Иван Костов е срещу референдума предложен от Президента Плевнелиев. Драгалевският след като защити Певски, сега дава рамо на БСП и ДПС. Доклад: ПРЕДВАРИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

by ExtremeCentrePoint on Tuesday, 4 February, 2014 · 1 comment

in България

1511175_10152198483194629_1759002570_n

„В БСП съм чувал откровени мнения на възхищения от Иван Костов, и то в парламентарната група ”

Николай Камов в предаването „Всяка неделя”

Костов отново показа истинското си лице в подкрепа на БСП, ДПС и олигарсите. В доклад на оглавяваната от него поредна клиентелистка псевдонаучна организация, Риск мениджмънт Лаб, озаглавен:

ПРЕДВАРИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

той застава срещу позицията на ГЕРБ, Плевнелиев и другите демократични сили за необходимост от референдум и задължително гласуване. Без съмнение, Костов играе в отбора на БСП, ДПС, Бареков, Пеевски и компания. Има ли изненадани? Ако има то нека те си припомнят :

Биография на Иван Костов такава каквато никога няма да я прочетете на сайта на ДСБ и защо Гаргамел не почете жертвите на комунизма на 1 февруари 2012 година

 

Ето кратък откъс от заключенията на доклада:

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

При подобни значителни отклонения от е общо 10 от 12 изследвани страни, следва да се приеме за изключително вероятна Хипотеза 1, а именно, че при повишаване на избирателната активност до такава, клоняща към 100%, чрез административно-законови мерки, националистическите партии биха били сериозен бенефициент под формата на допълнителни парламентарни места. От теоретична гледна точка подобна хипотеза би могла да бъде обяснена, например, с корелацията между симпатизиране на националистически/популистки партии и ниското образование. Емпирично, корелацията е налице в данните за България, но не е достатъчно силна за да предостави пълна теоретична обосновка на феномена от Хипотеза 1. Необходими са допълнителни изследвания по темата.

В същото време, на основата на данните от ESS за 2013г, може да се допусне с висока степен на вероятност, че Хипотеза 2 също е потвърдена; а именно, че доброволно лишилият се от парламентарно представяне – под влияние на дезинформация от „превзети” социологически агенции – гласоподавател също ще бъде бенефициент на нормата за задължително гласуване.
Балансът между ефектите на Хипотеза 1 и Хипотеза 2 следва да се анализира в конкретната предизборна ситуация, тъй като Хипотеза 1, изглежда, ще бъде валидна във всеки един контекст, докато Хипотеза 2 ще бъде валидна единствено тогава, когато има значително раздробяване на „информирания” вот сред малки партии, близо до прага за парламентарно представителство.
При всички положения е силно вероятно, в съгласие с научната литература по темата, задължителния вот да доведе – ceteris paribus – до по-неинформиран вот като цяло, следователно до преразпределение на парламентарните сили под влияние както на стохастична дистрибуция между всички парти и-кандидати, така и в полза на такива, които заемат най-видимо място в медийното пространство в периода непосредствено преди изборите.

Допълнително следва да се отбележи, че широко разпространената хипотеза за отрицателен ефект на задължителното гласуване върху етническия вот не намира потвърждение в емпиричните данни от ESS,
На последно място, следва да се маркира и другата разпространена хипотеза, а именно, че задължителното гласуване би ограничило ефекта на „купения” вот. Въпреки че въз основа на наличните данни не е възможно да се направи емпирична проверка на| тази хипотеза, логично е да се допусне, че парламентарно представените партии са в състояние да участват в „купуване” на гласове пропорционално на своя размер, съответно на своето финансиране, следователно преразпределителният ефект на купения вот не е толкова голям, колкото интуитивно се възприема от обществото. Доколкото би имало положителен, ограничителен ефект в този аспект, той би бил в полза на парламентарно непредставените партии, част от които при всички случаи биха били един от бенефициентите на задължителното гласуване.

В същото време е възможно този положителен ефект да бъде компенсиран от отрицателния ефект на гласуване под влияние на „медийно свръхприсъствие”, влияещо най-силно на политически най-неинформирания гласоподавател. В този смисъл, при евентуално въвеждане на задължително гласуване би следвало да се очаква финансовият ресурс, инвестиран в миналото за купуване на гласове, да бъде преразпределен към купуване на (явно или скрито) медийно присъствие в предизборния период, съответно към допълнително изкривяване на медийната среда в страната.

hh

Източник: Риск мениджмънт Лаб

{ 1 comment… read it below or add one }

Anonymous February 5, 2014 at 14:43

Г-н Костов може и да е прав, но нека помисли върху следната метафора – например и яденето за всеки човек е природно “право”, но ако не го “прилага” – какво би се случило?
Така и след всяко “хранене” , “ядящият” се научава – кои “храни” са полезни ,и кои отровни.
След 2-3 отровни “ястия” , приети след задължителното за всеки “ядене”, той ще се научи да избягва отровите, ако иска все пак да съществува.
Нека се научи задължително да “яде” само “правилните храни”, а не както е сега – друг да му поднася “ястията”, по чужд съмнителен избор и произволен произход.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: