Западното военно превъзходство не е от вчера

by on Thursday, 1 May, 2008 · 19 comments

in История

Впечатляващи са били дисциплината и мотивацията на кръстоносните армии, които печелят битки срещу многократно по-многоброен противник. Технологичното превъзходство във въоръжението, но най-вече в организацията и управлението на войските си е казвало думата. Все пак, не всичко от римската военна традиция е било забравено.

След две годишна обсада кръстоносците превземат Акра и Крал Филип Френски се завръща у дома. Ричард I Лъвското сърце продължава похода към Яфа където турската армия го атакува. Ето какво пише турчина Боха ед Дин, дописник на Саладин за битката при Арсуф на 7 септември 1191 година:

“Врагът се движеше в боен ред; техните пеши войни маршируваха между нас и рицарите им в прави и непоклатими като стена редици. Всеки пеши войн носеше подобна на расо плътна плъстена дреха, а под нея – ризница, толкова яка, че нашите стрели не му правеха впечатление. Междувременно те стреляха с арбалети и стрелите им поваляха коне и мюсюлмански войни. Сред християните забелязах пеши войни, в чиито гърбове стърчаха забити от една до десет стрели, и въпреки това те продължаваха да вървят упорито с обичайното си темпо, без да изпадат от строя. Пешите войни бяха разделени на две: едните маршируваха така, че да прикриват войните на коне, а другите се движеха покрай брега и не участваха в битката, а си отдъхваха. Когато първите се изтощиха, те си смениха местата, за да отдъхнат.

Войните на коне се движеха между двете части на пешите войни и излизаха само за да нападнат. Те се състояха от три отряда: в първия беше Гай, бивш владетел на Йерусалим, с всички сирийски франки; във втория бяха англичаните и французите; а в тила – синовете на господарката на Тивериада и други войски. В центъра на тяхната армия се виждаше платформа превозваща кула висока колкото някое от нашите минарета, на която беше забито знамето на краля. Войската на франките продължаваше да настъпва в този ред като се сражаваше енергично през цялото време. Мюсюлманите изстрелваха рояци от стрели от всички страни като се мъчеха да разгневят рицарите и да ги накарат да излязат от защитата на пехотата. Но всичко беше напразно: те запазваха възхитително самообладание и продължаваха пътя си, без да забързат ни най-малко.

Флотилията им плаваше покрай брега успоредно на тях, докато пристигнаха на мястото, където щяха да лагеруват през нощта. Те никога не правеха дълги преходи, защото трябваше да щадят пешите войни, половината от които не участваха активно в битките, а носеха багажа и палатките толкова огромен беше недостигът им на товарни животни. Беше невъзможно да не се възхитиш на търпението, което тези хора проявяваха: те понасяха смазваща умора, без да получават лична облага. Най-после те разположиха лагера си на отдалечения бряг на река Цезарея.”

От тази далечна епоха ни разделят осем века, но ако разгледаме снимките, ще забележим и приликите. Разположението на живата сила между две редици бронираните машини има за цел да я предпази от атака; високо технологичната екипировка, която не отстъпва от тази на кръстоносците за времето си; висок боен дух и дисциплина; водене на сражения и победа срещу многократно по-многоброен противник. Приемствеността и трансферът на военни знания и умения са запазили непокътнати и до ден днешен силата на западните армии.

{ 18 comments… read them below or add one }

димитър May 1, 2008 at 22:25

И все пак воиските на Калоян успяват да разгромят кръстоносците. Днес нито Яфа, нито Йерусалим са притежание на западните сили. Тогава за какво им е било това военно превъзходство?

Reply

Римл@нин May 1, 2008 at 22:42

Калоян е доста по-късно от описаното в текста.

Войските на Калоян са “византииски” като организация и като екипировка. Разлика между ромейските войски и западните не е била съществена. Калоян разбива много макък отряд от кръстоносци. Ако не се лъжа около 500 рицаря.

Военното превъзходство е технологично и организационно, но войните се губят от политиците. Сраженията не решават изхода на една глобална конфронтация. Основна роля имат икономиката и демографията.

Reply

димитър May 2, 2008 at 0:42

Калоян разгромява рицарите през 1205 (14 години след битката, която описваш) като успява да плени самият император Балдуин, който е бил затворен в т.нар. Балдуинова кула в Търново.

Reply

Anonymous May 24, 2010 at 8:38

taka,go kazvash kato cheli si bil tam .Mutafchieva kazva,tritiram doslovno…Kaloian,edinstvennoot ,Balduin goebilo strah blizo do Borui /erik/go nastiga isi vzima plennitrite.

Reply

Kosta May 2, 2008 at 7:37

Mnogo interesno! No faktologi4eski ne sa bili “turski” vojski :-). bili sa saracini (arabi)

Reply

Римл@нин May 2, 2008 at 19:34

Да. 14 години не са малък период от време, но най-вече това не е същата армия на Ричард Лъвското сърце и Филип Френски.
Мотивацията е различна, противницити са различни … въобще правенето на такива паралели е доста рисковано. Освен това, пак повтарям: Калоян е имал срещу себе си сравнително малоброен отряд, което не намалява заслугата му за брилянтно проведената операция.

Що се отнася до убийството на Император Балдуин, то вярвай ми,
не е особен повод за гордост. В онази епоха Крале и Императори
в цивилизованите държави не са били убивани по този начин.
По същия начин не е повод за гордост и обезглавяването на
Император Никифор и пиенето на вино от черепа му. Това са били чисто варварски изцепки с продължителни последствия.

Reply

Anonymous May 24, 2010 at 8:43

mnogo dobre kazano

Reply

Римл@нин May 2, 2008 at 19:37

Франкските пътеписци наричат противниците си “турци”. Наистина това
не са днешните турци, но ако искаме да се държим максимално близо до сорсовете, това е точната дума.

Reply

сойер May 2, 2008 at 22:01

сърЦе не трае. има ли женска замасена нема императори, нема просяци, сичко е под нож. :-) не вервам да е верна тая история с куманката на калоян. на балдуинеца са резнали главицата и после са се усетили, че требва нещо да обяснят на съседите. те ти историята с любов и изневяра.

Reply

димитър May 2, 2008 at 23:06

Не съм споменавал Балдуин, за да се гордея с убийството му, а за да подчертая до каква степен кръстоносците са били разгромени щом императора им е попаднал в плен. Що се отнася до правенето на паралели къде са 14 години къде са 8 века…

Reply

Римл@нин May 3, 2008 at 0:16

Напротив, напротив, споменавате Император Балдуин във втория си постинг: “At 2008.05.02 00:42, димитър said:
Калоян разгромява рицарите през 1205 (14 години след битката, която описваш) като успява да плени самият император Балдуин …”
Кръстоносците изгубват едно сражение, което не е трябвало въобще да водят. Голямото майсторство на Калоян е че ги подвежда да започнат битката при смазващо българско превъзходство. В случая Калоян постъпва много по-умно от франките, които въобще не са си давали сметка какво имат срещу себе си и рискуват по най-глупав начин.

Дали франките са разгромени може да се съди по това дали държавата им спира да същестува след изгубената битка.

Паралелите касаят две неща:

1. Западното военно превъзходство не е от вчера
2. Приемствеността и трансферът на военни знания и умения са запазили непокътнати и до ден днешен силата на западните армии
.

Reply

Римл@нин May 3, 2008 at 0:28

@сойер,

Тази история с куманката е повече от смешна. Нямаше ли някаква пиеса, която разказваше нещо подобно? Както и да е … това са си чисти литературни измислици. Какво точно е станало можем само да гадаем. Ето една хипотеза:

Смъртта на Императора е била в интерес на гърците. Те плащат на Калоян за да свърши мръсната работа. Калоян нарежда да убият Балдуин и лепва петно на българскат държава като варварска, която не спазва международните правила. Още повече, че това е втори такъв случай след Никифор. Гърците – ни лук яли, ни лук мирисали получават още един аргумен срещу “вулгарите” убийци на Императори …

Такива хипотези могат да се градят, но доказателства за истинската мотивация на Царя едва ли някога ще има. Всичко това са си чисти спекулации.

Reply

ivo December 27, 2008 at 15:54

Това са селджукските турци, а не изнежените араби. По време на кръстоносните походи те са главната мюсюлманска сила.

Reply

RICHARD 1 LION HA.... May 24, 2010 at 9:01

kakvo gi velichaete tezi kamilari .Gospoda beli horaste edinstvenno ,razdelenieto m-du, k rastonostite,edovelo do tova polojenie.Nesme nie horata koito che gi sadiat. Tesa voini na KRASTA GOSPODEN,slujiteli na HRAMA ,ne na chovetsi razbereteme pravilno.Vsepak tova eHRISTIANSKA voiska,makar i zapadniatsi .

Reply

Петър Славов May 24, 2010 at 16:55

Всъщност като дисциплина и организация западните армии са били пълна скръб. Знаем колко благородни рицари са били пленени, защото са гледали първи да повалят враг/ да сложат ръка на крепостната стена. Знаем и какво става при монголското нашествие от 1241 – в рамките на два дни монголите успяват да изминат 800 километра и да съкрушат военната мощ на Полша и Унгария, подкрепени от германски и френски рицари, тъкмо благодарение на по-добрата си организация и дисциплина. Причината за това бронираните конници да газят на бойното поле е в това, че не имало организирана пехота, която да ги спре, както е било през Античността. След като това става (най-напред Шотландия, Фландрия и Швейцария) опълченията почват да жънат победи. В Стогодишната война френските рицари също се излагат…
Комбинацията от ризница и гамбезон, използвана по време на Кръстоносните походи, е била много ефективна срещу стрели, войните просто не ги забелязвали. Все пак не е предоставяла защита срещу удари. Източните брони, като ромейския кливанион, са били с подобен фактор на защита. След изобретяването на кованата броня западняците наистина добиват по-голямо превъзходство, но тя така или иначе не е подходяща за средиземноморския климат. Пък и до това време кръстоносните походи вече са били в историята.

Reply

Reformed May 24, 2010 at 17:21

Петре,

Интересно защо турчинът Боха ед Дин не е на твоето мнение? Може би ти си виждал повече кръстоносни армии от него и не ти, а той греши?

Reply

обективен May 24, 2010 at 20:10

Kруши, сливи, дини, тикви = компот. ;-) Флъдиш здраво.

Reply

Петър Славов May 24, 2010 at 23:37

Ами ако не поддържат строя, ще се пръснат. Франките не са виждали лека конница от такъв тип в Европа и не знаят как да и противостоят. В началалото на арабското нашествие ромейските войници, които са много по-дисциплинирани, са връзвани с вериги, за да запазят строя. Това, с което не мога да се съглася, е изявлението за перманентно военно превъзходство. Макар че през 8-10 в. Западът е бил малък и слаб, след XII-XIII действително дърпа през Изтока, но процесът е наистина дълъг, Професионалната пехота от Ренесанса е създала европейските империи, а не рицарите от Средновековието.

Reply

Cancel reply

Leave a Comment

{ 1 trackback }

Previous post:

Next post: