Bye bye “Westdiep”, добре дошъл “Горди”

by ExtremeCentrePoint on Sunday, 7 September, 2008 · 1 comment

in Aрмия, България, НАТО

f43gordi_depart-definitif-zeebrugge_270808g„Нашите български приятели(моряци), изведоха „Westdiep” от пристанището без помощта на влекачи, като истински професионалисти, браво!”

Това са думите на бивш белгийски офицер от екипажа на фрегата „Westdiep”, наблюдавал заминаването и на 27.08.2008.

Българският военно-морски флот получи втората белгийска фрегата. Бившата F911 „Westdiep” се преражда в F43 „Горди”. Няколко снимки от заминаването на красавицата от белгийското пристанище вече под български флаг. Честито на всички и успешна служба на „Горди” в защита на българския национален интерес!

 

 

 

f43gordi_depart-definitif-zeebrugge_rasfuel270808a

 Третата фрегата от клас Виелинген, се очаква да пристигне във Варна не по-късно от януара 2009 година. Тя ще носи името “Верни”. Въоръжението на корабите е много добро и отговаря на всички натовски стандарти.

General characteristics:

Class and type:
Wielingen Class

Type:
Fast Frigate Guided Missiles (FFG)

Displacement:
2,200 tons

Length:
106.38 metres

Beam:
12.3 metres

Draught:
5.6 metres

Propulsion:
Combined Diesel or Gas Turbine (CODOG): 2 ABC type DZC Dieselengines of 4200hp + 1 Rolls Royce Olympus TM – 3B Gasturbine of 27.575hp

Speed:
28kn

Complement:
159

Sensors and
processing systems:
1 Kelvin-Hugues type 1007/Scout navigation radar
1 Hollandse Signaal Apparaten DA-05 surveillance radar
1 Hollandse Signaal Apparaten WM-25 targetting radar
2 EOMS IR/Video optical targetting cameras
1 AN/SQS-510 sonar

Armament:
1 100 mm Creusot Loire automatic cannon
1 RIM-7 Sea Sparrow launcher with 8 missiles
1 MM-38 Exocet launcher with 4 missiles
1 375mm Bofors depth charge launcher
2 Ecan Type l5 torpedo tubes with 10 torpedoes

Тук може да видите на какво са способни ракетите “Ексосет”

А тук филм за Sea Sparrow:

{ 1 comment… read it below or add one }

Anonymous May 1, 2011 at 11:49

Как ни пробутаха корито за “Дръзки”
“Гордостта” на българските военноморски сили – фрегатата “Дръзки”, се приготвя за натовска мисия край бреговете на Либия.
Заедно с нея ще отпътува и екип майстори, продължава темата “Стандарт”. След спешното му избиране по Закона за обществените поръчки той ще стегне и натовари на борда цели комплекти чукове, ключове, бормашини и заваръчни апарати, за да закърпва архаичното корито преди, по време и след участието му в операцията “Обединен защитник”. Защото за разлика от славния си предшественик – торпедоносеца “Дръзки”, днешната едноименна фрегата е не на 5, а на 35 г. Поради което се държи все още над водата по чудо и, разбира се, благодарение на героичните усилия и професионалните умения на 160-членния й екипаж.

Нов бардак със стари… дами не се прави, казва народът. Вместо да се поучат от народната мъдрост обаче, нашите политици и военни решиха със стари кораби “модерен” натовски флот да правят. Е, отдавна се знае, че щом дойде реч за служби и комисиони, родните министри, адмирали и генерали веднага се превръщат в “йесмени” (от англ. yes man). Затова въпреки многократните писания на в.”Стандарт” преди години правителството на Сакскобургготски загърби спечеления от френския военен концерн DCNS международен конкурс за производство, и то – във Варна, на четири ултрамодерни многофункционални корвети GOWIND и закупи от Белгия три архаични фрегати за 76 млн. евро. Основният мотив тогава бе, че цената на фрегатите е 10 пъти по-ниска. По-ниска – да, към момента на закупуване, но в дългосрочен план – реално много по-висока. Защото всъщност трите стари белгийски корита напълно незаслужено се кичат с названието “фрегати”. То посочва само класа кораби, към който някога са принадлежали, но реално днес те не са нищо повече от обикновени лодки за разходки. И причината за това е, че “Дръзки” и останалите две наши “фрегати” не носят дори и 10% от стандартното въоръжение, с което е комплектована всяка съвременна натовска фрегата. А това, което притежават, не работи!
За какво става въпрос.

Трите фрегати – “Дръзки”, “Верни” и “Горди” са строени по проекта “Вилинген” от 1971 г. специално за ескортиране на транспорти на НАТО в Атлантика по време на Студената война. Те са заложени на стапел между 1974 и 1976 г. и са пускани на вода съответно две години по-късно. Модернизирани са в началото на нашия век. Монтирани са им нови двигатели и генератори, ремонтирани са турбините, каютите и кухните са освежени, поставени са дори климатици. Въоръжението на фрегатите обаче остава на нивото от 80-те години на миналия век. “Дръзки”, която в белгийските ВМС носи номер F912 и името “Ванделаар”, на практика е въоръжена само с едно носово оръдие. “Верни” и “Горди” пристигнаха от Белгия без противокорабни ракети “Екзосе ММ38″ – основно средство за поразяване на морски цели, тъй като ресурсът им беше изтекъл. От “Дръзки” ракетите бяха свалени тук поради същата причина.

Противоподводните бомби “Бофорс” на борда на “Дръзки” отдавна са музеен експонат, а и край бреговете на Либия няма да се наложи да бъдат използвани. А след изстрелване на наличния боекомплект за тренировка системата ще остане само като украшение на борда на “фрегатата”. Ресурсът на торпедните апарати и на американските зенитни ракети “Сий Спероу” изтича тази година и според експертите едва ли някой ще разреши те да бъдат използвани при сегашната операция край Джамахирията. Така че реално “Дръзки” отива на разходка в Средиземно море само с едно носово 100-милиметрово оръдие и с 6 танкови картечници “Калашников”. Именно картечниците обаче създават най-много проблеми, тъй като не са предназначени за екстремните морски условия. За да ги пригодят за “Дръзки”, нашите ВМС са ги монтирали на стойки, специално проектирани и изработени във военния завод “Флотски арсенал”. За да не се удрят при стрелба картечните ленти в затвора обаче е необходим втори матрос, който да ги придържа. В противен случай затворът чупи звена от картечната лента и стрелбата се блокира.

Всъщност и използването на оръдието също е под въпрос, тъй като се оказва, че електрооптичният прицел на “Дръзки” е повреден. Това означава абсолютна непригодност на оръдието при нужда от прицелване в т.нар. “скрит режим” (т.е. – без използването на радара). Затова спешно от военното министерство са се свързали с представители на компанията SAGEM, за да искат ремонт на електрооптичния прицел.

Като капак на всичко се оказва, че и самият радар на фрегатата също създава проблеми. Същото се отнася и за криптографския модул, с който се предават данни до съюзническите сили. Според източници от военното министерство въпросът за криптографската връзка е бил обсъждан миналата седмица с военни от САЩ. Американците са уверили българските си колеги, че няма да се наложи да се използва секретния модул, тъй като родната фрегата щяла да бъде на по-задна линия при охрана на либийските брегове. При участието си в мисиите на ЮНИФИЛ и “Актив Индевър” в Средиземно море преди години “Дръзки” вземаше назаем от турските ВМС апаратура за предаване на данни към флагманския кораб на НАТО, което предизвикваше иронични усмивки у комшиите.

За капак на всичко само преди дни климатиците, които би трябвало да охлаждат моряците край Либия, също излезли извън строя. Вече се търси фирма, която да ги поправи, за да може “Дръзки” да не се превърне в парен котел. И цялата тази разходка из топлото Средиземно море ще струва по 1,5 млн. на месец – доста скъп круиз

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: