били роби. Англия също е владеела и управлявала Шотландия, но шотландците не говорят за английско робство. “Роб” е човек, който е собственост на друг човек. Той няма право на собственост, няма собствен доход, той е финансово зависим от господаря си, поради което не плаща данъци, няма право да се движи извън определен от господаря му район, може да бъде продаден на друг господар без неговото съгласие, не може да защитава правата си в какъвто и да е съд и пр. Нито едно от тези неща не отговаря на положението на българите в турската империя. Вярно е, че българите са били втора ръка хора, имали са по-малки съдебни права от турците, били са жестоко ограничавани, имало е турски гнет, но никога не сме били роби в турската империя. Българите са имали имот, можели са самостоятелно да издържат семейството си, плащали са данъци на империята, пътували са до всички краища на империята, че дори и по други земи, никой не е продавал българи като роби. В някои български градове е имало съвсем малко турско присъствие. Напр. в Габрово никога не се е заселил нито един турчин. В стремежа си да опазят града чист откъм турци, управата на Габрово е забранявала кадъна да роди в града. Не разбирам защо някои хора зорлем говорят за робство, сякаш в това има някаква гордост.

Reply

Reformed July 15, 2010 at 19:44

Да допълня Продан: Използването на думата “робство” при турското владичество/управление е силно използвана от русофилите/комунистите с цел да се покаже от, разбирате ли, колко лошо нещо са ни освободили, “братята”-руснаци. Някъде из настоящия блог имаше статия или коментар относно състоянието, в което ни намират русите – с хубави къщи, хубави дворове и много по-висок стандарт от руския. Имаше нещо и за завист от страна на руснаците.

Правилната дума е наистина владичество/управление.

Reply

Reformed July 16, 2010 at 9:48

Достоевски за руската завист към българите: http://www.extremecentrepoint.com/?p=703

Reply

JWalker July 15, 2010 at 19:50

“Напр. в Габрово никога не се е заселил нито един турчин. В стремежа си да опазят града чист откъм турци, управата на Габрово е забранявала кадъна да роди в града.” – Доколкото знам, Габрово е било султански град. Не е бил на някой местен турски феодал, а директно на султана. Поради това жителите му са имали повече права.

“Не разбирам защо някои хора зорлем говорят за робство, сякаш в това има някаква гордост.” – Интересно е, че големите националисти и патриоти държат непременно периодът на турското владичество да се нарича робство. Това е лошо. Да внушаваш на хората зорлем, че са наследници на роби, това нещо може да се прави или от глупост или с лоши намерения. Според мен така се внушава на хората, че са жертви. От тук следва лишаването от инициатива, от желание за гражданско общество. С други думи, който много говори за робство, той всъщност иска СЕГА да направи другите роби на себе си.

Reply

Anonymous July 16, 2010 at 0:48

Точната дума e робство а не управление или владичество. Да не забравяме че турците са изклали поне 3 милиона българи и сме гнили без да се развиваме 5 века.

Reply

Торбеш July 16, 2010 at 7:51

… “турците са изклали поне 3 милиона българи” …
Доказателствата? … учителката Ви по история ги пази навярно надълбоко в пазвата си.
Моля, мислете с главата си!
Първо, при пристигането на турските завоеватели, българите – от Пелопонес, Тесалия и Епир, през Македония, Тракия, Мизия, та до Добруджа и Влашко – не са надхвърляли цифрата 3-4 милиона човека. Не са малко официалните преброявания, при отчитане и на природни бедствия (например чума), войни и т.н. които сочат цифра около тази.
Второ, географията на българското землище е гориста (рицарите от кръстоносните походи говорят за Magna selva Bulgarica от Ниш до Константинопол), толкова гориста, че реката Ибър (преди да бъде наречена на своя приток Марица от … Иван Вазов) е била плавателна от устието си до Пловдив. Гори, гъсталаци, непроходими планини, в които не можеш да се провреш без местни водачи. Казано на съвременен език, “логистиката” на завоевателите е била до немай къде затруднена от релефа, от географията, от липсата на пътища извън римските…
Трето, говорим за население, сраснало се със земята си от памтивека, научено да се пази, да се крие, да се съпротивлява и оцелява поединично и на групи.
Четвърто, прощавайте за термина, технологията за отнемане на човешки живот (три милиона, казвате), достъпна на турските завоеватели, е, пак ме простете – нископроизводителна. Дори да имаха напалм и щурмови хеликоптери, турците не биха могли да затрият три милиона българи. Поради първите три, приведени от мен, обстоятелства.
Пето. Най-същественото. Ползата. Каква ще е ползата на завоевателя да избие населението, което – трудолюбиво ще го храни, облича, обслужва, ще строи, ще произвежда, ще плаща данъци – изобилно и в течение на векове? Тук застъпвам и тезата, че насилственото обръщане в исляма не е било толкова масово и толкова насилствено, колкото ни го поднасяха учителките, но това е друга тема.

Шесто!!! – Броят на българите в статистиките не намалява, но и не се увеличава с такива темпове, както броя на гърците през последните 150-200 години на османската империя. Защо? ще попитате и тук е интересното. Защото родените като българи биват записвани като елини, защото са под цариградската патриаршия, която започва да води борба за възраждане на елинизма. Компактни маси с българи – от Пелопонес, където има десетки хиляди топоними с непроизносими на гръцки език български названия – частично и напълно сменени с декрет през 1927 г., през Епир, Тесалия, Македония и Тракия за период от няколко поколения са станали с гръцко национално самосъзнание с помощта на гръцкото духовенство. Нима не сме свидетели на аналогичен процес в съседна Македония, и то за две-три поколения?
Кръстоносният поход на елинизма завършва с триумфален успех, успех какъвто турците никога не са имали. Днес като отида в Гърция знам, че всеки втори – трети ми е етнически брат. Затова за мен Гърция е “най-братската страна”- буквално! покрай тъжния сарказъм…

Reply

Anonymous July 16, 2010 at 1:08

А относно защо са ни освободили руснаците от турско робство не е нужно да се говори: руснаците са имали интерес, не са ни освободили от големи чуства. Не смятам че има нещо лошо да се припомня историята, това че преде 130 години сме били под робство не означава че се прави с лоши намерения или още по малко от глупост. Спомнете си случаят с Армения колко милиона арменци бяха изклани от турците в началото на 20 век?

Reply

Anonymous July 16, 2010 at 2:12

Атила, Бич Божий е изклал много повече от 3,000,000, но не съм чувал някой да говори за хунско робство. Нарекли са го Бич Божий, а не Поробител.

Reply

Anonymous July 16, 2010 at 7:59

И този ли кръстоносен поход е повод за гордост? http://en.wikipedia.org/wiki/Children%27s_Crusade

Reply

Reformed July 16, 2010 at 9:53

Това не е кръстоносен поход. Виж този коментар: http://www.extremecentrepoint.com/?p=6291&cpage=1#comment-37076 и отговорът му.

Reply

Anonymous July 16, 2010 at 22:46

Торбеш, няма точни исторически данни че са избити 3 милиона българи но се смята че това е така и ти наблягам че са ни клали 5 века, за 5 века като нищо можеш да избиеш 3 милиона човека. Консултирай се с всеки историк за да ти каже какви зверства са правили турците с нас. Колкото и да сме били сраснати с земята не сме могли да ги отблъснем а точно те които не са били сраснати с земята са ни завзели. На въпросът ти какъв интерес са имали турците от това да ни колят не мога да ти отговоря, турска му работа мразели са ни защото сме християни.

Reply

Торбеш July 17, 2010 at 9:01

…”няма точни исторически данни че са избити 3 милиона българи”, но учителката по история в четвърти клас така ми го наби с чук в главата, та тя оттогава функционира като закачалка за шапки…

А с кой историк по-точно ме каните да се консултирам? Някой дето изкривява така историята, та неговата Партия или най-вече североизточна рОдина все да е права, така ли?
Едно А_Й_С_И_К_Т_И_Р и на историка, и на Партията и на рОдината му!

Reply

Anonymous July 17, 2010 at 15:50

Виж какво Торбеш ти си много ограничен човек, готов си да отречеш турските зверства само и само за да се покажеш колко си велик. Казваш че сме били много сраснати със земята ама сме паднали нали така. Хора като тебе с памет на риба не си спомнят какво направи Турция с Армения, колко милиона избиха в началото на 20 век, а си започнал да ми развиваш теории за щурмови хеликоптери и какво би станало тогава. Изкаш историци да ти цитирам защо бе? Kаквито и данни да ти давам, каквито и историци да ти предлагам ти пак същият ще си останеш, за какво да си харча енергията.Толкова мразиш руснаците че си готов да отречеш всички злини които турците са ни сторили и според теб историята която сме учили е била подправена от комунистите. Ако настина искаш да се консултираш то тогава направи го сам, Господ помага ама в кушара не вкарва: аз да не съм ти отворена енциклопедия. Нека да ти уточня че когато ти казвам да се консултираш имам предвид да четеш много исторически сведения от различни историци които в някой случай са съвсем различни и от там да си направиш собствени изводи но не си мисли че това става от днеска за утре, понякога се губи много време.

Reply

Anonymous July 17, 2010 at 16:02

Също така бъди така лубезен от сега нататък да сиктирдосваш само твойте близки и роднини, не забравяй какви са правилата в този сайт.

Reply

Торбеш July 17, 2010 at 21:55

Благодаря за “лубезната” беседа.
Сега вече коренно ще променя възгледите си за света, шазнайш.
Трогнат съм до сълзи от контакта с Вас, г-н Ан…оус.

Reply

Янтар July 18, 2010 at 10:57

Според мен, Ние днешните Българи трябва да си отговорим на много въпроси и един от тях е какво искаме да знаем за нас си и нашия произход в последните 3-4 хилядолетия историческата истина или истината на историците?
Абсолютно съм съгласен с аргументите в 6-те точки на Торбеш!
Османците се формират реално като държава след падането на Константинопол 1453 г. на база на българска и византийска държавност! Дотогава те водят няколко големи битки : Черномен 1371 г.; Плочник 1386 г.; Косово поле 1389 г.; Ровине 1395 г.; Никопол 1396 г…. с променлив успех, но печелят войната!
Прави впечатление, че :
1. Срещу тях се изправят все обединени сили и все малко – напр. Черномен 1371 г. Крал Вълкашин предвождат обединени сили от западни българи, сърби, албанци, бошняци, хървати и власи с численост между 20 000 и 30 000 г.
2. Няма пряка битка между Османците и Българското царство.
Известно е, че :
1. От 1347 до към 1350 г . в Европа включително и България върлува чума, която намалява чуствително населението;
2. От 1362 до към 1372 г. Европа включително и България са засегнати от голям глад вследствие на природен катаклизъм(нещо като миниледников период, студени зими и влажни лета, Според съвременниците семената изгниват още в земята ) и населението намалява чуствително още;
3. От 1350-52 г. Българското царство е в съюзни договорни отношение с османците срущу ВИзантия и впоследствие Генуа(Амедей Савойски), скрепени бракове…;
4. Вследствие на чумата и глада в Европа и в България се надига мощна антисемитска вълна,(не защото евреите са разпнали Христа, независимо, че и той е евреин, а защото са търговци и богати хора, а на владетелите им трябват средства за да изхранят малкото оцелели след чумата и глада, обвинени са за чумата, глада, както и за няколкото големи земетресения, а имуществото им е конфискувано!
При този голям продължителен Мор народите нямат сили – духовно-психически, икономически и численост , да се противопоставят на завоевателя, който не е толкова силен, но не е засегнат от бедствията и е субординиран и в кондиция, затова Османците независимо, че губят много битки както и разгрома им от Тамерлан(Тимур) при Анкара 1402 г. накрая печелят войната.
Антисемитската вълна оказва изключително сериозно влияние в България. Тя се разгаря през 80 и 90 години на 14 век. В България цар е Иван Шишман – евреин по майка. Цар, в който никой не вярва, защото психозата наслагва еврейския му произход, враговете му се възползват от това, той не може да управлява, не може да поведе хората, войската, затова източниците сочат като управляващ царството патриарх Евтимий Търновски и през 1393 г. в Търновград се извършва династичен преврат. След който първата титла на Баязид е цар на България, султан на… емер на… и т.н.
Има много факти, които трябва да се разглеждат с по малко емоция и повече правдивост, защото няма истинско бъдеще с неистинско минало. Искам да се гордея с бъдещето си моето, на децата си и на Отечеството си – България!

Reply

Торбеш July 18, 2010 at 13:56

Това за “антисемитската вълна” е странно твърдение без доказателства.
Няма рационални причини да е вярно, а всеки запознат с народопсихологията на българите ще намери твърдението за абсурдно. В град Пловдив например са си живеели от векове и продължават да живеят без напрежение помежду си поне седем етноса и в този букет всеки намира полезното и приятното от другия, като част от приятното са вицовете, с които се майтапят един другиго с някакви характерни смешни национални черти. Омраза на етническа основа, уверявам Ви, няма.
Много обърканото Ви изложение страда от клиширани, недоказани и неподдаващи се на доказване твърдения, например:
“антисемитска вълна … защото са търговци и богати хора” – това е комунистически наложена представа за омразата на бедните към богатите. Най-напред, българите не са от страната на бедните като цялост. Но дори и у бедните прагматичното винаги надделява – търговецът е полезен със стоките си от през девет морета, които не ти се натрапват насила, а са привлекателни и интересни за всички прослойки, защото са различни от това, което можеш сам да си доставиш. Богатият пък е полезен с това, че има пари и затова доста бедни ще поминуват с работа за богатия.
“а на владетелите им трябват средства за да изхранят” – пак комунистически наложена представа за това, че “властта храни”. Никога владетелят не е хранил никого, освен т.нар. “хранени хора” от неговия кръг. Винаги храненето е било задача на самия хранещ се – каквото произведат и скрият от владетеля или грабителя, което счетоводно е едно и също, това слагат на масата си хората.
Не са ни виновни евреите, а отслабналите съпротивителни сили на държавната власт, характерно за страните на Европа, при които Възраждането (индивидуалистичният капитализм) е започнало. Абсолютизмът в цяла Европа отстъпва пред индивидуализма на поданиците, които се замогват все повече за разлика от непроизвеждащата нищо (освен грабеж на поданиците си) държавна власт. Разпокъсана на малки владения България за едно десетилетие частично (Епир, Кутмичевица, Македония, Поморавието, Шоплука) попада и под сръбска власт по времето на Стефан Душан например. Или пък източните и северни предели – под властта на татарите (Крим, Молдова, Влашко татарите отнемат не от другиго, а от български боляри – малки владетели, относително свободни от централната власт). По същите причини Италия например, ако беше нападната от турците или дори от сърбите, също нямаше да издържи на военен напор. За да издържи, трябват или много дукати за наемници, както правят Венеция и Пиза, или съюзяване със съперници, както правят на моменти градовете вечни съперници Флоренция и Сиена например. Но това също не би помогнало. По-развитият се оказва по-уязвим.
Една забележка все пак да не залитате по съчинени “еврейски” обяснения – евреите ще дойдат масово по нашите земи два-три века по-късно от разказаните от Вас събития.
(За предпазване от нацистки нападки ще заявя, че съм етнически българин, роден в София, с корени от Свищовско и Западния Балкан. Прадядовците ми са се сражавали в три войни в Първа Софийска Желязна, в Шеста Бдинска Желязна и в Девета Плевенска Желязна (33-ти железен Свищовски полк) дивизии с чест. Тази морална тежест нося върху скромната си персона.)

Reply

Anonymous July 18, 2010 at 15:45

Май се отклонихме много от темата, ставаше дума за кръстоносните походи. Няма значение не е зле да се публикува статия за туркото робство и за турските зверства на балканите и по специално срещу нас българите.

Reply

Anonymous July 18, 2010 at 15:56

А и между другото: няма защо Торбеш винаги си добре дошъл, радвам се че щe промениш възгледите си за света (АПЧИХ, АПЧИХ, АП——ШОП —–ЧИХ ).

Reply

Anonymous July 18, 2010 at 20:58

Current score: 2 +1
Бихте ли обяснили какво означава това под мненията на читателите?

Reply

Янтар July 18, 2010 at 23:03

1. Сведения за чумата, земетръсите, глада и антисемитската вълна през 14 век освен в различните истор.източници се намират във всички по голямообхватни енциклопедични съвременни издания. Не съм срещал някой да ги подреди хронологически и опише тяхното въздействие върху хората в причино-следсвена връзка! Аз това се опитах да направя, може би несполучливо.
2. Оставям настрана намеците за комунизъм, нацизъм и антисемитизъм(далеч съм от такива схващания), аз искам да знам истината, каквато и да е тя за нашето минало, за да мога да я оставя на децата си! Ако историята ни не се сложи на истински научни основи и бъдещето ни ще е такова! Преди 3-4 год. ДНК изследване показа, че сме 42% траки, преди месец подобно изследване показа, че сме от Памир, не знам при следващото какви ще сме…?
3. Моите предци също са оставили своя скромен принос за Отечеството, но много по важно е аз какво ще направя и моят принос какъв ще е…?
Защото ние нашето Отечество България, не сме го наследили толкова от предците си, колкото сме го заели от децата си!
Удоволствието е мое

Reply

Торбеш July 19, 2010 at 16:42

Уважаеми Янтар!
Няма да е лесна задачата по устновяване на “истината за нашия произход”, но поне трябва да се стъпи на здрава основа, а не на голословни недоказани твърдения.
Уважението ми към науката е високо, затова няма да оспорвам ДНК-анализите, не само защото се покриват с моите лични представи за нашия произход. По-скоро ще изразя недоверие към интерпретацията 42% тракийски? – а до 100%? Защо не кажат, че и другите почти 58% са от СЪЩОТО потекло, макар и наричано македонско, славянско, дакийско, скитско и прочее? Заради някакъв вид политическа коректност най-вероятно, да не разсърдят някои политици от съседни и не толкова съседни държави. Това за Памир наистина ли го повярвахте? Някога и аз се мъчех да се убедя, но в крайна сметка не се получи. Препоръчвам Ви трудовете на Ганчо Ценов и на особено интересния Асен Чилингиров (Готи и Гети) http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,316.0.html – това е теорията за тукашния (автохтонния) произход на българите (събирателно в крайна сметка име на траките, мизите, македоните, даките, скитите, гетите-готи, фригийците, кимерийците и пр. и пр.). Все повече се убеждавам във вътрешно непротиворечивата конструкция на тази теория. Там има старателно заметени под килима “сензационни” неща, които не просто бодат, а направо вадят очите, събаряйки старателно градени имперски теории и геополитически планове, за сметка на нашия народ. Сметка без кръчмар, както казва обаче нашият народ!

Reply

Andrei December 5, 2010 at 12:28

Спомените на един арабски генерал

”За кръстоносците и европейците”

Усама ибн Мункид(испански мюсюлманин)

Всеки човек – смята Усама – може да види във франките(европейците) само животни, които притежават най-многото борбен кураж, какъвто е присъщ и на животните. Други човешки качества освен куража те не притежават и затова рицарят, воинът, при тях е най-големият човек. Другите хора обаче при тях изобщо не се смятат за хора. франките, които току-що са дошли от своите земи, естествено са много по-груби и прости от онези, които са живели по-дълго при нас. франките не познават нито самоуважение, нито ревност. Случва се един мъж да върви по улицата с жена си и да срещне чужд мъж. Когато чужденецът започне да говори с жената, нейният мъж просто я оставя и продължава пътя си….
франките не бръснат тялото си. На някои места космите им са дълги като втора брада. Когато после видят мюсюлманите, когато се къпят, са толко възхитени, че обръсват не само тялото си, но карат мюсюлманските бръснари да обръснат и жените им….

В много примери Усама описва примитивното правораздаване, варварските форми на живот и нрави на кръстоносните рицари, които още не са се аклиматизирали в Ориента. Неговата оценка кулминира в изречението:

” Те нямат чувство за чест и въпреки това са смели, макар че смелостта се създава едва от чувството за честа и от страха от загубата на честта.”

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: