Руските варварите в Балтийско море. Armageddon The Battle For Germany 1944-1945

by ExtremeCentrePoint on Tuesday, 1 July, 2014 · 0 comments

in История, Русия, Терор и Комунизъм

От същата поредица:

Руските варвари в България и празникът на орките: “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година”

Руските варвари във Финландия 1939-1940 година са стигали до канибализъм. Разсекретени снимки от масовите зверства на комунистическите орди

Руските варвари в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″

През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp

Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година

Паметник на Незнайния Мародер

Руските зверства на Балканите. Варвари в Белград и Сърбия през 1944 година изнасилват и убиват жени

8 май – Ден на Армагедон. Руските варвари

Две берлински истории за две Германии

Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.

Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.

През 1941 година руснаците, прилагат тактиката на изгорената земя. Документ

Руските варвари в Източна Европа 1947 година: Инструкция за управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави. Строго секретно

Да те освободи Русия или как руските варвари нахлуха в Украйна през 2014 година

Армагедон: Руските варвари в Грузия 2008

Макс Хастингс е един от ведущите британски историци. В новата си книга ‘Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945′, на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.

Wilhelm Gustloff – The Greatest Marine Disaster in History

Когато коридорът се затваря, цивилните, които не са успели да се изтеглят по суша, се опитват да се измъкнат по море и това става причина за нова трагедия. По балтийските пристанища на Германия, хиляди хора се бият помежду си за място на корабите заминаващи на Зарад – някои падали във водата, хлъзгайки се от препълнените кейове, а други били избутвани от тълпата.
От пристанището в Гдиня, недалеч от Данциг, започнал да товари бежанци и корабът „Вилхем Густлов” , който преди войната е извършвал презокеански пътнически пътувания. В мирно време, корабът взимал на борда си 1900 души. Но на този ден, списъкът е значително по-дълъг – 6000 човека, в това число ранени от военните болници с ампутирани крайници и бременни жени, за които на палубата е било оборудвано родилно отделение.
По-късно, когато „Вил хем Густлов” се отделя от кея, той е бил обкръжен от цяла флотилия лодки, препълнени с бежанци, молещи се да ги вземат на борда жените повдигали с ръце децата си. Смилявайки се, екипажът спуска товарните мрежи … и както се предполага по тях са се качили още 2000 души. Тези, които успели изпитали огромно облекчение, но уви , не знаели че са обречени. Напускайки пристанището, износеният претоварен кораб, бавно преодолявал вълните на зимното Балтийско море.

Той става лесна мишена за съветския капитан-подводничар Александър Маринеско, който пуска по него торпеда украсени с лозунги „За Родину!”, „За Сталинград!”, „За советский народ!”.
Раздали се три оглушителни взрива, след което „Вилхем Густлов” силно се накланя и след 70 минути потъва. Жертвите на тази катастрофа са най-многобройните в историята на мореплаването, надминаващи тези на „Титаник”. 7000 човека умират.
На борда се разиграват ужасни сцени. Стотици млади жени от спомагателното отделение на германския БМФ са имали щастието да загинат веднага – едно от торпедата избухва точно под помещенията където са били настанени. Старците, болните и ранените не могли да се придвижват – тяхната смърт била дълга и мъчителна. Хората крещели, хванати в капан между водонепроницаемите прегради, които се спуснали веднага след взривовете. Моряците със изстрели във въздуха се опитвали да обуздаят обезумялата тълпа, тичаща нагоре от долните палуби. Един от стюардите, минавайки покрай една от каютите , чул изстрел. Отваряйки вратата, той видял офицер от ВМФ, стоящ с пистолет в ръка пред трупа на млада жена и дете, другото дете с ужас го държало за крака. „Изчезвай!” – извикал офицерът и стюардът затворил вратата, не попречил на бащата да приключи със семейството си.
Даже за по-голямата част от тези, които имали късмета да попаднат в спасителните лодки, трагедията не приключила. Мнозинството от тях замръзнали преди да дочакат спасителите, които пристигнали на разсъмване. Спасили се само 949 души. Страшната съдба на „Вилхем Густлов” , някак си се загубила на фона на трагичната 1945 година. И днес тя е позната само на малко хора и на историците.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: