Генерал Скобелев – клоунът на руско-турската война през 1878 година

by ExtremeCentrePoint on Monday, 17 August, 2009 · 17 comments

in България, История

6472
Във всяка война има герои, но и клоуни. Руско-турската война от 1976 година не прави изключение. На фона на талантливите  руски пълководци Гурко, Тотлебен, граф Шувалов, Шилдер-Шулднер, най-ярко изпъква глупостта на „прославения” Ген. Скобелев. Любимецът на тогавашните медии, Скобелев е всъщнoст най-обикновен позьор и некадърен военачалник. Под негово командване загубите на личния състав са огромни, а целите рядко са достигнати. За сметка на това на мъстития генерал все някой друг му е бил виновен – или съседните части командването, на които не винаги разбирало „великите” му замисли или българите, които не го подкрепяли достатъчно или нещо друго.

Първият гаф на Генерала е още при щурмуването на Дунав при Свищов.

Той предлага Кавказката казашка дивизия под негово командване да се прехвърли с плуване през реката. Експериментирали 33 доброволци начело със Скобелев, които се спуснали с конете си в Дунав. До българския бряг доплували само двама – Скобелев и един казак. След този „геройски” подвиг, разбира се, командването забранило осъществяването на идеята. Ако бяха оставили работата на лудия Генерал, то цяла руска конна дивизия би потънала в Дунава още в началото на войната.

По късно по време на първия щурм на Плевен отново необикновена енергия проявява генерал Скобелев – след като отблъсква атаките на турците в югозападния участък, той преминава в настъпление и с един останал  батальон от целия Курски полк успява към 16 часа да нахлуе в Плевен. Разбира се, с тези сили той не е в състояние да развие успеха си и се оттегля. Тук всеки би си задал въпроса: Защо тогава е пожертвал 80% от личния състав на полка? Късно вечерта на същия ден, Скобелев отново самоволно вдига в атака руските войски под негово командване. Преди да атакува двата редута – Кованлък и Исса ага, той решава да превземе третия гребен на Зелените хълмове и да установи контакт с войските на генерал Крилов. Тук се разгарят кратки боеве с изпратените към гребена турци, които след редица драматични перипетии са отбити от третия гребен. Скобелев губи битката с огромни човешки загуби.

Третият щурм на Плевен. Точно в определения час на щурма първата линия на обречените поради некадърността на командващия скобелевски полкове с развети знамена, под гърма на барабаните се вдига в атака. Придвижването им  по плевенското поле е красиво и по-скоро прилича на парад отколкото на военни действия. Скоро обаче скобелевският парад се превръща в касапница за руските войници и офицери. Под град от куршуми, изпращани от скорострелните турски пушки, атаката се задъхва. Не позволявайки на тази войска да отстъпи, точно като комарджия залагаш на рулетка, Скобелев изпраща в нейна подкрепа последните си оскъдни резерви. Разбира се, турското командване забелязва това и точно когато вече не остават  резерви, турците се вдигат в контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени. В този момент Скобелев, вместо да ръководи разпострялото се на километри сражение, решава да играе ва банк.. На белия си кон, заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците отстъпват. Разпръснатите остатъци от руските полкове  нахлуват в редута Кованлък. По нататък логиката на военните събития е безмилостна. След няколко часови сражения в тъмното, където никой не знае къде е противника, клоунът Скобелев губи битката.
На другия ден, отново без каквато и да е подготовка, той отново челно атакува турските позиции. Получил в подкрепление напълно окомплектования Шуйския полк, генералът вместо да го задържи в резерв веднага го хвърля в мелницата. Разгръща го на третия гребен на Зелените хълмове и му нарежда да прикрива отстъплението на разбитите през нощта руски части, които безредно се оттеглят от редутите. Като резултат и тази единствено боеспособна руска единица е бързо смляна под кръстосания огън на турските оръдия. Равносметката е ужасна. Частите под негово командване са дезорганизирани, разбити и на практика са престанали да съществуват. По време на атаката са убити са 7039 общо руски войника, от които 4000 са от скобелевските части, а турците загубват само 1200.

На 8 януари 1877 година, въпреки бездарния Скобелев, войната върви към победен за Русия край. По това време отрядът на Скобелев, в който са включени седемте опълченски дружини, 16-а скобелевска дивизия, 21 ескадрона и сотни, както и други части с 14 оръдия (всичко 16 000 бойци), въпреки помощта на няколко хиляди българи с мъка се придвижва през потъналия в дълбок сняг Химитлийски проход. В часа, в който Святополк-Мирски започва боя при Шипка – Шейново, авангардът му едва достига изхода на прохода и повежда бой с турците, заели височините наоколо. Бездарното командване на генерала разтяга руската колона по целия проход, като главните сили са още на превала. Вечерта на 27 декември (8 януари) с мъка Скобелев групира около изхода на прохода едва две трети от войската си. Оказва се, че  „героят” Скобелев се е изхитрил този път да загуби 33% от ефективите си дори без да влиза в сражение. По-късно разбит отново при Шейново и Казанлък от далеч по-слабите турски части на Вейсел Паша , за да оправдае некадърността си,  Скобелев помпозно заявява: „Плевен започва отново”. Генерал Скобелев не харесва и българите. Офицерът от Опълчението Кисов в мемоарите си разказва, че малко преди боя за Шейново Скобелев се подиграл със Столетов, напомняйки му каква войска командва(става въпрос за българските опълченци).

Четейки всичко това как можем да си обясним образът на Скобелев останал в българската памет като смел и талантлив военачалник изиграл решаваща роля за освобождението на България когато всъщност става въпрос за най-обикновен грандоман, некадърник и клоун? Отговорът е очевиден. И тогава както и сега медиите търсят и сами конструират медийни герои, които често са бутафорни фигури с мними качества и измислени достойнства. Точно такъв е и случаят с Генерал Скобелев наричан от пресата Белият генерал, а далеч по-сполучливо би било прозвището Клоуна на бял кон.

Използвани са исторически факти от книгата на Божидар Димитров “Истинската история на Освобождението 1860-1878″

Виж още:

Божидар Димитров: “Скобелев е палач на собствените си войници…Сан Стефано е руски блъф”

{ 14 comments… read them below or add one }

edinslep August 17, 2009 at 12:52

Самият Б. Димитров също е един клоун на историческата наука, но в случая има право.

Reply

bobeff August 17, 2009 at 14:45

British Field Marshal Bernard Montgomery wrote that Skobelev was the world's "ablest single commander" between 1870 and 1914 and called him a "skilful and inspiring" leader.

От http://en.wikipedia.org/wiki/Mikhail_Skobelev#cit… Труда на Божидар Димитров не съм го чел но хората от http://www.wikipedia.org са на друго мнение. :)

Reply

Римл@нин August 17, 2009 at 15:47

Общо взето Димитров хвали Скобелев с половин уста в духа на комунистическата "историология", но фактите говорят съвсем друго.

Reply

Reformed August 18, 2009 at 13:26

Bobeff,
от същата статия, която ти посочваш, е и следното:
"In the last years of his short life, Skobelev engaged actively in politics, supporting the ideas of Russian nationalism and militant Pan-Slavism"

Удебелението е мое.

Добре, че не е поживял по-дълго, че не се знае какви щеше да ги натвори.

Reply

Zlatkov October 7, 2010 at 13:12

А Монти е толкова велик военачалник, моля ви не ни разсмивайте. Въобще не мисля, че мнението му може да се смята за меродавно.

Reply

Римл@нин August 17, 2009 at 15:59

За да няма объркване – това не е текста на Божидар Димитров. Само събитията и историческите факти са взети от него. Останалото е мое.

Reply

Reformed August 18, 2009 at 13:19

Хех, щеше да стане грешка – точно се бях засилил да си купувам книгата, мислейки си, че Б.Д. е историк-неконформист (като си мислех, че текстът е също от книгата…)

Римлянин, поздравявам те за отличния текст!

Reply

Antony DelaRea August 18, 2009 at 15:42

Интересно четиво, наистина, само не знам защо Шилдер-Шулднер е записан при талантливите генерали. Моето мнение е по-скоро обратното, но може и да бъркам. Дайте малко повече инфо за него, ако имате.

Reply

Здравко Алдомиров August 19, 2009 at 15:14

Скоболов е известен в Полша с едно много интересно и показателно прозвище. Касапина. Този човек не е военен, а колач. Там той е разплакал малки и големи само няколко години преди да дойде да ни "освобождава". Феликс Бамберг твърде добре описва действията на русите по българските земи и за наша радост отделя нужното внимание на Битката за Плевен.

Reply

История November 27, 2010 at 2:18

Сега попадам на тези ваши постове. Иска ми се все пак да изкажа моето мение, въпреки това, че вероятно няма да бъда скоро тук. На 26 срещу 27 -ми Юни 1876 година, рано сутринта около четири часа атакува първа 13-та дивизия под командването на капитан Фок. Те стъпват първи на Българският бряг, предлагам да се запознаете до някъде с фактите- “http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2″. Този десант и до днес се води за еталон според световното военно изкуство. След десанта оръжията на нашите освободители са ритуално осветени в църква “Света Троица” в град Свищов.

Reply

История November 27, 2010 at 2:43

“Здравко Алдомиров Wednesday, 19 August, 2009 at 15:14
Скоболов е известен в Полша с едно много интересно и показателно прозвище. Касапина. Този човек не е военен, а колач. Там той е разплакал малки и големи само няколко години преди да дойде да ни “освобождава”. Феликс Бамберг твърде добре описва действията на русите по българските земи и за наша радост отделя нужното внимание на Битката за ”
Всеки е свободен да чете каквато си иска литература. Но безпорният факт, че тези хора са ни освободили е показателен за много неща. Псевдо историците са ми ясни. Бъдещето на България е редом с това на Россия. А всеки които говори за “турско присъствие” и за прочие глупости в Българската история нека да се замисли. Аз едва ли ще прочета вашите отговори, тъй като не се знае кога ще имам такава възможност. Желая на всички да бъдат преди всичко Българи и да съхранят идентичността, образованието и духовноста на българския народ, защото това са едни от най-важните ценности, които ни останаха.

Reply

123 February 27, 2011 at 18:54

Това винаги съм го предполагал. Сред военните има страшно много клоуни като Скобелев.

Reply

987 April 8, 2013 at 13:28

Разсъжденията на хората коментиращи действията на Скобелев при Плевен са озадъчаващи. Липсва каквато и да е представа за начина по който са били водени военните операции през разглеждания период. Представите за „клоунските характеристики“ на генерала трудно устояват пред факта, че всичко понесено от неговите войници е споделено и от него. Колкото до негативното или подигравателно му отношение към опълченците ни трябва да признаем че до защитата на Шипка те определено не се представят на ниво – разбягват се при Стара Загора пред авангарда на Осман паша ( губят Самарското знаме, та се налага техният, командир подполковник Калитин, лично да се хвърли да го спасява губейки живота си)- като следствие от това в града са изклани над 25000 бежанци и местни жители, а войната се удължава с над една година. Мнимото му презрение към живота на войниците някак не се вързва с факта, че ги облича и обмундирова за своя сметка- което обяснява и тяхната преданост ( може би поклониците на клоунската теория ще добият по добра представа за отношението му към низшите чинове ако прочетат сборника с писмени заповеди на генерала както и ако се съобразят с факта, че след като удържа двата превзети редута над 30 часа и отбива 5 атаки отстъпва като изнася всички ранени и лично заплаща транпортирането на ранените при атаката на Плевен до Одеса ) Да като цяло онова което Ген. СКОБЕЛЕВ е имал в изобилие – чест и войнска доблест – определено липсва на хората направили коментарите за него. Но това е нормално – Той затова е герой за да могат хората с дребни души да се упражняват в самосъжаление върху него. Тъжно

Reply

Anonymous April 30, 2015 at 0:32

В учебниците по история липсва и фактът, че след Руско-турската война Скобелев остава в освободена България и командва корпус от руската армия. Освен това, след злополучния Берлински конгрес, който разкъсва страната ни, Белият генерал се захваща да създава така известните при нас гимнастически дружества, които на практика представляват военизирани организации. По-късно те залягат в основата на изграждането на бъдещата българска армия, която извършва обединението на Княжеството с Източна Румелия.

Считан за един от най-великите пълководци на своето време, генерал Скобелев е дълбоко почитан от признателния български народ. В Русия обаче, неговата слава е жестоко изтръгната от народната памет. Първоначално след смъртта си той се превръща в родината си в символ и народен герой.

Във всяка селска къща, освен портрет на императора, е имало задължително окачен и неговият лик. Издигнат му е внушителен паметник в самия център на Москва. Но през 1918 г. лично по заповед на Ленин болшевиките го разрушават и обричат генерала на забрава.

Reply

Leave a Comment

{ 3 trackbacks }

Previous post:

Next post: