Забравената поезия. Мефистофел за науката

by ExtremeCentrePoint on Tuesday, 20 November, 2007 · 0 comments

in Забравената поезия

Mephisto and the Student, 1828 by Julius Oldach

Из “Фауст”

УЧЕНИКЪТ
Аз търся я, но никой не ми казва
как стига се до щедрата й пазва.

МЕФИСТОФЕЛ
Все пак кажете по-напред:
избрахте ли си факултет?

УЧЕНИКЪТ
Не съм, но бих желал да стана
тъй с ум богат, че да обхвана
земя, небе…и как светът
е тъй голям, че чак безкраен…

МЕФИСТОФЕЛ
Тогаз поел сте верен път,
но труд той иска всеотдаен.

УЧЕНИКЪТ
О, аз ще работя за трима,
но как е тук? Все пак кажете,
дали ваканции ще има
поне през празниците лете?

МЕФИСТОФЕЛ
Пестете, момко, свойто време.
Знам, туй за младите проблем е,
но който на реда заляга,
го научава да не бяга.
Затуй мой старчески съвет е:
със курс по логика почнете.
Тя мисълта ви ще дресира,
дисциплинира и гипсира,
ще я накара тъй да стъпи
във инквизиторски калъпи,
че по-внимателно от днес
ще следва пътя си без тез
разходчици насам-натам,
най-строго запретени нам.
Тя логиката, ще ви каже,
че и неща, които даже
автоматично вършим ние -
например как човекът пие
или яде = и те дори
се вършат с ред: едно, две, три!
Мисловното ни апаратче
подобно стана на тъкач е:
совалки в него като мишки
сноват и хилядите нишки
преплитат с бързина такава,
че мисълта се изтъкава
с единствен удар, изведнъж.
А многоученият мъж
явява се и ни разкрива,
че щом са А и В такива,
то може да се изведе
какви ще бъдат C и D,
но ако други A и B са,
то щял да бъде друг процеса.
За учениците отвред
човекът е авторитет,
но лошото е, че уви,
в тъкането не им върви.
За да учат нещо живо,
те умъртвяват го грижливо,
изкормват го и имат всичко
освен духовното, едничко.
На туй явление химика
“Enchеiresis nature” вика
и сам се прави с туй за смях

УЧЕНИКЪТ
Простете, но не проумях
Съждението ви богато…

МЕФИСТОФЕЛ
Ще го постигнете, когато
Научите се как всемира
До главното се редуцира
…..
Гьоте

Leave a Comment

Previous post:

Next post: