Президентът Плевнелиев , този който гордо носи бремето на белия човек в българската политика

by ExtremeCentrePoint on Friday, 20 May, 2016 · 2 comments

in България

plevneliev kolelo

Достоен политик, честен мъж, боец и демократ. Това не е краят, а началото.

Господин Плевнелиев, вдигнете гордо знамето на модерна България, понесете бремето на белия човек в българската политика. Много сме тези, които ще застанем зад вас! Поздравяваме Ви с прекрасното стихотворение на Ръдиард Киплинг, то е писано за хора като Вас.

Бремето на белия човек

Носете свойто бреме!

С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!

Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото Безумство
да срине в пепелта.

Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът — прост и строг.
И пътя към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!

Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
„О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!…“[1]

Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща „Свобода“;
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.

Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни —
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни…
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът —
и ето: иде скоро[2]
на равни вам Съдът!

{ 2 comments… read them below or add one }

Константинов June 14, 2016 at 20:58

Президентът Плевнелиев има нужда от изразяване на нашата солидарност към него по-активно, срещу него са ангажирани всички сили на комунистическо-руската реакция, а кой беше казал, че за победата на злото е достатъчно единствено пасивното поведение на нормалните хора.
Много се надявам, че Президентът даде заразителен пример за достойно поведение и то ще намери свои приемници.
А що се отнася до Киплиг – това е един забравен жалон на цивилизацията, който трябва да бъде четен в училище. На него (негов герой) принадлежи една от любимите ми мисли: “Никой проблем не може да бъде смятан за окончателно решен, докато не бъде решен справедливо”.
И ще си позволя да предложа парафраза на стихотворението “Бремето на белия човек” от един бивш руски гражданин, отдавна преселил се в Тоскана, участник в оръжейни форуми:

Несите бремя белых –
Винтовку “Браун Бесс”,
А также “парабеллум” –
С прикладом или без.

И если нелюдимых
Увидишь дикарей –
Взводи затвор “Максима”
И пули не жалей!

Пускай несутся в горы,
И там стучат в тамтам,
Тяжелые линкоры
Достанут их и там!

Какая к черту рифма,
Зато ложится в ряд!
Добавь побольше ритма –
Мочи их всех подряд!

У варваров дубинки
И толстый барабан,
Смертельные дробинки
Отправит в них шотган!

Во имя страшной мести,
Все сможем превозмочь,
Тактический винчестер
Стреляет день и ночь!

Вокруг мозги повисли.
Их в клочья разнесет
Продукт гигантов мысли –
Тяжелый пулемет!

Пускай стреляют пушки,
Снаряды смерть несут,
Сжигай их деревушки,
Пускай они умрут!

И пусть дикарь-скотина
Падет немедля ниц,
Увидев господина,
Что бел и бледнолиц!

И пусть лежит несмело,
Страдая животом,
И нашей Расы Белых
Останется рабом!!!

Reply

Константинов June 16, 2016 at 9:42

С риск да стана натрапчив, предлагам още едно велико стихотворение на Киплинг в превод на Стоян Медникаров, което, струва ми се, е уместно в темата за достойния ни президент:

Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: