Победата на християните над Саладин при Монжизар (25 ноември 1177 г.)

by ExtremeCentrePoint on Tuesday, 13 July, 2010 · 1 comment

in Европа, Ислям, История, Религия

templier3 Намираме се в 12 век, в годината след Христа 1177. Военните победи на християнските войски в Светите земи са довели до създаването на феодални държави по западен образец. Най-мощната от тях е Йерусалимското кралство. Светият град е под закрилата на кръстоносците. В същото време кюрдът Саладин обединява около себе си мюсюлманския свят и го повежда на джихад срещу християнството. Имайте предвид, че най-голямата слабост на латинците продължава да бъде недостатъчния им брой и че ислямските орди ги превъзхождат многократно. През 1177 година, крал Балдуин IV, който тогава е само на 16 години, прави тежка стратегическа грешка – войските му са разпръснати в множество малки кампании и силите за защита на Йерусалим са недостатъчни. В града той разполага само със 500 рицари и 2500 пехотинци.

Саладин разбира това и се опитва да извлече изгода от факта, че кралят се е лишил от част от армията си, като извършва ненадейно нападение. Начело на многобройна войска, той прекосява пустинята чак до Ел-Ариш, който превръща в база за своите операции, и се озовава пред Аскалон, където крал Бодуен IV едва сварва да се приюти с малкото събрани рицари – по-малко от триста. Задоволявайки се с обсадата на Аскалон, Саладин успява да плени всички контингенти, които се отзовават на призива на краля и които пристигат един след друг, после потегля на север през Филистинската равнина, като я опустошава, с намерение да се отправи към останалия без войска Йерусалим. Но кралят, съветван от Рено дьо Шатийон, Рено дьо Сидон, Жослен III и Бодуен дьо Рам, привлича магистъра на тамплиерите и неговите 80 рицари, които той държи в Газа, отправя се по протежение на брега на север от Лида и изненадва Саладин, появявайки се от север. Франките се хвърлят срещу неприятелската войска – наброяваща около 30 000 конника – и я разбиват. Самият Саладин избягва чак в Египет, докато неговите мамелюци загиват, за да го защитят. Взети са огромна плячка и много пленници, а огромна част от тези, които са принудени да прекосят пустинята, предпочитат да се предадат. Унищожени са 21 500 мюсюлмански бойци или повече от две трети от армията на Саладин! Победата при Монжизар освобождава Юга на кралството. Загубите на кръстоносците са 1100 войника. Елитната част от 80 рицари тамплиери изиграва решаваща роля за победата. Именно те пробиват защитата на врага и го обръщат в бягство. Саладин е бил толкова впечатлен от тях, че издава заповед всеки тамплиер пленен в битка да бъде веднага екзекутиран на място защото е много опасно да бъде оставен жив или разменен срещу откуп.

Великият Магистър запя химни за борба и отправи молитви към Бога, като в същото време въртеше смъртоносно любимото си оръжие – великолепен меч за две ръце. Атаката на франките тамплиери изглеждаше невъзможно да бъде спряна и проникваше все подълбоко към сърцето на мюсюлманската армия. Рицарите имаха една цел и тя беше самият Саладин …

Taqi al-Din  (RILEY-SMITH Jonathan)

Виж още:

Истината за кръстоносните походи

Западното военно превъзходство не е от вчера

Schlacht_von_Montgisard_2

{ 1 comment… read it below or add one }

Anonymous August 23, 2010 at 18:56

Интересна статия, но много ограничена гледна точка. В крайна сметка Саладин побеждава, добър стратег, сплотява мюсюлманите и очаквано надвива над малобройните християнски войски. Не може да задържиш една земя, когато си зрънце от нейното население. Или трябв да се претопиш в него като оставиш трайна следа /норманите в британските острови/, или просто един ден все пак напускаш, и следите които оставяш са само в романтичните приказки.

Reply

Cancel reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: