Забравената поезия.Гяур

by ExtremeCentrePoint on Monday, 5 November, 2007 · 2 comments

in Некатегоризирани

Надмогнал свойта земна смърт
от този грoб за първи път
излизаш ти – един Вампир –
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш –
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклинат те, Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх…
Иди при своя гроб такъв –
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демони зли до край
ти свойта участ изгуляй,
дордето призрак по – свиреп
не погне тях, а с тях и теб.
Байрон

{ 2 comments… read them below or add one }

Вени Г. November 6, 2007 at 7:57

Уау! Страховито :-)

Би ли казал чие е? Байрон?

Reply

Мишо August 21, 2008 at 10:41

Байрон е.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: