Гей, славяне!

by ExtremeCentrePoint on Thursday, 30 April, 2009 · 36 comments

in Балкани, България, Европа, История, Русия

Славяните са длъжни да живеят заедно

От време на време в руско-украинските отношения зазвучават мотивите на достатъчно архаичното, но упорито възраждано славянофилство. Както и лозунгите за славянска солидарност, заявления от сорта на „славяните са длъжни да живеят заедно”, за някаква си митична славянска култура и не по-малко митичната славянска националност и славянски характер. В политически смисъл всичко това се пречупва през идеологемата за някакви особени отношения между Русия, Украйна и Беларус, които трябва съществено да се различават от общоприетите отношения между суверенни държави. Разбира се, славянското идва като основание за противопоставяне на тези три държави и народи срещу Запада като изначало чужд и враждебен към славяните. В съвременното политическо славянофилство, както и в неговия предишен образ от XIX век, присъства ярко изразен елемент на антиевропеизъм. Освен това и днес неопанславизмът не се е избавил от идеята за хегемония на една славянска държава над другите, от идеята за господство над тях по братско право. Това е забелязано от критиците му още преди два века и техните ехидно-проницателни оценки никак не са загубили актуалността си и днес.

„Те се стремят да прикрият своите егоистични стремежи с думи за любов, но желанието да господстват постоянно прозира в изстъпленията им, те повече не могат да се сдържат и вече говорят за своето първенство пред другите славянски племена, за това, че единствено у тях са запазени истинските принципи на славянската народност. „Ние сме ваши по-големи братя”, казват от тази партия, а по наш народен обичай по-големият брат заема мястото на бащата, чиято власт в семейството е неограничена, и по-младите братя трябва безусловно да му се подчиняват, без да правят дори и опит за самостоятелно мислене. „Ти дори не се съветвай с нас, не ни питай за мнението, та ние даже не смеем да имаме собствено мнение – твоята воля е закон за нас”.
(Н. Г. Чернышевски, „Съвременник”, Петербург, 1861, № 10, с. 301-302)

 

В тези думи на Чернишевски е самата същност на сегашните конюнктурни спекулации на тема славянство поради езиковата близост на славянските народи. Как силно се иска някому да попечителства над славяните според собствените си користни интереси!

Сред поддръжниците на възраждането на „единство и неделимост”, рядко се намира някой невключил се в славянския танц1. То не бе „братски съюз на славянските народи, не бе „защита на славяните от световния ционистко-масонски заговор”, и т.н., и т.н.

При вглеждане отблизо се оказва, че във фокуса на всички тези пропагандистки усилия са главно три славянски народа от 13: руснаци, украинци и беларуси. За останалите някак си упорито се забравя. И отдалеч е ясно защо – много славяни са вкусили от европейската отрова на здравомислието, внимателни са към детайлите и изискват по-сериозни аргументи. Но какви сериозни аргументи може да има там, където всичко се гради от джебчийска ловкост на ръцете, силна емоционалност и мечтания за нещо си в мержелеещата се далечина? Опитай да предложиш славянската идея на поляк, а той, пренебрегвайки прочувствените думи и накъсаното ти дишане на възторжен агитатор, напълно прагматично ще попита: не става ли дума за връщане към онези далечни времена на славянското единство, когато Полша се е наричала Привисленски край, когато даже полският орден „Бял орел” е бил вписан в регистъра на руските ордени, а жителите на Варшава са благоденствали под грижливото ръководство на Петербург? Може дори да си спомни не толкова отдавнашните времена, когато от Москва му увесиха на врата разни Гереци и Кании. Чехите пък добре помнят как през 1968 на техните летища кацаха железните гълъби на мира от Изток.

Нещо повече, западните славяни с техния глупав навик да се колебаят и да придирят за дреболии, ще запитат трубадурите на славянското единство, защо никой в Лондон не призовава към братско единство германските народи: англичани, германци, холандци, шведи, норвежци, австрийци? Сега естествено е така, макар че след 1933 и при тях се чуваха подобни призиви – от Берлин. След 1945 престанаха. Да се надяваме, завинаги.

Защо от Мадрид не се чуват призиви за братско единение на потомците на Великия Рим: италианци, испанци, французи, португалци, румънци? Защо не се чува вик за единство на всички фино-угри: естонци, финландци, карели, мордовци, марийци, коми, удмуртци, ханти и манси заедно с унгарци?

От къде ли точно днес се появява такова неистово желание да се възроди панславизма, всички тези истерични призиви към славянско побратимяване?

Случващото сега е свързано с краха на комунизма. Краха в световно-исторически мащаб от една страна, и национално-руския крах – от друга.

70 години след края на гражданската война се случи неизбежното – империята рухна. Марксизмът, макар и да забави този процес със десетилетия, се оказа че не е универсалното решение на всички исторически проблеми. Заедно с него потънаха в Лета и пролетарският интернационализъм, и класовата солидарност, и всемирната историческата мисия за създаването на МССР (Мировой Советской Социалистической Республики). Наложената над обществото идея за класовото родство се оказа фантасмагория. И веднага в пробойната наместиха така презираната от марксизма расова идея – идеята за кръвното етническо родство.

Стара идея, но многократно, макар и с различна ефективност, изпитана в руската политика. Когато говорим за традиционност на тази идея като средство за осъществяване на политическите интереси на руската държава, трябва да напомним, че тя е съществувала само около два века (от края на XVIII до края на XIX век). Чак до XVII век в Москва към славянските дела се отнасят напълно безразлично. И едва в края на XVIII век, когато заради изход към Черно море в Русия се появява собствена балканска и средиземноморска политика, славянската идея заинтригува Петербург. Държавните мъже от обкръжението на Екатерина II се присещат, че тя може да бъде перспективна за руското могъщество. Да не я използват за своите интереси би било глупост. Сами за себе си, извън руските политически прожектори, славянските народи (в Османската империя) предизвиквали у петербургските велможи не по-силен интерес, отколкото собствените им крепостни.

От средата на 19 век, когато в централна Европа започват национално-освободителните въстания, в Петербург възниква специфичен интерес към австрийските славяни като оръдие за деструкция на Австрийската империя. Водейки се от своята (и призната от Свещения съюз) роля на жандарм на Европа, руският монарх не измисля нищо по-добро от това с щиковете на фелдмаршал Паскевич да спасява от срив „парцалената” (разпокъсана) империя – „искаха уж най-доброто, а се получи както обикновено”.

След позорното поражение в Кримската война Русия се нуждаеше от политически реванш. В него своя роля трябваше да изиграят и балканските славяни. Тази политическа конюнктура предизвиква в руското общество изострен интерес към проблемите на славянството. Подобно на сегашния почин се появяват всевъзможни славянски общества, кръжоци и обединения. Славянството става модерно. Поразително е, че текстовете от онова време почти не се различават от това, което може да се проче в днешните вестници със споменатата насоченост. Същият този стремеж да се подчинят всички славяни на интересите на една държава и нейния елит.

Но както и днес, в руското общество и тогава е имало и честни хора, които не са се страхували да посочат „дрехите на царя”. Например философът Владимир Соловьов (позовавайки се на руските патриоти от вестник „Московские ведомости”) пише:
„Нашите яки патриоти също държат на обединението, но само в тамерлановски смисъл. За тях единството означава заличаване на различията, а вероизповеданието им служи само като знаме на враждебността и оръдие за унищожение. Из цялото огромно пространство на Руската империя няма религиозна и национална разновидност, която да не е била подложена на изкореняване в името именно на тези най-висши основи на нашата вяра и народност, на които се позовават ораторите на славянското общество”.

През 1914 войната на Русия с Германия и Австро-Унгария също не подминава славянския въпрос. Как ù се иска и Константинопол, и свободни славяни! И бедата не е, че украинците под властта на Виена са живели по-добре, отколкото под властта на Петербург. Важното е, че освободителите знаят най-добре от какво страдат славяните под Хабсбургите, ето това е… Нима не е ясно? Но не за всички е било така разбираемо. Така след 1917 за славяните отново и за дълго е забравено. Не им било до тях. Целта е да се преустрои човечеството, а славяните не са от този мащаб, те са нещо твърде незначително.1941 отново ни припомня как идеята за класовото братство показва своята непрактичност. Немският пролетарият, в мундирите на Вермахта, с удоволствие обсипва с огън от автоматите на фирмата „Рейнметал” своя съветски брат по класа. И веднага в Москва се създава Славянски антифашистки комитет, започва издаването на списание „Славяни” и се печатат в огромен тираж плакати с лозунг: „Гей, славяне!” („Гей” в този случай няма никакво отношение към сексуалната ориентация).През 1946, след неуспешния опит за създавана на Балканска федерация (с участието на Югославия и България) от Черно до Адриатическо море, предизвикан от неразбирателството между двама велики вождове – Сталин и Тито, славяните отново минават в забвение почти до края на 80-те години.След разпада на СССР (1991) се появява насъщна необходимост от идеология, която да обслужва интересите на тези кръгове от руския елит, за които бъдещето е немислимо без регенерация на починалата свръхдържава и без така удобното господство над Украйна и Беларус. Такава идеология става руското неославянофилство. Всъщност новото при него съвсем не е ново. В основата е същият този стремеж за господство и подчинение на другите славяни (вж. цитатите на Чернишевски и Соловьов), инстинктивната неприрязън към разнообразието и различността, а на нейна основа – амбицията за тотално уеднаквяване (единен руски език, единна руска култура, единна държава и т.н.) и необуздана митология, напълно отхвърляща научните данни и реалните факти от история, археология, етнография, езикознание.Политическата нужда ражда множество щатни славяноведи. За някои от тях славянската идея е само камуфлаж на откровено подривната им дейност против Украйна. Много често това се прави напълно целенасочено, но понякога инстинктивно, така да се каже от сърце. По правило краят на всички славянски танци е ясен – нарежда се: славяните са един народ и са длъжни да живеят в една държава, известно коя. Съвременните славяноведи пренебрегват фундаментални научни трудове, в това число и руски, когато те не се вписват в тяхната идеология, и още по-точно – в пропагандата им. Само преди няколко години, по време на посещението в Киев на полския президент Александър Квасиневски, към него се е обърнал с въпрос лидерът на най-голямата тогава лява фракция във Върховната Рада: „Как лично вие, г-н президент, смятате да укрепвате единството на славянските държави?” Полският президент го изгледал продължително, въздъхнал и отговорил: „Аз не вярвам в политическо единство въз основа близостта на езиците”.В историята на славянските народи и държави такова точно единство е било доста рядко явлениеКакто и в историята на германците, романските народи, тюрките и фино-угрите. Защо? Защото, както е казал един лорд:
Британия няма постоянни приятели и постоянни врагове. Тя има само постоянни интереси.А интересите при всички са различни. Понякога съвпадат, понякога – не. Взаимна неприязън между славяните е имало не по-малко, отколкото симпатия. Хората са си хора. Те се карат, сдобряват, отново се карат. Когато днес известни кръгове ни внушават идеята за „феноменално единство” на православните славяни, спомнете си Балканските войни в началото на XX век, когато православните славяни-българи влизаха в кървави схватки с православните славяни-сърби. България, както е известно, два пъти през XX век е воювала на страната на антируски коалиции. По ирония на съдбата известният български русофил, генерал-полковник от артилерията Владимир Заимов, още като млад поручик, е ранен в главата от парче руски снаряд на румънския фронт през Първата световна война и е живял с това парче чак до 1942, когато е екзекутиран за връзка със съветското разузнаване.А през 1939 Полша, вместо да поддържа Чехословакия в конфронтацията ù срещу Хитлер, „в суматохата задига” от братята славяни Тешинска област.И в същата тази паметна 1939, когато руснаци, украинци и беларуси, в униформите на Червената армия, нахлуват в източните воеводства на Полша, в съветския МИД е извикан за официална нота посланикът на Полша Гжибовски. Нещастният поляк се опитал да промърмори нещо за славянската солидарност. Естествено – нито го чули, нито го разбрали. В този момент славянският фактор изобщо не работел в интерес на Кремъл. А колко чудесно би било, ако наистина славянските народи си помагаха един на друг в тежки времена, без да се опитват да се делят на „старши” и „младши”, не посягаха на братските земи, не се стремяха да лишат ближните от държава чрез конструиране на какви ли не хитроумни „съюзни” капани, не се опитваха да наложат на всички останали себе си в качеството на „обединител”, не се стараеха да подгонят останалите в общо стадо под собствената национална диктатура…Може би, някога… „Жалко е само, че живот в такова прекрасно време няма да ни се наложи – нито на мен, нито на теб”.
Наистина жалко…В отговор на панславянските спекулации трябва да има ясно разбиране за следните прости истини:

  • Всеки славянски народ е самостоятелна човешка общност със собствен език, култура, традиции и историческа съдба. 
  • Всеки славянски народ може да съществува и процъфтява извън зависимостта от съюзни или несъюзни отношения с другите славяни.

(чудесен пример – малката Словения, както е в хладни отношения със Сърбия и Хърватска, само за няколко години независимост стана съвсем благополучна страна в Европа)

  • Не е нужно на никого да дотягате маниакално, още по-малко грубиянски, с вашата славянска любов и да изпадате в изстъпления при отказ.

Така нормалният жив човешки интерес на славяните един към друг, искрената и доброжелателна симпатия могат да се запазят.И ще се запазват толкова повече, колкото по-малко около тях се усукват всевъзможни съмнителни щатни славяноведи с техните политически спекулации.________________[1] Алюзия с мазурка. (към текста)Technorati Tags: ,,,,,,,,

Иска ми се да приведа още един силен тезис на руския философ. Говорейки за русификацията на покорените от империята народи, той отбелязва:
„Това е система за гнет… колкото и лоша да е сама по себе си, тя става още по-лоша от това въпиющо противоречие, в което съществува спрямо великодушните освободителни идеи и безкористното покровителство, на които руската политика винаги е предявявала своето преимуществено право. Тази политика по необходимост е пронизана с лъжливост и лицемерие, което я лишава от престиж и прави невъзможен какъвто и да е устойчив успех. Не може безнаказано да напишеш на своето знаме свобода за славянските и други народи, отнемайки в същото време свободата на поляците, религиозната свобода на униатите, гражданските права на евреите”.
Ето и пример – заклетият адвокат, а после лице без определено занимание – Улянов, Владимир Илич, вместо да приветства руските „орли” от върховете на Карпати, (съвсем не е шега) клевети:
„Царизмът води война за завладяване на Галиция и окончателното потискане на свободата на украинците”.
През 1927 в сборника „Верхи и низы русской культуры” е публикувана статия на професора княз Н. Трубецки „За проблема на руското самосъзнание”. Ето какво пише там професорът и княз:
„Много сме говорили за това, че историческата мисия на Русия се състои в обединението на нашите „братя” (кавичките са на автора – Н. Трубецки) славяни. При това обикновено забравяме, че наши „братя” (ако не по език и вяра, то по кръв, характер и култура) са не само славяните, а и туранците (тюрки), и че Русия, под сянката на своята държава, фактически обединява значителна част от „туранския изток”. Руският литературен език е общославянският елемент в руската култура и е единственото звено, което свързва Русия със славянството. Говорим за единствено, тъй като другите връзки са илюзорни. Славянски характер или славянска психика – това са митове. Всеки славянски народ има своя отделна психологическа структура, като по своя национален характер полякът точно толкова прилича на българина, колкото шведът на гръка. Не съществува и общославянски физически, антропологичен тип. Славянската култура също е мит, понеже всеки славянски народ е изградил своята култура отделно, и културните влияния на едни славяни върху другите изобщо не са по-силни от влиянията на германци, италианци, турци и гърци върху същите тези славяни. Етнически славяните принадлежат към различни етнографски зони. Следователно – славянство не етнопсихологическо, етнографско или културно-историческо понятие, а само лингвистично. Езикът и само езикът свързва славяните.”

{ 35 comments… read them below or add one }

сойер April 30, 2009 at 22:09

това много ми хареса-много славяни са вкусили от европейската отрова на здравомислието, внимателни са към детайлите и изискват по-сериозни аргументи. Но какви сериозни аргументи може да има там, където всичко се гради от джебчийска ловкост на ръцете, силна емоционалност и мечтания за нещо си в мержелеещата се далечина?

Reply

Ник April 30, 2009 at 22:47

Щом се заговори някъде за “славянска солидарност”, “славянско братство” и прочие,
веднага ме блъска “аромата” на руски въздух под налягане.
Подобни ухания усещам и при разговори за “православната дъга”.
Всичко това може единствено и само да служи коварно на “империята на злото”.
Останаха ли още глупаци да не се сещат ??
Май най-много са у нас..

Reply

Атанас Василев May 1, 2009 at 11:41

Вървѣх си по улицата и на стѣната на една стара, двуетажна кѫща – гледам почернела чугунена табела с надпис:
улица
Царь Борисъ І
Табелата беше оцелела по нѣкаква голѣма случайност. Така се казваше улицата до срѣдата на шесдесеттѣ години. Тогава, на нѣкакъв пленум на “ЦК на БКП” Царь Борисъ Първи беше разжалван в княз и само за една нощ всички табели на въпросната улица бѣха свалени и заменени с нови, на които пишеше “Княз Борис І”.
Очевидно не всички: една бѣха забравили или не я бѣха видели в тъ мното.
Защо им беше на комуниститѣ да променятъ титлата на един отъ най-забележитѣлнитѣ владетѣли в бѫлгарската история? Единственото обяснение, което ми идва на ум е пораждащото размисъл “Цар Борис”. Известно е неистовото желание на комуниститѣ и тѣхнитѣ блюдолизни професори по история отъ рода на бившия председатѣл на Народното събрание (забравих как му беше името, май че се казваше Николай Тодоров и беше академик), бившия министъ р на образованието отъ кабинета на Жан – професор Илчо Димитров и покойния вече професор Николай Генчев да заличатъ спомена за владетѣлитѣ отъ Третото Бѫлгарско царство. Особено им бъркаше в очитѣ Цар Борис Трети заради огромната популярностъ , която имаше дори и след смъртта си. Задачата беше името му да бѫдѣ покрито със забрава. Да, но като кажеш: “Цар Борис Първи” веднага ти идва наум и “Цар Борис Трети”, а това вече беше нещо, което тѣ не можеха да изтрайват. И го разжалваха в “княз”. Нищо, че “княз” е славянска титла, че в бѫлгарската държавна и военна иерархия такава титла нѣма, да оставим настрана, че бѫлгарскитѣ боляри отъ онова време не биха допуснали владетѣля на Бѫлгария да се нарича “княз”.

Тука искам да направя едно малко отклонение на тѣма “славянство”, във връзка с неописуемата гордостъ на некои наши съотѣчественици отъ твърдението, че сме били славяни:
•не е известно нито едно историческо събитие, напр. битка или сключен договор в което некое славянско племе, като такова, да е взело участие като страна ;
•нѣма нито един писмен документъ , останал отъ славянитѣ: ако не сѫ имали писменостъ , можело е да възприематъ гръцката или латинската;
•не е известно името на нито един славянски племенен военачалник – следоватѣлно такъв просто не е имало. Князе, казватъ , сѫ имали, но име на славянски княз също нѣма останало в историята;
•нѣма нито един архитѣктурен паметник, който да бил построен отъ некое славянско племе;
•нѣма нито едно произведѣние на изкуството, което да се свързва по нѣкакъв начин със славянитѣ отъ тѣхния племѣнен период; нека да не е произведение на изкуството: нѣма дори един простъ артѣфактъ – катарама отъ колан, връх отъ копие или нещо друго.
•нѣма нито едно историческо селище на славянско племе.
Отъ тѣх не е останало нищо. Абсолютно нищо.
Следоватѣлно тѣехното присѫствие в горитѣ на Европа (защото там сѫ живели) отъ гледна точка на историята има същото значение, каквото има присѫствието на стадата бизони по прериитѣ на Северна Америка или на пингвинитѣ в Антарктика. Това сѫ били полудиви племена без държава, без организация, без иерархия. “Княз” е единствената титла, която сѫ имали и която даже не ясно какво е означавала. Затова звучи абсурдно твърдението, че бѫлгарската държава отъ времето на Борис І, със своята стройна иерархия, със съвършената си военна и държавна организация както преди, така и след Покръстването е имала за владетѣл княз – смешно е дори да се помисли.
Възможно е византийскитѣ историци отъ онова време, в желанието си да унижатъ Бѫлгария и бѫлгаритѣ да сѫ наричали Царя “княз”: имали сѫ много причини за това и отъ тях би могло да се очаква такова нещо. Не е ясно само защо съвременнитѣ бѫлгарски историци им подражаватъ , след като им е добре известно, че всички бѫлгарски владетѣли отъ Първото бѫлгарско царство след Тѣрвел сѫ били царе.
Та да се върнем на въпроса: не се разбра по чие предложение (може и Людмила Живкова да е била инициаторката – тя тогава беше член на политбюро), но Цар Борис Първи беше разжалван в “княз” само за една нощ. В пълна конспирация! Съвсем по комунистически.
И още си е такъв…. Това, което не мога да си обясня е, че вече дванайсетъ години никой отъ по-младитѣ историци не повдига въпроса и дори не споменава за него.
Излиза, че решението на политбюро е било правилно, след като никой не възразява. И пак излиза на преден план въпроса за качеството на нацията…

Reply

Ринги Рае May 1, 2009 at 12:40

@Атанас Василев – нацията не ни е некачествена. Не всички сме маскари. Такива изказвания (класиците са го написали в друг контекст) приемам лично.

Едвам го намерих, а то било на “един клик разстояние” :-)

Как ни съветизираха
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/doc/other/022.htm

Четиво, как от нормални хора, с макаренковски и павловски методи са ни докарали до състояние на стадо овце.

Написаното от теб е поредното потвърждение. Благодаря, че се включи.

Reply

Ринги Рае May 1, 2009 at 13:06

От линк, на линк попаднах и на това

Първият български химн
http://www.pro-anti.net/actual/2228-01.html

Прочетете го!

Reply

Петър Славов May 1, 2009 at 15:37

Атанасе, бъркаш за много неща по темата “славянство”. Има много свидетелства за славяните. Явно имаш доста пропуски. И славянски държави има – Полша и Бохемия са 100 % славянски и освен това са едни от най-силните централноевропейски държави през Средновековието. Устояват векове наред срещу германската агресия. Въпросът е какво всъщност представлява славянството? Езикова общност. Така че не виждам абсолютно никаква причина за политическа обвързаност между отделните славянски народи. Връзката на Русия с цялата тая работа е съмнителна. Защото първата руска държава е основана от шведски викинги и по-късно през цялата си история руските княжества изпитват чуждо влияние, северните – от Финландия и балтите, а южните – от тюркските племена. Мисля, че идеята за славянството беше на някакъв хърватски учен, но не знам той доколко я е взимал насериозно.

Reply

Атанас Василев May 1, 2009 at 15:55

@РингиРае, това са неща, писани отдавна по различни поводи.
Основната теза на горния материал беше разсъждението за славянството, а не за качеството на нашата нация.
За него (качеството на нацията) намерих друг материал, като реших, че този път ще обърнеш внимание на доказателствата, касаещи тезата.

АНТИСЕЛЕКЦИЯТА
Девети векъ следъ Христа е фаталенъ за Бѫлгария.
Случватъ се две неща отъ особена важностъ . Първо: ханътъ приема християнството, става царь и покръства народа си. И второ: този актъ е съпроводенъ съ нещо ужасно, което отъ тукъ нататъ к ще определя качественитѣ показатѣли на бѫлгарската нация.
Става дума за избиването до кракъ (в буквалния смисълъ на думата) на бѫлгарската аристокрация – общо 52 аристократически рода, които оказали съпротива на хана при покръстването.
И ако покрѫстването на бѫлгаритѣ и приемането на Християнството – религия, която и азъ изповедвамъ – е нещо велико и полезно за Бѫлгария, не може сѫщото да се каже за съпровождащата го трагедия.
За пѫрвото Царь Борисъ І е нареченъ “Свети”.
За второто просто се мълчи.
За пѫрвото славим Господа нашего, второто е дело на сатаната.
Какво всъщность се е случило? Ето какво: избити сѫ близо деветдесетъ процента отъ бѫлгарската аристокрация. Да оставимъ, че е било извършено азиатско зверство въ буквалния смисълъ на думата, като сѫ били избивани бременни жени и пеленачета: самиятъ фактъ е потресаващъ, но той издава само страхъ и комплекси. Друго нещо е много по-важно: унищоженъ е билъ безвѫзвратно пѫрвокласенъ генетиченъ матѣриалъ! Подобно масово избиване на аристокрацията е имало само при Чингизъ-Ханъ. Нека не забравяме, че единъ бѫлгарски аристократиченъ родъ отъ онова време е наброявалъ четиристотинъ-петстотинъ души. Това сѫ били: всички роднини по права и съребрена линия, децата им, внуцитѣ и правнуцитѣ им, слугитѣ и слугинитѣ им, които в повечето случаи също сѫ имали генетична връзка с рода. Това сѫ били хора с достойнства, които днесъ почти не се срещатъ . Бѫлгарската военна аристокрация е била мая́та, която е определяла качеството на нацията като цѣло.
Това е все едно (грубо казано) да избиеш елитнитѣ, породисти екземпляри в едно стадо. На практика – била е извършена антиселекция.
Резултатитѣ не се забавили много: още при Симеонъ Велики ядеме бой отъ хърватитѣ, следъ това почва упадъка на Бѫлгария при Петъ ръ, за да се стигне до позорното сваляне на царскитѣ атрибути в Константинополъ отъ Борисъ ІІ и последвалото скопяване на този нещастникъ отъ византийцитѣ.
И двестагодишното византийско робство следъ това.
Антиселекцията продължава петъ века по време на турското робство: още съ падането на Тѫрново поробитѣлитѣ избиватъ пѫрвенцитѣ на града, подобна е била участьта на пѫрвитѣ хора и въ други паднали подъ властьта на турцитѣ бѫлгарски градове: първата работа на турцитѣ е била да унищожатъ елита на рая́та, доколкото е билъ останалъ. По време на робството пакъ на прицелъ сѫ били най-личнитѣ сред момцитѣ-бѫлгари: или съ тяхъ сѫ попълвали еничерския корпусъ, или пъкъ тѣ сѫ хващали Балкана и сѫ намирали смъртьта си точно по време, когато е трябвало да се женятъ и съѫдаватъ поколение. За сметка на тѣхъ поколения сѫ сѫздавали онези, за които Вазов казва:
“… подлецѫтъ , шпионътъ , мрѫсникът
в ония дни мрачни, що “робство” се викатъ ,
умираха мирно на свойто легло
с продадена сѫвесть, съ позоръ на чело…”
и сѫ увеличавали относитѣлния дѣлъ на своитѣ гени в генетичната база на нацията. Отново – антиселекция.
Войнитѣ следъ Освобождението, които Бѫлгария води за своята национална кауза сѫщо сѫ взимали жертви, и, въпреки че въ тѣхъ е горело и сухото и суровото, все пакъ жертвитѣ средъ по-храбритѣ и по-достойнитѣ сѫ били повече.
Третата вълна на целенасочена антиселекция идва следъ като комуниститѣ взиматъ властьта съ превратъ на 9-ти септѣмври 1944 година. Започва най-масовото избиване в бѫлгарската история и пак – избиванъ е бил цвета на нацията: свещеници, учитѣли, тѫрговци, офицери… По броя на убититѣ лични бѫлгари комуниститѣ надминаватъ турцитѣ за целитѣ имъ петъ века владичество въ нашитѣ земи. Известнитѣ Белене и Скравена сѫ само капка въ морето.
И така систѣматично е билъ прочистванъ народѫтъ бѫлгарски отъ всичко ценно, съ което Богъ го е дарилъ при Сѫтворението!
И се чудимъ следъ това колко малко зѫрно има и колко е много плѣвата. Колко е ниско качеството на тоя народъ. И се чудимъ, че толкова много бѫлгари се оказаха свѫрзани съ комунизма: само партийцитѣ бѣха надъ шестотинъ хиляди, а всеки трети бѫлгаринъ донасяше за останалитѣ двама: антиселекцията си казваше думата. И още си я казва. За да стигнемъ до положение при което десетъ години следъ официалното им падане отъ власть да нѣма свѣстно правитѣлство, което да изведе страната отъ омагьосания крѫгъ, въ който я държатъ комуниститѣ. Да нѣма единъ свѣстенъ бѫлгаринъ, който, дошълъ на власть да им потъ рси сметка за всичко, което сториха на народа, отъ който произхождатъ . Да бѫдатъ отстранени отъ лостоветѣ на властьта. Да бѫдатъ наказани за злодеянията си. И да вѫрнатъ ограбеното.
Но за ограбеното и заграбеното – другъ пѫтъ .

Reply

Атанас Василев May 1, 2009 at 16:06

Петре, явно не си чел внимателно: говоря за славянските племена, не за държавите, които са възникнали в Средновековието от тези славянски племена.

И най-вече говоря за количеството на славянския елемент в Българската идентичност. Не отричам, че такъв елемент съществува, защото вековете на близко съжителство с тях са оставили следи. А това основно се дължи на факта, че “прабългарите” (те не са знаели, че са “прабългари” – мислели са, че са българи, но това е тема н друг разговор) са си взимали за жени славянки от местните племена. На това се дължи и факта, че съвремнния Български език е толкова близко до славянските езици, а не до гръцкия, например – майките-славянки са учели децата си на техния “майчин” език.
От друга страна много редко българи се женели за гъркини.

Reply

сойер May 1, 2009 at 18:57

сега като се замислих открих форма на някаква междунационална солидарност в северните народи норвегия дания швеция финландия.сега добавиха към тях и балтийските държави.

Reply

Ринги Рае May 1, 2009 at 20:37

Ще нахвърля само няколко въпроса:
Дали САМО българите са били периодично “прочиствани” откъм интелигенция и водещи личности? (жокер: гладомор, холокост, сталинистки репресии…)

Приятелството не е ли отношение между личности? Може ли държава (или каквото и да е обединение на много хора) да има личностни отношения тип приятелство? Там не действат ли съвсем други правила и отношения, за които би трябвало да се използват и други думи?

Може ли да не се вглеждаме (и страдаме) в собствения си пъп и да се опитваме да разширим малко знанията си – поне нетът дава добри възможности.

Reply

Петър Славов May 1, 2009 at 22:13

Човече, каква нация, какъв генетичен материал, ти добре ли си бе? Нациите в съвременния смисъл на думата се появяват през XIX в.! Смешно е да говориш за нация в девети век. Това за генетичния материал са глупости на квадрат – как може да взимаш хората за животни, на които качествата се определят от гените? Звучиш като сбъркан расист! Имаш ли някаква идея колко народи са минали оттук да говориш за генетичен материал?
П.С. “Византийско робство” !?!?

Reply

Петър Славов May 1, 2009 at 22:43

http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm
Ето, образовай се малко, че имаш много да наваксваш!

Reply

Атанас Василев May 2, 2009 at 5:03

Почвам да се съмнявам, че съм попаднал там, където трябва.

Останете си със здраве.

Reply

Крум Балкански May 2, 2009 at 10:47

@ Петър Славов ти изглупяваш все повече и повече. Как можеш да отричаш,че качествата на хората се определят именно от гените? Да си расист не е обида. Звучиш като дървен комунист интернационалист.

Reply

Петър Славов May 2, 2009 at 11:03

LOL ROFLMAO

Reply

Петър Славов May 2, 2009 at 11:07

Мисля, че за вас подходящото място е http://der-stuermer.org/

Reply

Ринги Рае May 2, 2009 at 11:29

Петър е много прав – хората не сме “порода” или “сорт” и не само гените определят поведението и живота ни. Такова отношение (животинско) към хората е глупост. Може да прочетете и написаното от Дарвин (и не се увличайте по маймунските преиначавания на Енгелс):

http://www.zoo.uib.no/classics/darwin/descent.chap21.txt

Reply

Петър Славов May 2, 2009 at 11:43

Използва се думата “племена” за да бъдат принизени славяните. И германците са били “племена”, но това не им попречило да съборят ЗРИ, да се развият и да доминират в Европа до края на Средновековието (СРИ и ostsiedlung). Също така се казва, че българите неизменно били бащи, а славяните – майки на българската народност. WTF!? Еднополови народи може би? Това за 54-та рода, раздуто до размерите на геноцид, всъщност е много слаб превод на Иречек. Нямало е такова нещо. Нямало е етническо “прочистване” през византийското владичество (а не робство). Пренасянето на такива термини от съвремието в средните векове е крайно неуместно. Сега за гените… По нашите земи първо е живяло прединдоевропейско население, след това траки, има и мощно келтско нашествие, през римската епоха е имало заселници от всякакви провинции, през ВПН най-вече готите минават оттук и се заседяват един век. После славяните и българите(за които не се знае какви са по произход, но в антропологично отношение най-близки до сарматите), но след това и узи, печенези и кумани от порядъка на десетки хиляди. И при цялата тази сган да ми говорите за чиста раса !?

Reply

Петър Славов May 2, 2009 at 11:49

http://www.boinaslava.net/forum/showthread.php?s=24946f8ccdb0a27e60263116230eb7be&t=9802 А тук е разгледан подробно въпроса за средновековна България като държава.

Reply

Крум Балкански May 2, 2009 at 14:12

Петърчо ти сигурно си сляп и не си виждал черен негър или циганин и ни раздуваш, че гените не били важни.

:-)

Reply

Петър Славов May 2, 2009 at 14:21

Добре, да продължаваме. Виждал съм негър, макар и наполовина такъв. В момента той е президент на САЩ. Имаш ли нещо съществено да кажеш въобще, защото досега подхвърляш само някакви дебилизми. Не разбирам каква ти е идеята. Аз трябва да гадая какво се опитваш да кажеш ли?

Reply

Ник May 2, 2009 at 19:54

@Петър Славов, нека и аз да ти разкажа нещо.
Има една държава на балканите,не знам по каъв признак я наричат държава, викат и Булгаристан ( хумористично), която е: с най-нисък стандарт на живота в Европа (а и не само), с най-много корупция, с най-лошо здравеопазване, с най-ниска продължителност на живота,с най-малко свобода на словото, с най, най и най..
Има и една друга държава на изток от нас (братска), викат й “империята на злото” (хумористично), най-богатата на природни ресурси в света, а в същото време със стандарта на Буркина Фасо – викат й северната Буркина Фасо, ама с ядрено оръжие….
Има и една друга държава, ама държава, викат и Япония, с природни ресурси по-мизерни от нашите, ама е ВТОРАТА РАЗВИТА СТРАНА В СВЕТА !!!!
Мога да ти дам още десетки такива случаи…
И така – ВАРУМ БЕ ДЖАНАМ,казва (хумористично) един приятел турчин, живеещ дълги години в Германия ????
Чакам твоите разумни аргументи защо е така.
П.С. Един друг приятел като заговорим на подобни теми, просто повишава леко глас: СОВОТОООООООО, СОВОТООООООООО

Reply

Петър Славов May 2, 2009 at 23:04

Отказвам се! Нямам си и идея за какво ми говориш. Не мога да направя никаква връзка между изреченията ти. Какво е това от България през Русия към Япония, “варум бе джанам”? WTF? На колко водки си?

Reply

Ник May 3, 2009 at 13:38

@ Петър Славов,

МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ…….
Сигурно си млад, имаш време….

П.С. Пия единствено по 50(петдесет грама) дванадесетгодишно уиски на ден, понякога по чаша червено вино с вечерята.
Водките, шльокавицата и т.н. оставям на тебе.

Reply

Петър Славов May 3, 2009 at 16:41

Уиски, ром, квото предпочиташ :) Защо съболезнования? Аз нямам поводи.

Reply

Иванов May 3, 2009 at 19:54

Петре, Петре дебили ръсят дебилизми. Какво по-нормално от това. Не можеш да очакваш овца да запее като славей. Тя бааа си знае, това си бае.
В РАЗКАЗАНОТО ОТ ТЕБ ИМА МНОГО ИСТИНА. Но за да се разбере и оцени това се искат интелект и знания, каквито за съжаление липсват на твойте опоненти.

Reply

сойер May 3, 2009 at 20:14

@иванов вие краставите магарете се надушвате през десет баира

Reply

Константин May 4, 2009 at 20:07

Иванов, пак ли ти, бе брат, какъв е този твой расизъм. Нали вашият Лисенко го е доказал: ако възпитаваш овцата както трябва, ще запее и като славей!

Reply

Иванов May 5, 2009 at 14:57

Бил е вълшебник. Опитал и с балкански овен. Не става и не става.С всякакъв сорт овци и овни ставало. Всичките пропявали. А с този балканския овен-НЕ и НЕ. И взел, че се кандидатирал за Нобелов лауреатин.
Бил НОМИНИРАН(НАЗНАЧен) ЗА ТАКЪВ.
Справка в архива на НОб. КОМИТЕТ в Стокхолм.

Reply

ivo May 5, 2009 at 17:34

За Лисенко идиота ли става дума, който откривал червеното кранче за топлата вода.

Reply

ivo May 5, 2009 at 17:39

И този, който публикувал горенето на стърнищата за обогатяване на почвата като откритие-нещо което се знае от хилядолетия, за него ли иде реч.

Reply

Константин May 5, 2009 at 21:09

За него де, дето в съответствие с единствено вярното учение настоява, че ръжта, ако се възпитава по съответния начин, ще започне да се държи като пшеница и ще се превърне в пшеница, с която ще могат да се засаждат северните територии. Такава една елегантна теория.
Между другото, в руския език думата “възпитавам” има много по-широк смисъл отколкото в българския (като душата) – “възпитавам” се казва и когато работиш с каиш, “възпитавам” са и сексуалните извращения в армията им.
А Иванов ме изумява с морето от никому ненужна информация в което е самотен атол. Лисенко – нобелов лауреат, що пък не, нали и алкохоликът плагиат Шолохов стана. (Гледайте сега, как ще реагира русофиликът на думичката “плагиат”!)

Reply

Иванов May 6, 2009 at 15:58

Ти не знам дали си чувал за Австрийския монах Мендел, за Ваисман и Морган, истинсите създатели на генната теория за наследствеността. А аз чувал и прочел това и онова.
Мичурин е друга порода. Самоук-практик много далече от тези теории и теориики, който битуват в съвременната наука.
ГЕРОЙ ОТ ЕПОХАТА НА ГРУЗИНЕЦА ЙСИФ ДЖУГАШВИЛИ(СТАЛИН), ПОКОЙНИЯ ВОЖД И УЧИТЕЛ НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО, ГЕНЕРАЛИСИМУС, КОРИФЕЙ НА НАУКИТИТЕ, НОСИТЕЛ НА ЛЕНИНОВИ НАГРАДИ И ТН., ПЕДЯ ЧОВЕК, С ЛАКЪТ БРАДА…

Reply

Константин May 6, 2009 at 17:40

И кво? Иначе, аз и за дроздофилите съм чувал. Да не се обидиш, нищо лично.

Reply

Николай December 2, 2009 at 14:10

Славянски Съюз. Русия(+Източна Украйна и Беларус), България и Сърбия.

Reply

Leave a Comment

{ 1 trackback }

Previous post:

Next post: