Девети юни 1923 г – не преврат а Революция за възстановяване на демокрацията

by ExtremeCentrePoint on Sunday, 9 June, 2013 · 0 comments

in България, История

5042(1)

На снимката: Цар Борис III и проф. Александър Цанков

На 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз и узаконен с указ на цар Борис III. Превратът има за цел да свали от власт диктаторския режим на БЗНС. Основни сили в подготовката на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които организират около себе си почти всички недоволни от режима на БЗНС сили.

Политическите сили (1920 – 1923)

При управлението на БЗНС в страната се случват сложни политически процеси.

Втората по численост партия е БКП. Всъщност комунистите носят името си съвсем отскоро. Техният първи конгрес се състои между 25 и 27 май 1919 г. Започва превъоръжаването на партията с идеите на болшевизма. Възприемат се неговите революционни средства – от масовата акция до въоръженото въстание. БКП става през 1919 г. и съучредител на Третия комунистически интернационал.

Заедно с болшевизирането си БКП постепенно губи и своята самостоятелност. Третият интернационал е в подчинение на Руската комунистическа партия и на Съветския съюз, като седалището му е в Москва. Стратегията и тактиката на комунистическите партии се определя от Комунистическия интернационал. Пак оттам зависи до голяма степен статутът, финансовото положение и дори животът на ръководните кадри на партията.

Редиците на БЗНС не са съвсем стройни. Зад лявото крило на съюза, начело с Александър Стамболийски и Райко Даскалов, върви основната членска маса. Умереното крило е за запазване на някои черти на буржоазния управленчески политически стил и не изключва възможността да се търси сътрудничество на десните опозиционни политически сили при провеждането на политиката на БЗНС. Тази групировка се ръководи от Марко Турлаков, Константин Томов и Христо Манолов.

Освен тях обаче съществува и крайно ляво крило от по-млади и влиятелни членове като Крум Попов, Спас Дупаринов, Стоил Стефанов, Димитър Кемалов и др. В края на 1921 г. те създават таен комитет, наречен Комитет за селска диктатура. Комитетът си поставя за цел да воюва срещу десни и корумпирани членове на съюза, а също така и срещу разлагащи го пришълци.

През пролетта на 1922 г. с правителствено одобрение Комитетът за селска диктатура започва да създава свои въоръжени ядра (Оранжева гвардия), които си присвояват правото да съдят и дори да наказват със смърт врагове и изменници.

От края на 1922 г. и през първите няколко месеца на 1923 г. БЗНС е под въздействието на Комитета за селска диктатура. Основните Ленинови постулати от теорията на пролетарската диктатура са възприети и пригодени към нуждите на БЗНС за установяване на селска диктатура.

След Първата световна война общественият престиж на буржоазните партии пада. Правителството на БЗНС полага усилия, за да не им даде възможност да се съвземат. Трите либерални партии, управлявали страната през 1913-1918 г., са обезглавени. Още коалиционното парвителство арестува през ноември 1919 г. и дава под съд министрите от кабинета на д-р Васил Радославов като причинители и виновници за тежкото положение на страната в края на войната.

Поради ниския си обществен престиж буржоазните партии правят опити за укрепване чрез обединителни действия. През 1920 г. трите либерални партии се обединяват в Национално-либерална партия. Същата година двете бивши русофилски партии – Народната и Прогресивно-либералната, управлявали страната през Балканските войни от 1912-1913 г., също се обединяват под фактическото ръководство на Атанас Буров.

От средата на 1921 г. постепенно започва да се създава организация, наречена "Народен сговор" и през пролетта на 1922 г. тя вече е реален политически факт. Водеща идеологическа роля в Сговора играят професорите Александър Цанков, Петко Стайнов (тогава доцент), Д. Мишайков и др. Тяхната платформа настоява за сплотяване на буржоазията, за да влезе тя решително в ролята си на ръководна класа в живота на обществото, та да се отнеме властта на земеделците и да се отстрани комунистическата опасност. Те препоръчват социален мир и справедливост, като на държавата и на една силна власт отреждат ключова роля за постигането на тези цели, включително и като бъдат накърнени някои материални интереси на буржоазията (селска и градска).

На 6 юли 1922 г. след продължителни преговори е създаден Конституционен блок. Това е ново партийно обединение от Демократическата, Обединената народнопрогресивна и Радикалната партия. Едни от най-известните представители на Народния сговор – Атанас Буров (Обединена партия), Андрей Ляпчев, Гр. Василев (Демократическа партия), участват в преговорите за образуване на Конституционен блок и влизат в неговото ръководство. Конституционният блок прокламира като своя цел установяването на парламентарен режим съгласно Търновската конституция. Започва подготовка на масови акции.

Земеделското правителство предприема бързи и решителни мерки за смазване на буржоазната опозиция.

На 17 септември 1922 г. блоковите партии насрочват свой масов събор в Търново. Този събор съставлява част от масова акция за легално сваляне на земеделското правителство. За същия ден и в същия град Земеделският съюз обявява свикване на конгрес на цвеклопроизводителите. Влакът, с който пътуват блокарите, е изтърбушен от селски тълпи, а водачите на Конституционния блок са жестоко малтретирани. Мнозина от тях скоро напускат страната поради страх за живота си. БЗНС продължава настъплението срещу буржоазните партии. На 19 ноември 1922 г. е проведен референдум за съдене кабинетите на Иван Гешов (1911-1913), д-р Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918). За съденето гласуват 600 455 души срещу 205 512. Мнозина от най-видните водачи на опозицията отиват в затвора.

Търновските събития и референдумът внасят обрат и в стратегията на буржоазните политически сили. В техните среди възниква и бързо започва да се развива мнението, че е невъзможно свалянето на БЗНС да се извърши с легални средства. Решаваща роля започват да играят военните. Освен връзките си с буржоазните партии и най-вече с Народния сговор те разполагат и със собствена стройна и добре въоръжена организация.

След войната голяма част от офицерите остават вън от казармите, оказвайки се в бедствено материално и унизено обществено положение. През октомври 1919 г. е създаден Военният съюз (Военна лига), който включва офицери от армията и от запаса. Съюзът се изгражда върху конспиративни принципи. Ръководството му поддържа тесни връзки с командването на армията и фактически тя се намира под негов контрол.

На референдума БКП гласува в единна листа с БЗНС. След референдума обаче отношенията между БЗНС и БКП тръгват в противоположна посока.

Пътят към 9 юни

Окуражен от победата в референдума, от началото на 1923 г. Земеделският съюз решително тръгва по пътя на установяването на тоталитарна диктатура. Успоредно с това завършва процесът на неизповядваното превъоръжаване на съюза с идеите на ленинизма. Заимствайки революционната логика на Ленин, оранжевите му последователи определят селската диктатура като висша форма на демокрация, защото селяните са огромното мнозинство на народа. Съсловната теория се преобразува в класова. БЗНС престава да бъде организация на всички селяни, а само на класата на трудовото селячество.

Народното събрание се разпуска и започва подготовката за нови избори. Очаква се те да бъдат спечелени с голямо мнозинство. И за да бъде то колкото се може по-убедително, преди да бъде разпуснато, събранието гласува специален недемократичен нов избирателен закон, облагодетелстващ БЗНС. Целта е да се узакони по този начин планираната диктатура.

Преди изборите възможностите за публични изяви на буржоазните партии и на БКП са почти изцяло парализирани чрез насилие.

Резултатите от изборите, проведени в условия на терор и машинации, са такива, каквито се очакват. БЗНС с 569 139 гласа (52,7%) благодарение на избирателния закон получава 86,5% от местата в Народното събрание.

След изборите на 22 април маршът на БЗНС към диктатурата продължава с усилен темп. Арестите на комунисти и буржоазни политици продължават. При това положение Военният съюз взема решение да нанесе изпреварващ удар, като организира преврат.

Комунистите, от една страна, подценяват възможността за осъществяване на преврат, а от друга, със злорадство очакват сблъсъка между "градската и селската буржоазия". Най-лошо се ориентират в обстановката земеделците. Те имат достатъчно податки за готвещия се заговор, но не им обръщат достатъчно внимание. Самият Стамболийски в нощта на преврата е в родното си село Славовица, без да подозира нищо.

Превратът е назначен за нощта на 8 срещу 9 юни. Той се осъществява професионално и с вещина.

В ранната сутрин на 9 юни ген. Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. (Членове на ВМРО убиват Стамболийски и Р. Даскалов, както и други земеделски водачи.)

Въпреки отличната подготовка на преврата, на много места из цялата страна се оказва съпротива, в която според някои данни участват над 100 хил. души. Сам Стамболийски застава начело на зле въоръжените си сподвижници от Пазарджишко, но е заловен и след инквизиции е садистично убит. Жертви стават още стотици земеделци.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия.

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г.

Превратът е посрещнат с одобрение и получава подкрепата на всички буржоазни партии ("партии на реда", както сами се наричат). Извършителите на преврата – Военният съюз и Народният сговор – съставят собствено правителство, за което се опитват да внушат, че има националноспасителен характер, изкарвайки го по-широко представително, отколкото то е. Правителството е оглавено от проф. Александър Цанков. Под пълния контрол на Военната лига са поставени военното, вътрешното и отчасти външното министерство.

Автор: Андриян Георгиев

Leave a Comment

Previous post:

Next post: