Нужни са ни политици като проф. Богдан Филов

by ExtremeCentrePoint on Tuesday, 10 March, 2015 · 3 comments

in България

135805883364800Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция ”Фокус” по повод 74-годишнина от включването на България във Втората световна война.

Фокус: Проф. Павлов, на 1 март тази година се навършват 74 години от включването на България на страната на Тристранния пакт. С този акт България се присъединява във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Как ще коментирате това и личността на човека подписал документите, министър-председателят проф. Богдан Филов?

Пламен Павлов: България е принудена да се включи в Тристранния пакт, тъй като няма особен избор. Искам да припомня, че на 1 март 1941 г. България няма избор не само, защото тя е подложена на безпрецедентен натиск и от Германия, и от Италия – другият голям играч от оста що се отнася до Европа. Поведението на нейните съседи също е достатъчно предизвикателно по отношение на България и то най-вече на Кралска Югославия, която е един от потенциалните съюзници в оста. Вярно е, че Югославия се включва на 25 март, а на 27 март там се прави опит за преврат с участието на британските тайни служби. В крайна сметка Югославия води война с Германия, победена е, претърпява крах. На 1 март Югославия е потенциален съюзник на оста и то много по-желан от България. Когато на България се обещават териториални придобивки – да се върнат земите между р. Марица и р. Струма. Нека да не забравяме, че цялата територия на днешна Егейска Македония – включително и Солун е обещано на Югославия.

Ако разсъждаваме малко по-аналитично, ако България и в частност проф. Богдан Филов не бяха предприели такава драматична, спорна и опасна стъпка, каквато е влизането ни в Тристранния пакт, ние можеше да бъде обградени отвсякъде с врагове. Не бива да се забравя, че през 1938 г. Италия е окупирала Албания. Също така Италия има претенции и то много големи към западните части на Македония. Това, което прави проф. Богдан Филов, оценявано от днешна гледна точка може да изглежда спорно и недалновидно, но все пак ние виждаме събитията след 74 години. Към онзи ден преди толкова години, нещата са много различни и опасностите пред България, която прави всевъзможни опити да си възстанови изконните земи или поне отчасти да го направи – да излезе от международната изолация, всичко това принуждава Богдан Филов, макар неохотно, с големи резерви да се включи към оста. По това време вече в оста са Румъния, която е много мощен съсед от север на България, Унгария – потенциално и други държави. Само няколко месеца са изминали от опита на Съветския съюз да стъпи в България с предложенията на Вячеслав Молотов – външният министър на Съветския съюз, към Хитлер. След това акцията на Аркадий Соболев, т. нар. „Соболева акция”, това е само няколко месеца преди тези събития – есента на 1940 година. Тогавашното българско правителство и цар Борис III, проф. Богдан Филов и цялата българска политическа класа са подложени на изключително сериозен натиск и опасностите пред България са много големи. Ние днес това не го съзнаваме, но ако погледнем какво пишат тогавашните ни посланици, какви са обективните информационни източници от онази епоха – включително и вестници и други такива материали, ситуацията е много заплетена и България няма полезни ходове. Ако тя откаже да влезне в оста просто ще бъде прегазена в Германската армия, която е в Румъния и търси коридор, за да излезе на Бяло море. Нека да не забравяме, че когато Югославия на 25 март влиза в оста, а на практика на 27 се обявява против оста, България е нападната от сръбски самолети и са бомбардирани стратегически обекти, включително са дадени и много жертви, особено в град Кюстендил.

Тези актове на агресия към България и то в една вече по-благоприятна чисто тактически обстановка с влизането ни в пакта, виждаме, че са продължавали да съществуват. Не бива да съдим толкова едностранчиво, това което се прави проф. Богдан Филов. Когато т.нар. „Народен съд” го обвинява и го екзекутира напълно незаконно. Той се защитава много достойно и независимо от личния момент, той се бори и за каузата, която е защитавал пред целия си живот той казва, че не е допуснал България да участва реално във войната, което е факт. Ние до този момент пазим неутралитет – това е периодът от обявяването на войната на 1 септември 1939 година до 1 март 1941 година. Вече влезли в оста ние продължаваме на практика да пазим неутралитет. Това е признавано от всички включително и от Съветския съюз, на който не му попречи да нападне България на 5 септември 1944 година, да я окупира и да въдвори един човеконенавистен тоталитарен режим. Ако се вгледаме в някои нови изследвания да речем в книгата на Георги Боздуганов – „България – военният трофей на Сталин”, там бяха публикувани и анализирани много малко известни и някои напълно игнорирани документи, които показват цялата същност на събитията в онази епоха.

Фокус: Разкажете ни нещо повече за личността на човека и държавник Богдан Филов?

Пламен Павлов:Богдан Филов е една наистина много солидна фигура в културния, в академичния живот, за него може да се говори с часове. Той е един от големите реформатори на Българската академия на науките и изкуствата, както се казва по негово време. Един човек с блестящо образование – немски възпитаник, археолог с европейска и световна значимост, много голям учен. Това не може да го отрече никой, не го отричат и най-големите му критици. Що се отнася до неговата политическа дейност, тук оценките са много красноречиви, включително и крайно отрицателни. Безспорно най-големи критики той понася именно с оглед на включването ни във Втората световна война в оста Рим-Берлин-Токио, в коалиция на Германия и на нейните съюзници. Тук той максимално се стреми да запази официалната позиция на България. През цялата война България има редовни дипломатически отношения със Съветския съюз. Дори в някои много тежки моменти Съветския съюз го виждаме като посредник за сепаративен мир с Германия. Документите от тази епоха трябва да се четат много внимателно и съответно личността на Богдан Филов да бъде оценявана много внимателно.

Той е един от най-близките хора на цар Борис III, Филов е по-възрастен от него с около 10 години и така техният тандем показва една зрялост на българската политика, независимо от всички негативни последици, които днес знаем. Нещо, което си струва да бъде коментирано повече е неговата линия на прокарване на антисемитски закони в България. Това безспорно е негов много голям политически грях, тъй като България винаги и традиционно е била с толерантна политика към всички малцинства включително и към еврейското. Без да ставам адвокат на Богдан Филов с късна дата, което не ми е целта и няма смисъл да го правя. Натискът от страна на Германия е изключително голям и много силен и пресилен в някои отношения. За мен много голяма грешка е, че той се поддава на натиск, че в България се приемат антисемитски ограничения – антисемитски закони с ограничителен характер. Става комисар по еврейските въпроси и то воден буквално от агент на Германия, какъвто е Александър Белев, но въпреки всичко резултатите са такива каквито са. България спасява своите евреи от старите предели на царството. Трагичната участ на еврейското малцинство от територията на Вардарска Македония, на Пиротско и на Беломорието – тя е много дискутиран въпрос, но там натискът на Германия ще е още по-брутален. Там контролът води до това тези територии да бъдат третирани като окупационни области, които са определени за администриране на България, независимо, че България прави всичко възможно да ги приобщи към територията на царството и да се извърши териториално обединение.

Ако направим една рекапитулация общо взето неговата политика е в защита на българските интереси. Колкото и това може би да скандализира някого в момента, но е така. България по неволя влиза във войната, пазейки до последния момент неутралитет. През следващите години тя прави достатъчно много, за да демонстрира своя неутралитет, включително и с правителствата, които Богдан Филов вече като регент – след смъртта на цар Борис III е назначен, заедно с другите регенти. Неговото брутално убийство от „Народния съд” е едно престъпление, тъй като в крайна сметка става дума за действията му като държавник, но и на много други държавници в една екстремална обстановка на конфликт, в който ние се намираме в една зона, която е крайно рискова и опасна.

Фокус: Какво е положението на държавата ни 74 години след включването ни във Втората световна война и какво би станало според вас ако не бе се случил този акт?

Пламен Павлов: Какво би станало? Този въпрос има много ракурси. Ако не бяхме влезли на 1 март по оста, щяхме да бъдем прегазени от германската армия. Нека погледнем какво се случи с Югославия – наши земи може би щяха да бъдат дадени. Вероятно Южна Добруджа щеше да бъде взета от Румъния обратно, един от малкото сериозни успехи би бил пропилян по този начин. Могат всякакви варианти да се разглеждат. Когато се разсъждава за събитията от онези далечни години не бива в главите ни да е матрицата на днешното статукво. Трябва да погледнем тогавашните места как стоят. Тогава през 1940-1941 година цяла Европа е на колене пред Хитлер – Нацистка Германия, Италия която ние днес малко я забравяме, но тя е достатъчно регионална сила в Средиземноморието и Южните Балкани. Тя има и пряко присъствие в Албания, като толерира албанските националисти да мечтаят за Велика Албания под италиански суверенитет. Румъния с нейните мегаломански амбиции също.

Богдан Филов балансира по един сполучлив начин. Сега резултатите са такива, защото световният конфликт е ясен. Той се развива по определени логически закономерности и приключва с победа на Антихитлеристката коалиция.

Не бива да смятаме, че отношението към България е справедливо в края на Втората световна война. Говорим за началото на войната, но нека не забравяме и краят, който бе безкрайно несправедлив за България. Не беше призната ролята на нашата държава като съвоюваща след 9 септември 1944 година. И до днес наследниците на Съветския съюз най-вече Русия, която претендира да е универсален наследник и особено президента Путин. По нищо не са показали, че гледат на България като на съвоюваща и в крайна сметка неутрална и приятелска страна по време на цялата война. В крайна сметка нито един български войник не участва ефективно. Нямаше български части на източния фронт, през цялото време България служеше като един мост за връзка с други държави. Ако правим паралели с днешния ден, те ще са много условни и опасни, тъй като ситуацията е много различна. Тя не би могла механично да бъде съотнасяна независимо от геополитическите изкушения и закономерности. В момента се говори полу на шега, полу на истина за Трета световна война.

Това, което прави режимът на президента Владимир Путин изключително много напомня на това, което прави Хитлер. От българските политици се изисква много по-голяма твърдост и ясна категоричност от защита на нашия европейски избор. Това не са само празни фрази и осъждане на всяка агресия и хибридна война, пропаганда включително и в България. В българските медии доминира руската гледна точка, кремълската гледна точка което е изключително опасно. Тук не става дума за русофили – русофоби, а за реални събития и закономерности. Аз мисля, че са ни нужни политици, които да гледат по същия отговорен начин като политиците преди повече от 70 години независимо от грешките, на онези политици. Най-малкото днешният ни елит би трябвало да се учи от грешките на предишните политици, без непременно да ги дамгосва и по най-елементарния и популистки начин, който се прави от парламентарната трибуна – от популистки сили и такива феномени какъвто е Волен Сидеров. Трябва да се гледа отговорно на нещата с грижа за България. Грижата трябва да бъде за България, за мира, за човешките ценности, а не затова, че Русия е винаги права. Не мога да приема, че може да съществува проруски национализъм.

Национализмът и патриотизмът означават да обичат своя народ и родина, да се споделят хуманните и демократични ценности на човечеството и в никакъв случай да не се поставяш в услуга на друга сила, независимо от начина, по който го правиш. Нашият политически живот се нуждае от едно много по-трезво отношение към нещата, освободено от истерии и емоции, с изключителна отговорност към мястото на България в съвременния свят и към нейното участие като един фактор. Все пак ние сме значим фактор ние сме членове на НАТО, на Европейския съюз. Това в никакъв случай не е някаква форма на получаване на пари или на нещо – то е и отговорност и то солидарна отговорност с други нации, с други държави и народи. В това отношение не мисля, че днес имаме право – нашият елит най-вече да изчаква, спотайва, защото има такива черти в поведението и най-вече да не се превръщаме в терен на чужди пропагандни войни и на чужди неоимпериалистически замисли.
Любомира НИКОЛОВА

Източник: Агенция Фокус

{ 3 comments… read them below or add one }

бен April 22, 2015 at 0:19

Не, опазил ни Господ от политици като Филов, а и от конюнктурни историци като Павлов.
Ако Цар Борис беше имал силите да послуша настойчивите съвети на специалния си съветник Дънов да запази неутралитет при всички обстоятелства, нещата щяха да се развият съвсем различно. В много по благоприятен за страната ни сценарий. Борис плати с живота си за проявената слабост. Англичаните го отровиха.

Reply

гун November 13, 2015 at 15:35

Ти наистина ли прочете статията? Кой е “много по-благоприятният за страната ни сценарий”? Борис плати с живота си не за проявената слабост, а напротив – за това, че успя да запази от трагедия България до 9 септември 1944 г. Дотогава, когато неизбежното се случи. И се случи също със страни като Чехия и Полша, които се придържаха към твоя “по-благоприятен сценарий”!
“Англичаните го отровиха” !?! – не е за коментар.

Reply

Anonymous December 23, 2017 at 20:12

След ПСВ е било вече повече от ясно че САЩ са новата супер сила в света. Била е голяма грешка че сме били на страната на Германия както в ПСВ, така и във ВСВ. Сега северна Добруджа можеше да е наша, можехме да имаме излаз на Бяло море, и със сигурност нямаше да сме под червеният ботуш на СЕ-СЕ-СЕ-РЕ-ТО 45 години.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: