Ще докажа, че руснаците сме най-алчната нация

by ExtremeCentrePoint on Thursday, 8 January, 2009 · 5 comments

in Некатегоризирани, Русия

ЛИЧНЫЙ ОПЫТ
Докажу, что русские – самая жадная нация
— 15.12.08 13:55 —
ТЕКСТ: LENNY

Искам да поговорим за алчността. Искам да поговорим за това, че причина за всички наши беди е именно алчността, а не онези две други беди, всяка от които допълва другата – те са само следствие и изобщо не са причина.


От векове битува мнението, че хората у нас са добри, законите – свещени, а само изпълнителите – зли “супостати”. Ще опитам да докажа, че това не е така.

Властта в Русия я ругаят вече векове. Каквото и да се случи “горе”, всичко предизвиква критика “долу”. Моята задача е да докажа, че всичките проблеми опират не до властта (както от веки веков е прието), а в изключителната алчност, присъща на нашия народ. Ето тази тема е най-забранена за обсъждане – може колкото ти се иска да ругаеш властта, но опитай да кажеш каквото и да е било за хората – не, за това у нас не е прието да се говори.

Ние сме най-алчната нация на планетата.

Поради тази си алчност не можем да организираме живота си, както личния, така и държавния. За да не бъда голословен, ще започна да давам примери и да доказвам моята гледна точка.

Алчността пронизва цялото общество – от низините до самия връх. Тя се вижда навсякъде. Лошите пътища – някой се е полакомил за парите за тяхното строителство. Мръсният въздух в големите градове – значи някой форсира колата си. Рушветът – това е конкретна алчност на конкретен човек.

Работа. Руските фирми се стремят да платят на работниците си колкото се може по-малко – това е следствие от алчността. Руските стоки и услуги, продавани от тези фирми, често са по-скъпи, отколкото на Запад – това също е следствие от алчността. Дрехи, обувки, джинси струват много по-скъпо, отколкото да кажем в Америка – това също е от алчност. Бензинът е по-скъп – също нечия алчност.

Защото парите в нашата страна са идеология. Идеология, култ, ритуал, иначе как може да кълнем Америка и да се прекланяме пред долара в едно и също време.

Пребили са бизнесмен – не, не за пари са го убили, а за идеята на парите. Ето по това се различаваме от целия останал свят, с това, че парите – това е идея, а не средство за осигуряване на достойно съществуване.

Идеята “пари” като идея може да съществува само у много алчен човек.

Но да продължим с изброяването.

Алчността не ни позволява нормално да се храним в ресторант – пристигаш, храната е безвкусна (алчността не е позволила купуването на нормални продукти), обслужването е лошо (алчността не е позволила нормално заплащане на персонала), надписват ти сметката – това също е алчност.

Искаш да купиш жилище – то е по-скъпо отколкото на Канарските острови, и това отново е следствие от алчността. Познавам човек, който е купил седемнадесет жилища в Москва и ги държи затворени “за черни дни”. Заради неговата алчност и алчността на такива като него, на останалите хора им се налага да плащат повече, за да си купят жилище за живеене. Това също е следствие от алчността.

Преди няколко години бях в елитно селище край Москва. Селището е оградено с висок стобор, вътре разкошни сгради, а пътят към него е разбит, асфалтът е стар, целият в дупки. Това също е алчност. Алчността е създала както това скъпо селище, така и разбития път към него.

И колкото и да ругаем властта, трябва да разберем – властта нищо не може да направи – тя потъва в обществото, заразено с този вирус. И властта “граби”, какво да прави. Алчността не ни позволява да инвестираме в своята собствена страна. Алчността ни принуждава да превеждаме парите си в чужбина, защото само там парите се чувстват в безопасност.

Алчността като невидима нишка минава през цялото общество и ни връзва ръцете и краката. Защо?

Защото сме бедни. А сме бедни, защото сме алчни. Порочен кръг. Живеем в най-богатата на света страна, но сме бедни. Защо?

Защото алчният човек не може да бъде богат. У на няма богати хора, у нас дори милиардерите са бедни.

И макар да говорят, че, така да се каже, ние сме най-щедрите хора – примерите за пилеене на пари – това е още едно доказателство за същата тази алчност, да я наречем “алчност наопаки”, но все пак това е алчност, а не щедрост.

Щедрост – това не е когато се прахосват пари, не! Щедрост – това е когато са построени широки и красиви пътища. Щедрост е когато в ресторанта ядеш вкусни ястия, приготвени от най-добрите продукти и които имат разумна цена. Щедрост – когато фирмата плаща огромна компенсация за повредена по нейна вина ръка. Щедрост е когато можеш да си купиш хубава вещ на добра цена, когато услугата е качествена. Ето това е щедрост.

Щедрост – това е усмихващият се чиновник, който безплатно ще ти помогне да решиш твоя проблем, щедрост – това са чистите улици, защото градът не скъпи парите за това. Щедрост е – когато не се страхуваш от полицая, той е с висока заплата и е безпристрастен. Щедрост – това е честният съдия, честният водопроводчик, честният чистач или президент. Щедрост – това е старицата, която със своята пенсия може да пътешества.

Щедрост – това не е умението да се прахосват пари, щедрост – това е умението правилно да се изразходват.

За да сме щедри, не е задължително да сме богати. Онзи ден бях в Хърватия и ме поразиха прокараните тунели и изключително красивите пътища – всичко това е следствие щедростта на страна, много по-бедна от нашата. Тя е бедна, но щедро е построила красиви, удобни пътища.

Страна с много ресурси и пари – не е непременно богата. Парите не са равни на богатство. Може да имаш много пари и да си беден, колкото и парадоксално да звучи това.

Алчният човек никога не може да стане богат, колкото и пари да има.

Знам, че много хора няма да се съгласят с мен – но моля, не ми доказвайте обратното. Вместо това нека да обявим минута мълчание. Минута мълчание, през която да помислим за това чувство. В която да разберем, че нито властта, нито бизнесменът, нито чиновникът нищо не могат да направят, защото те са роби на алчността. И нищо няма да се промени, докато у нас съществува това чувство. То е причината за всички наши беди, а глупаците и скъпотията – само следствие.

Няма да завърша статията с моите планове за спасение на страната. Само си позволих да се изкажа за най-главната причина, поради която нищо никога няма да се промени, тъй като трябва де се измени нещо вътре у всеки от нас, а това е къде по-сложно, отколкото да се смени един властващ с друг, един строй с друг.

Бъде щедри, господа, в това е спасението – както вашето, така и на всички около вас.

_____
Попаднах на линк за този текст в коментар към статия в Дневник. Искам само да добавя, че аналогиите с туземните (bg) проблеми просто извират и изобщо не мисля, че това е антируска статия. Защото ако ние не разполагаме с необятни простори, нито с огромни залежи от полезни изкопаеми и горива, то имаме райска природа, която съсипваме поради същата тази алчност.

{ 5 comments… read them below or add one }

Ангел January 8, 2009 at 22:45

Щедри ли? Как да бъдем щедри? Човек не може да бъде щедър току-така. Най-сигурния начин да станеш щедър е да станеш преди това християнин (истински). Руснаците и българите нито са, нито, мисля, някога са били (истински) християни. И тъй като не са (истински) християни, те се отнасят към света с алчност, а не с (християнска) любов. В Америка има несравнимо повече щедри хора отколкото в Русия и България. Защо? Ами защото и до днес повечето от американците всяка неделя ходят на църква. И то в църква не като нашата, православната, където и попа и бога, типично по ориенталски, се явяват пред тебе като началници, които те поучават или издават разпореждания, а единственото качество, което се очаква от тебе е да си послушен. А американците ходят в църква, където хората са равни, няма попове, нито богът е началник, а е като един по-зрял и по-мъдър брат, който ти помага в твоето развитие в по-щедра и по-благородна личност най-вече със своя пример. Обаче ние се интересуваме само от парите и материалните придобивки на американците, а не от това, което ги прави такива, каквито са – много по-щедри, много по-успешни и много по-силни вътрешно от нас и руснаците.

Reply

Ринги Рае January 8, 2009 at 23:07

Ангеле, благодаря ти!
Текстът не е мой, вижда се, но много присърце го взех и очаквах с нетърпение реакциите. Чудесно е, че има хора като теб.

Reply

Римл@нин January 9, 2009 at 2:21

През 1992-3 година бях на работа в Русия за около 8 месеца с прекъсвания. Фирмата ни точно стъпваше на руския пазар и аз като човек с добър руски език бях пръв в листата. Хич не ми се заминаваше.
Точно се бях отървал от африканските пътувания, които продължиха с паузи повече от 12 години. Така станах шеф на “експедиционната група” на Кох Индъстри в Раша. Това го пиша за да кажа, че имам някаква 8 месечна представа за тая “новата” Русия, която се раждаше тогава. Какво ме впечатли:

1. Пълната невъзможност да се свърши КАКВАТО И ДА БИЛО РАБОТА без местен съпорт или рушвет. Ние бяхме сериозни хора и въпреки, че не директно , но от оценката на групата ни зависеха доста пари, които трябваше да влязат в сраната им. Този факт нищо не променяше. Никой руснак не си вършеше работата без да бъде нахокан от някой висшестоящ, който пък преди това беше взел подкуп.

2. Ниската хигиена и лошите хранителни навици в руските частни домове. Бяхме с колега поканени на гости от експерт на тяхното мин. на енергетиката. Човекът определено не беше беден защото знам кава му беше “тарифата”. Може би от алчност е решил, че тоалетната не е престижна част от апартамента му(около 200 квадрата) и в нея нямаше четка за почистване на чинията. Нямаше и тоалетна хартия, а нарязани на две листа А4. Очевидно листата А4 ги е взимал от службата си, а жена му ги е рязала за тоалетната. Истинското преживяване започна с вечерята. На масата бяха сервирани най малко пет салати с маойнеза, картофи, краставички, цвекло и всичко това обилно залято с огромни количества мазна маойнеза. Колегата с мен беше емигрант от Дания, химик , та той когато бяхме вече в колата избухна да се смее: “Тая маойнеза сигурно е с двойно предназначение – в мирно време маойнеза, а във военно смазка за руските танкове!”

3. Ужастния трипер на руските проститутки. Така стана, че един от младите в екипа си лепна трипер от рускиня, а се къпнеше, че е ползвал презерватив. Сега не знам как е, но по това време в хотелите, в които бяхме на всеки етаж имаше портиер или портиерка. Те осигуряваха и проститутките на желаещите. Явно са му осигурили и на него. Човека сам дойде при мен да ми каже за проблема си и за съвет към кого да се обърне. Казах му да не се притеснява, че ще оправим работата без много шум и няма нужда от ходене по руски доктори. Навремето по във Виетнам американската армия имала голям проблем с трипера. Лекуването му отнемало много време и войниците не били в частите си средно по 5 дни. Пентагонът поставил задача да се намери антибиотик, който с една две апликации да решава проблема. Намерили – казва се Тобрамицин. Та на този мой злощастен приятел тръгнахме да търсим Тобрамицин в Русия през 1993. Намерихме два флакона за мускулно приложение. Напълно достатъчно. Обаче недостатъчно за руския трипер. Това не знам какъв щам е бил, но Тобрамицинът не му подейства.
След това са разказвал тази история на приятел военен лекар, който много се смя и упорито твърдеше, че не съществува резистентен щам на гонорея. Да ама човекът в Русия страда месец и полвина и накрая за смях през сълзи помоли за отпуска по болест и се прибра в САЩ да се лекува.

Де да знам, може щамът да е бил някакво тайно оръжие на руснаците.

Reply

стоенчо January 9, 2009 at 11:59

хехе в казармата половината взвод беше хванал трипер от две циганки в грудово.дофтура фазан им даде некаква червена течност да си топят пишките в нея на всеки 2 часа по 15 минути.

:-)

Reply

Ник January 10, 2009 at 2:58

Точка номер три само потвърждава отново колко бяхме прави
с твърдението, че “Съветските болни са най-здравите болни”.
Рим, великолепен си.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: