Войната в Газа – неспечелена военно и загубена морално

by ExtremeCentrePoint on Monday, 23 March, 2009 · 11 comments

in Близък изток

Израелският ежедневник Haaretz публикува скандална статия за последната палестино-еврейска война. Статията е по разкази на войници:

IDF in Gaza: Killing civilians, vandalism, and lax rules of engagement

Особено впечатлява историята за убитата от израелски снайпер майка заедно с двете си деца. Убити са защото са сбъркали пътя, по който е трябвало да се придвижат … на излизане от къщи. В разказите на войниците се говори още за вандализъм, за „изпразване” на палестинските къщи от жителите им чрез стрелба без те да са били предварително предупредени и т.н.

Да, такива неща се случват на война. Армиите и офицерите понякога макар и рядко излизат от контрол. Наблюдавахме подобни извращения и по време на войната в Ирак. Войските по време на Втората световна война също спорадично са отмъщавали на цивилното население. В Алжир и Виетнам французите са „изпразвали” цели села, а за Виетнам и американските войници има какво да споделят . Израелската армия се е държала както всяка друга армия в подобни конфликти или най-малкото не по-различно от американската, немската или френската  когато е трябвало да действат на чужда територия във враждебна обстановка.

Така е на война. Това не е благотворителен виенски бал организиран от местния пансион за благородни девици.

Войните винаги са свързани с кръв и страдание за цивилните и по тази причина политиците трябва много пъти да премислят преди да ги започнат. Те струват скъпо – и в пари и в морална стойност. Именно защото са толкова скъпи войните трябва да бъдат печелени. Една започната и неспечелена война е пълен провал. Войната в Газа е такъв провал за Израел. Победа няма, парите са похарчени, моралните вреди се виждат от статията на Haaretz.

{ 9 comments… read them below or add one }

Иванов March 23, 2009 at 12:27

Нещо не доказваш май. Еврейте ни показаха първия масов геноцид над друг народ в 21в. Палестинците бяха безащитни и избивани от еврейте така за забава. На един убит еврейн се падат по стотина и нещо убити деца и жени. Еврейте с нищо не могат да оправдая това престъпление. При нормална война има отбрана и нападение. А тук избиване на слабо въоръжен или невъоръжен народ. Палестините са слабо въоръжени предимно с леко стрелково оръжие. Еврейте с танкове, самолети, хеликоптери и с най-модерна военна техника.
МАЙ ЕДИН ДЕН АРАБИТЕ ЩЕ ИМ ГО ВЪРНАТ ТЪПНАНО.

Reply

kosio March 23, 2009 at 14:19

Genocid?
Otbrana i napadenie? Ne e li obratnoto – napadenie (ot balkonskiq etazh) i otbrana (kym syshtiqt balkonski etazh).
Koj narod tochno e izbivan i koj oshte po-interesno – slabo vyoryzhen?

Arabite sa proklqtieto na “srednata zemq”! Ot kak Mohamed si e izlql “mydrostite”, cqlata “arabska” zemq e prokylnata. Neshto chitavo da se e pryknalo ot arabite? Ha! Che te dori i islqma si ne mogat da praktikuvat kato horata! Trqbva PERSITE da im pokazhat kak se praktikuva Islqm kato dyrzhavno ustrojstvo!

Arabite da si qzdqt kamilite prez pustinqta. V tova mozhe bi gi biva. No, da ostavqt civilizovanite hora da si gledat civilizaciqta.

Reply

сойер March 23, 2009 at 14:53

да им го върнат ако могат.нас това кво ни засяга?

Reply

ivo March 23, 2009 at 15:41

Как ще им го върнат при условие, че един евреин се справя спокойно с 15 араби, даже и еврейките. От 1948 година арабите само са яли бой и са се жалвали.

Reply

ivo March 23, 2009 at 16:30

Горе долу като един германец срещу 5 руснаци, не е честно спрямо тях, но такъв е животът.

Reply

Ангел March 24, 2009 at 1:08

Откъде се вземат такива залюхани глупаци като този Иванов най-горе в коментарите, не разбирам. Няма изречение в коемнтара му, което да не е абсолютно глупашко. Но да не се отчайваме, а да се надяваме, че когато порасне, Иванов ще поумнее. Както и че ще поумнеят многобройните подобни на Иванов глупаци, заради хатъра на които Израел не спечели войната. Тъй като тези тъпльовци хал-хабер си нямат за историята и за хората и за културите и за народите, но пък имат голям ищах да пишат и да говорят. Но както и да е. По принцип, винаги глупостта решава съдбините на света, а не мъдростта.

Reply

timber March 24, 2009 at 11:40

няма честно нечестно.врагът има само едно право-да бъде унищожен.

Reply

Реалист March 24, 2009 at 18:07

“Махайте се, махайте се оттук! Да не искате израелците да ни избият всичките? Искате ли да видите как под дъжда от бомби умират нашите деца? Разкарайте оттук вашите оръжия и ракети!”.

Така викаха срещу бойците на Хамас и техните съюзници от Ислямски джихад мнозина от жителите на ивицата Газа. По-смелите от тях дори се бяха организирали и бяха препречили достъпа до дворовете на техните къщи, бяха заковали дъски върху вратите на жилищните кооперации и бяха блокирали набързо стълбите, водещи към покривите на по-високите блокове.

Но в повечето случаи бойците не се вслушаха във виковете на никого. “Предатели, сътрудници на Израел, шпиони на Фатах, страхливци. Войните на свещената война ще ви накажат. Във всички случаи ще умрете всички като нас. Като се сражаваме срещу ционистите, ние всички сме обречени да отидем в рая. Не сте ли доволни, че ще умрем заедно?”, крещяха разярените палестински бойци, докато разбиваха врати и прозорци, криеха се из по-високите етажи на блоковете или в градините на къщите, качваха се в линейките, барикадираха се близо до болниците, училищата и сградите на ООН.

В краен случаи бойците дори стреляха по онези, които се опитваха да застанат на пътя им, за да спасят семействата си, или пък удряха жестоко дръзналите да им се противопоставят цивилни.

“Бойците на Хамас нарочно предизвикваха израелците. Често пъти бяха момчета на по 16-17 години, въоръжени с автомати. Бяха безсилни срещу израелските самолети и танкове. Знаеха, че са много по-слаби от тях. Но искаха танковете и самолетите да стрелят по нашите къщи и после да обвиняват израелците във военни престъпления”, казва Абу Иса, 42-годишен жител на квартала Тел Ауа на град Газа.

“На практика на покривите на всички по-високи сгради в град Газа, поразени от израелските бомби, имаше площадки за изстрелване на ракети или постове за наблюдение на Хамас. Такива площадки или постове имаше и близо до големия склад на ООН, който изгоря. Същото е валидно и за селата по границата с Израел, които бяха опустошени от лудия, наказателен гняв на ционистите”, казва 48-годишният Ум Абдала.

Подобни свидетелски разкази е много трудно да бъдат чути в Газа, където доминира страхът от Хамас и където надделяват идеологическите табута, подхранени от почти едновековна война с ционисткия враг. Онзи, който дръзне да разкаже нещо различно от наложената от съпротивата версия на събитията, автоматично попада в редиците на амилите – сътрудниците на ционистския режим, и рискува живота си. За това допринася и неотдавнашният братоубийствен сблъсък между Хамас и Организацията за освобождение на Палестина. Ако Израел и Египет бяха позволили на чуждите журналисти да влязат веднага в ивицата Газа, нещата също щяха да изглеждат по-лесни. Защото местните журналисти често пъти са заплашвани от Хамас.

“В това няма нищо ново. В Близкия изток, сред арабските общества липсва културната традиция на спазването на човешките права. Често пъти по време на управлението на Арафат се случваше пресата да е бъде преследвана и цензурирана. При Хамас е още по-зле”, казва Еяд Сарадж, известен психиатър от град Газа.

Наяве сега излиза и един друг факт, когато човек посещава клиниките, болниците или семействата на жертвите на израелския огън по ивицата Газа. В действителност броят на тези жертви е много по-малък от цифрата 1300 души, спомената от Хамас и преповтаряна от ООН и от Червения кръст.

“Убитите може да се окажат не повече от 500-600 души. В повечето случаи става дума за момчета на възраст 17-23 г., вербувани в редиците на Хамас и изпратени буквално на заколение”, казва лекар от болницата Шифах, пожелал да запази анонимност, защото рискува живота си.

Този факт се потвърждава и от местни журналисти. Но защо ли Хамас настоява да раздува цифрата на жертвите? Странното е, че и неправителствени организации, сред които и западни, преповтарят тази цифра, без дори да си направят труда да проверят дали е вярна. Накрая истината може и да излезе наяве и да се окаже като тази в Дженин през 2002 г. Тогава се говореше за 1500 мъртви. После се оказа, че са само 54, от които поне 45 бяха палестински бойци, загинали по време на сражение.

Но как се стигна до тези преувеличени цифри?

“Да вземем например избиването на семейство Ас Самун в квартала на Газа Зейтун. Когато бомбите поразиха техните къщи, първоначално се заговори за 31 убити. Тази цифра беше регистрирана от служителите на министерството на здравеопазването, контролирано от Хамас. Но после, когато телата бяха извадени изпод развалините, някой удвои тази цифра и така жертвите изведнъж станаха 62 души и така бяха документирани в регистрите”, разказва 24-годишният член на клана – Масуд ас Самун.

Достатъчно е човек да посети няколко болници, за да установи, че сметките не излизат. Много от леглата са свободни в Европейската болница в Рафах, която би трябвало да е най-препълнена с ранени от израелския обстрел по тайните тунели между Газа и Египет край града.

Същото може да се види и в болницата Насър в град Хан Юнис. Само 5 от 150-те легла на частната болница Ал Амал са заети.

В град Газа беше опразнен института Уафа, изграден с дарения на Саудитска Арабия, Катар и други страни от региона на Персийския залив. Институтът, бомбардиран от Израел в края на декември, беше известен като крепост на Хамас, които изпращаха там за лечение бойците си, ранени при гражданската война с Фатах през 2007 г. Други бойци на Хамас се бяха окопали в клиниката Ал Кудс, която беше бомбардирана през януари. Това разказва 25-годишният Мага ар Рахман, който живее на десетина метра от четирите големи сгради на болницата, които сега са напълно разрушени.

“Хората на Хамас се бяха укрили главно в сградата с административните офиси на болницата. Те използваха линейките и бяха принудили санитарите и линейкаджийте да им дадат униформите си, за да се скрият от зоркото око на израелските снайперисти”, казва Ар Рахман. И точно затова намаля и броят на свободните легла в болницата.

Същото беше и положението в Шифах, най-голямата болница в Газа. Там най-заети от Хамас били помещенията в мазето, където радикалното движение разположило кризисен щаб и обособило килии за разпити на затворници на Фатах, когато затворът Сараджа, в който са се намирали, е бил бомбардиран.

Източник:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148224&srcpos=4

“Момчетата от Хамас ни използваха за мишени”
в.”Кориере дела сера”
23 Януари 2009
През последните три седмици в Газа в действителност се е водела и война във войната, като втората война е била между Хамас и Фатах. През този период десетки екзекуции, похищения и мъчения са били извършени от Хамас. Най-известен е случаят с Ахмад Шакура, 47-годишен жител на Хан Юнис, брат на Халед, дясната ръка на Мохамед Дахлан, бившия шеф на службите за сигурност по времето на Арафат, а сега живеещ в изгнание. Ахмад беше отвлечен по нареждане на шефа на местната тайна полиция на Хамас – Абу Абдала ал Кидра, после беше измъчван, при което било извадено лявото му око, а на 15 януари бил убит.

Reply

Anonymous March 25, 2009 at 14:00

Чифутите убиха 1300 палестинци после побегнаха.Защо ги ручаха жабетата?

Reply

Leave a Comment

{ 2 trackbacks }

Previous post:

Next post: