Произведено в Германия: Лили Марлен

by ExtremeCentrePoint on Wednesday, 7 May, 2008 · 19 comments

in Избрани теми, История, Тенденции

Лили Марлен е без съмнение един от музикалните символи на 20 век. Една мелодия обиколила Света и влязла в историята. Това е любимата войнишка песен от ВСВ, официален химн на фронтовете от Русия, през Северна Африка до Бирма и Индонезия. Историята на песента продължава и след войната. Тя се превръща в най-популярния следвоенен хит.

Текстът на песента е от Ханс Леип(1893-1983), войник на руския фронт по време на ПСВ. Той пише поема за любовта и раздялата наричайки я „Лили Марлен”. В названието комбинира името на собствената си приятелка Лили и това на годеницата на другаря си по окоп. Така се ражда „Лили Марлен”.

Поемата е публикувана през 1938 година. Малко след това, Норберт Шулце написва музиката за нея. В тази епоха, той е вече наложил се композитор с известно име. Оперите, които пише са много добре приети от публиката, но точно тази песен в началото не се радва на никакъв успех. Злите езици говорят, че когато Гьобелс я е чул за пръв път, тя не му харесала. Намирал я демотивираща за армията. В резултат на това, певицата Lale Andersen отказва да я пее и нито един издател не се наема с комерсиализирането и. В последствие, в самото начало на войната Андерсън (1905-1972) променя мнението си. Издадени са само 700 плочи.

Истинският успех на „Лили Марлен” започва през 1941 година, когато Радиото на Вермахта я излъчва за Африканския корпус на Ромел. След победата над Югославия, немското радио открива секция в Белград. За директор е назначен Карл-Хаинц Рейнген, който има приятел на служба в Afrika Korps и на когото тази мелодия е любимата. На 18 август 1941, радиото излъчва песента изпълнена от Андерсън. Фелдмаршал Ромел я чува и на другия ден започва да си я тананика, а след това иска от Радио Белград да я пуска по често в емисиите си. Радиото приема с ентусиазъм и я превръща в емблема на програмата. Излъчва я всеки ден преди края на емисията си в 21 ч. и 55 мин.

Успехът на песента идва много бързо и тя става любима на войниците от двете страни на фронта. Огромната популярност сред немските войници, се пренася и при съюзниците. Фронтовете и границите не могат да я спрат -появява се английската версия на Ан Шелдън, а не много по-късно след това я запява Вера Лин по ББС. „Лили Марлен” се превръща в неофициалния химн на Осма британска армия.

Тя се пее в болниците, на бойните линии, по гарите където композициите откарват младите мъже към мелницата на войната, по пристанищата на Америка, в кабаретата на Лондон и Берлин, от руските степи, през Атлантика чак до пустините на Северна Африка и заливите на Аржентина.

През есента на 1943, Марлен Дитрих(която живее и работи в САЩ от 1930 година и става американски гражданин през 1939 и която неразделно придружава американските войски от десанта им в Нормандия до разгрома на Германия) изпълнява на свой ред световния шлагер.

И днес песента си остава най-големия музикален успех на всички времена. Независимо как я оценяваме – като пропаганда, социален феномен или само като любовна песен, митът „Лили Марлен” се срещна с вечността и влезе в човешката история. Преведена на 48 езика, тя продължава да се пее и по другите фронтове след ВСВ – в Алжир през 1968, Виетнам, Косово, Афганистан, на здрачаване, когато носталгията е най-силна, след два, три акорда на китара се чуват познатите думи:

Vor der Kaserne
Vor dem grossen Tor
Stand eine Laterne
Und steht sie noch davor
So woll’n wir uns da wieder seh’n
Bei der Laterne wollen wir steh’n
Wie einst Lili Marleen.

Both our shadows meeting,
Melding into one
Our love was not fleeting
And plain to everyone,
Then all the people shall behold
When we stand by that lantern old
As once Lili Marleen.

Le temps passe vite
Lorsque l’on est deux!
Hélas on se quitte
Voici le couvre-feu…
Te souviens-tu de nos regrets
Lorsqu’il fallait nous séparer?
Dis-moi, Lily Marlène?

Старата казарма беше край града,
близо до фенера, що свети и сега
Там ще те чакам да дойдеш ти,
в уречене час, под тоз фенер -при мен, Лили Марлен(2)

Сенките ни двете слети са в една,
там под фенера край жълтата стена.
Но часовоят ме зове,
че дойде час, да тръгвам аз – без теб, Лили Марлен(2)

Ако в плен не падна, или от курушум,
вечно ще бъдещ ти във моя ум.
И ще се върна пак при теб,
в уречен час, под тоз фенер -при тебе, Лили Марлен (2)

От къде идва огромният и успех? Без съмнение от безсмъртните думи, но „Лили Марлен” не е само историята на един войник и неговото момиче. Това е композиция, която достига до самата същност на човешките чувства: раздялата с обичани хора, самотaта, тъгата по Родина и страха от смъртта. Феноменът „Лили Марлен” ни научи и на нещо друго – никога хората не могат да се намразят толкова много, че да не успеят да запеят заедно. Колкото и да сме различни винаги ще има поне една песен, която ще ни свързва, а това не е никак малко.

{ 16 comments… read them below or add one }

Иванов May 6, 2008 at 8:19

Да,така е.Хората си остават хора навсякъде по света.Винаги ще се намери песен,която да ни свързва…

Reply

мм August 21, 2010 at 13:32

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=254807

Трънски зет написал хита “Лили Марлен”
Норберт Шулце си взел булка от село Джинджовци, станала любимка на Гьобелс

ПEРНИК. Авторът на любимата песен на Вермахта “Лили Марлен” се оказа трънски зет. Известният немски композитор Норберт Шулце си взел за жена мома от пограничното ни село Джинджовци.
Емигрантката Иванка Янакиева само за няколко години надминава по слава съпруга си в предвоенна Германия. Тя е първата BG актриса, която се е снимала в нямото кино. С новото си име Ива Ваня е коронована за мис Германия и става любимка на Гьобелс.

Reply

Силвия May 6, 2008 at 10:46

Много ми хареса. Благодаря ви.

Reply

Anonymous May 6, 2008 at 14:25

версията на д.иванов
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=731&sectionid=5&id=00004
Когато войната свърши, съветските и съюзническите войски се различававаха по три неща. Едните носеха чорапи, другите – партенки. Едните мечтаеха да се върнат у дома, другите – да останат в Европа. Третата разлика беше “Лили Марлен”. Американците и другите, които бяха воювали в прибоите на Нормандия и джунглите на Гуадалканал, в пясъците на северна Африка и снеговете на Вогезите се завръщаха у дома подсвирквайки си “Лили Марлен”. А в нашия “лагер” тя стана забранен “фашистки шлагер”. И забранате беше по-продължителна и по-ефикасна, отколкото при Гьобелс.

Reply

Атанас Василев April 17, 2009 at 19:49

Българският вариант, който съм запомнил като малък

Reply

Атанас Василев April 17, 2009 at 19:51

Българският вариант на текста, който съм запомнил като малък беше започваше така:

“Старата казарма беше край града,
Близо до фенера, що свети и сега.
Там ще те чакам мили мой….”

и т.н.

Reply

ExtremeCentrePoint April 18, 2009 at 12:35

Атанас Василев, имате ли целия текст? Бихте ли го пуснали ако го помните.

Reply

Reformed April 22, 2009 at 10:53

Намерих някакъв вариант на български:

Старата казарма беше край града,
ний не се бояхме от много светлина.
И нека времето лети,
щом под фенера тръпнем ний.
Със теб, Лили Марлен!
Със теб, Лили Марлен!

Reply

Reformed April 22, 2009 at 10:55

Вариант 2:

Старата казарма беше край града,
близо до фенера, що свети и сега.
Там да се срещнем, искам пак,
под тоз фенер, щом падне мрак.
Със теб, Лили Марлен.

Reply

saga October 23, 2009 at 22:23

Уважаеми господин Василевр възразявате ли да използваме куплетите на български език, цитирани от вас, за публикуване в материал на тази темаБ

Reply

marin July 18, 2010 at 6:56

poklon pred na6ite boini drugari ot vermahta koito polojiha kostite si za edin 4ist rasovo i etni4eski faderland podvig dostoen samo za vashi6tenie a sega nas tuk ni biat cigani ebat ni jenite gavriat se s nas a nie mal4im vreme e da varnem dostoinstvoto na belia 4ovek vreme e da sprem ciganozaciata koiato totalno prevzema ob6testvoto ni vreme e za novia nsdap

Reply

мм August 21, 2010 at 13:33

Трънски зет написал хита “Лили Марлен”
Норберт Шулце си взел булка от село Джинджовци, станала любимка на Гьобелс

ПEРНИК. Авторът на любимата песен на Вермахта “Лили Марлен” се оказа трънски зет. Известният немски композитор Норберт Шулце си взел за жена мома от пограничното ни село Джинджовци.
Емигрантката Иванка Янакиева само за няколко години надминава по слава съпруга си в предвоенна Германия. Тя е първата BG актриса, която се е снимала в нямото кино. С новото си име Ива Ваня е коронована за мис Германия и става любимка на Гьобелс.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=254807

Reply

danita December 9, 2010 at 12:08

Случайно някой да има песента “Лили Марлен” в изпълнение на Асен Кисимов?

Reply

Ivanchev January 5, 2011 at 11:35

Много дълго ме занимаваше (и досега) изключително интересната история и въздействието на тази песен. Дотолкова, че …… взех че направих точен съвременен превод от немския оригинал, но така че да може да се пее с оригиналната мелодия:

Vor der Kaserne, Vor dem großen Tor, Пред нашата казарма, пред входните врата.
Stand eine Laterne. Фенер навън стоеше,
Und steht sie noch davor, стои и досега.
So woll’n wir uns da wieder seh’n, Там ще се видим двама с теб,
Bei der Laterne wollen wir steh’n отново ний, под тоз фенер:
|: Wie einst, Lili Marleen. :| Кат’нявга, Лили Марлен! (2)

Uns’rer beiden Schatten Sah’n wie einer aus. Двете наши сенки – слети във една.
Daß wir so lieb uns hatten, Всички виждат колко
Das sah man gleich daraus. е силна любовта.
Und alle Leute soll’n es seh’n, Обичаме се двама с теб,
Wenn wir bei der Laterne steh’n с голяма страст, под тоз фенер:
|: Wie einst, Lili Marleen. :| Кат’нявга, Лили Марлен! (2)

Schon rief der Posten, Sie bliesen Zapfenstreich, Часовоят вика: „Вечерна заря!”
Es kann drei Tage kosten, Ако аз не ида,
Kam’rad, ich komm’ ja gleich, с три дни ще заплатя. Da sagten wir auf Wiedersehn, „Друже, идвам аз сега”,
Wie gerne würd’ ich mit dir geh’n, прoщавай мила, а тръгнал бих:
|: Mit dir, Lili Marleen. :| Със теб, Лили Марлен! (2)

Deine Schritte kennt sie, Deinen schönen Gang, Той знае твойте крачки, твоя мил вървеж.
Alle Abend brennt sie, Свети без да мигне,
Doch mich vergaß sie lang. но е забравил мен.
Und sollte mir ein Leid gescheh’n, Ако попадна аз в беда,
Wer wird bei der Laterne steh`n кой ли ще е, под тоз фенер:
|: Mit dir, Lili Marleen? :| Със теб, Лили Марлен! (2)

Aus dem stillen Raume, Aus der Erde Grund, От света отвъден, от земната пръст.
Hebt mich wie im Traume, Твойте устни с обич мен Dein verliebter Mund. от сън ще възкресят.
Wenn sich die späten Nebel drehn, Когато паднат късни мъгли.
Werd’ ich bei der Laterne steh’n Ще бъда пак, под тоз фенер: |: Wie einst, Lili Marleen. :| Кат’нявга, Лили Марлен! (2)
Hans Leip 1915 Превод: Иван Иванчев 2007

Reply

Ivanchev January 5, 2011 at 11:48

Ето го само на български:

ЛИЛИ МАРЛЕН

Пред нашата казарма, пред входните врата.
Фенер навън стоеше,
стои и досега.
Там ще се видим двама с теб,
отново ний, под тоз фенер:
Кат’нявга, Лили Марлен! (2)

Двете наши сенки – слети във една.
Всички виждат колко
е силна любовта.
Обичаме се двама с теб,
с голяма страст, под тоз фенер:
Кат’нявга, Лили Марлен! (2)

Часовоят вика: „Вечерна заря!”
Ако аз не ида,
с три дни ще заплатя.
„Друже, идвам аз сега”,
прoщавай мила, а тръгнал бих:
Със теб, Лили Марлен! (2)

Той знае твойте крачки, твоя мил вървеж.
Свети без да мигне,
но е забравил мен.
Ако попадна аз в беда,
кой ли ще е, под тоз фенер:
Със теб, Лили Марлен! (2)

От света отвъден, от земната пръст.
Твойте устни с обич мен
от сън ще възкресят.
Когато паднат късни мъгли.
Ще бъда пак, под тоз фенер:
Кат’нявга, Лили Марлен! (2)

Превод: Иван Иванчев 2007

Reply

мама March 6, 2014 at 18:27

песента като мелодия и текст си е много хубама,човешка и блшзо до сърцето.Само че аз,която съм родена след втората световна,съм я чувала ,мисля че във филм,не значи че е била забранена.Не знам защо обаче някому е хрумнало да я пуска ,фашистите естествено,по времето когато са водели евреите към газовите камери -това четох в дневниците в Лидице /а може би това е от филма с песента: и затова се свързва с този нечовешки чудовищен факт…

Reply

Leave a Comment

{ 3 trackbacks }

Previous post:

Next post: