Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева – любов по-силна от съдбата

by ExtremeCentrePoint on Sunday, 23 June, 2013 · 5 comments

in Балкани, История, общество

54059_nСофия, 1913-та година. Новогодишен бал с маски в двореца. Сред красивите танцуващи двойки една е приковала погледите на присъстващите – той е Кемал Ататюрк, военен аташе на Турция, облечен в специално изпратена от музей в Истанбул еничарска униформа, тя е Димитрина или Мити – красива и лъчезарна девойка, дъщеря на генерал Ковачев. Те заедно са най-одумваната двойка на София.
Тази любов е обвита с толкова много легенди, че вече е трудно да се разграничи истината. Говори се, че Ататюрк бил на квартира в къщата на генерал Ковачев и години след това я купил за турска резиденция, като спомен за своята любима. Само второто е вярно. Казват, че блузата, с която Димитрина танцувала на онзи бал със своя любим, е изпратена като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара – така е. Казват, че когато Ататюрк починал, сред вещите му имало само една снимка и тя била на Димитрина – и това е вярно. Казват, че хубавата Димитрина се поболяла от мъка, че баща й не я дал за жена на Ататюрк и починала млада – това вече е романтична измислица. Димитрина живяла дълго със спомена за своя любим, с когото съдбата и историята я разделили.

Кемал Ататюрк пристига в София през 1913-та година като военен аташе на Турция. Той е на 32 години и пристига от Париж, където е известен като един от най-чаровните и елегантни мъже, все още ерген. Димитрина Ковачева е само на 21 години, дъщеря на генерал Ковачев, бивш военен министър, хубава и чаровна, образована в Швейцария. Тя е много музикална и често изнася благотворителни концерти, където я забелязва Ататюрк. Двамата се запознават и започват да излизат заедно – на зимната пързалка, където Мити кара кънки или на дълги разходки из Бояна. Ататюрк иска ръката на Димитрина от баща й, но получава отказ – за един министър на войната, макар и бивш, е изключено да даде дъщеря си за жена на чужд офицер, при това от друга вяра. Ататюрк е отзован през 1915-та година, след две щастливи години в София. Той не може да забрави Мити и тайно идва в София отново, за да иска за втори път ръката й от баща й. Отново получава отказ. Легендата гласи, че това се случило в един пролетен ден, празник на розата и Ататюрк изпратил като прощален подарък на любимата си един файтон, пълен до горе с гюл – дъхави български рози.

Пътищата им се разделят. Ататюрк и Димитрина не се срещат никога повече. Тя е омъжена насила за заможен адвокат и депутат, след години осъден на смърт от Народния съд. Димитрина и трите й деца са интернирани, а имуществото им – конфискувано. Ататюрк също се жени, но никога не заживява под един покрив със съпругата си и умира сам.

Съдбата и историята ги разделят физически, но не променят чувствата им. Макар и да не поддържат връзка и да не си пишат, Кемал винаги следи какво се случва с Мити. Един път само той се осмелява да наруши дистанцията, като й изпраща романа „Чучулигата“ на Рашат Нури с молба Димитрина да уреди превода и издаването й на български. Тази най-известна и трагична любовна история на Турция е последното послание, което Мити получава от своя любим. В спомените си Елисавета Багряна пише, че при една от срещите си с Ататюрк, той й казал: „Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“

Димитрина Ковачева умира на 80 години от рак. През целия си живот тя не говори за Ататюрк с никого, дори с близките си. Последните й думи са „Тази нощ сънувах Кемал…“

Елица Павлович

{ 5 comments… read them below or add one }

Онегавон June 23, 2013 at 9:54

Приказно, прекрасен сюжет за филм :)

Reply

Лео April 12, 2016 at 23:09

Димитрина Ковачева е била една празноглава овца, а баща им с право му е сритал анадолския зад,ник като е забранил сватба с това анадолско куче.

Reply

Христина Иванова August 23, 2016 at 15:32

Прекрасна история.Прекрасна истина.Какво по-хубаво от това,от тази романтична и много истинска обич.Защо не признавате хубавото,истинското…

Reply

Ваньо Миланов April 18, 2017 at 11:54

Красива история!
Всички интелигентни български турци я знаят, както и всички познавачи на биографията на генерал Мустафа Кемал, наречен АТАТЮРК!
Единствената забележка, която имам е, че униформата от маскения бал в двореца НЕ Е ЕНИЧАРСКА, А СПАХИЙСКА.
Изключително интелигентния, говорещ български език (заради вероятния си български произход) офицер Мустафа Кемал не би искал да обиди домакините си с униформата на еничарин .
(Освен това – спахиите са “аристократите на османската армия, а еничарите – т.н. “специални части”.

Reply

Украинеца July 12, 2017 at 14:15

Не пишете глупости! Това е била една Истинска любов каквато на днешно време е невъзможна! Сега всичко е пошло! Черт поберит! Мустафа Кемал е един Велик държавник ! Сегашните са Овчари !

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: