За честта и достойнството на българските граждани. Защо организацията Шалом не подкрепи инициативата на г-н Самуйл Ардити да бъде призната за праведница Лиляна Паница

by ExtremeCentrePoint on Tuesday, 19 February, 2013 · 1 comment

in България, История

dfg617 души подрепиха тази страница посветена на една българска героиня – Лиляна Паница. Някой от тях са и част от онези близо двеста души в Израел подписали призива към българския Президент да бъде удостоена посмъртно Лиляна Паница с орден Стара планина.

Уважаеми приятели, позволявам си да се обърна така към Вас, сега ясно ли ви е защо организацията Шалом не подкрепи инициативата на г-н Самуйл Ардити да бъде призната за праведница Лиляна Паница. Защо личността на Лиляна Паница беше така упорито и настървено омаскарявана. От Шалом вече са наредили до стената на срама виновните за гибелта на македонските и беломорските евреи: германските власти, българското пронацистко правителство и местното население на новите земи. Позовават се на историческите факти.

Предлагам не само на историците обслужвали Шалом, но и на всички Вас да си припомним историческите факти. На кого Лиляна Паница е съобщила тайния план за депортация? На българските депутати – не; на българската православна църква – не; на българските писатели –пак не. Лиляна Паница информира Еврейската консистория в София за подписаното споразумение от Белев и Данекер. Само за предстоящата депортацията на българските евреи ли е съобщила Лиляна Паница на Еврейската консистория в София? Не! Съобщила е, че предстои депортацията и на македонските и на беломорските евреи. И какво направи Еврейската консистория в София за спасяването на своите братя и сестри от Беломорска Тракия и Вардарска Македония? Заради този въпрос ме определиха като антисемит и последовател на Филов, Белев и Габровски. Няма нужда да ни отговарят от Шалом. Нищо не са направили. След като държат на историческите факти, от Шалом да допълнят списъка с виновни и с Еврейската консистория в София от онова време. Така ще е исторически справедливо. А дали  от Шалом ще поемат моралната отговорност за бездействието и ще се извинят публично не е наша работа.

Както не е тяхна работа да съветват българското правителство да поема морална отговорност за стореното от Третата българска държава.  Българското правителство носи единствено и само отговорност пред българските избиратели, без значение дали те го харесват или не.  Вече има прецедент един български президент да поема отговорност в чужда държава от наше име – българските граждани -, без да пита никого и без да има доказани основания и причини за тази постъпка. Всяко българско правителство, което поеме морална отговорност за исторически събития, които не са изследвани и дискутирани в българското общество достатъчно и за които няма ясна и категорична научна и обществена позиция ще допусне грешка с непоправими последици.

Защото зад призивите за поемане на морална отговорност се крият претенциите на Македония за изплащане на обезщетения за 16 милиона долара. От Шалом трябва публично ясно и категорично да осъдят тези претенции като неоснователни,за да не остане българската общественост с погрешното впечатление за мълчалива подкрепа на реваншистките македонски искания.

Въпросът за поемане на морална отговорност е въпрос за честта и достойнството на българските граждани. Какви сме ние съвременните българи за Шалом: спасители или преследвачи и убийци на евреи, както ни определи неотдавна един еврейски историк.

С какво аз и вие, моите деца и вашите деца сме навредили на българските и чуждите евреи през Втората световна война, та да поемаме отговорност със задна дата. Защо днес когато българския народ и българската държава преживяват трудни моменти, защо тези, които считахме за наши приятели се опитват да ни опозорят и да ни вменят историческа вина.

Президентът на България и българското правителство трябва без колебания да удостоят посмъртно Лиляна Паница с орден Стара планина за стореното от нея за спасяването на българските и НЕ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ.

Защото паметта за Лиляна Паница е късче от нашата чест и достойнство.

Иван Генов

{ 1 comment }

Ефес February 19, 2013 at 21:11

Димо Казасов главен
директор на
издателствата,
полиграфията и
търговията с печатни
произведения
(1950-1953),
възлова
длъжност, която
изисква от него не толкова
познания,
колкото
налагане на
цензура и
изготвяне на прочутия Списък
на забранената и
вредна
литература със
Заповед № 32 от
2 октомври 1952. 1953 се оттегля
от обществения
живот и
публикува
няколко
мемоарни книги. Допълнително:
Председател на
дружеството на
столичните
журналисти
(1924–1928), на Дома на
изкуствата и
печата, на
Българския
аероклуб, на
Софийския червен кръст, на
Полско-
българския
комитет за
сближение чрез
печата, на Съюза на българо-
югославските
дружества
(1932-1941).
Участник в три
преврата (9 юни 1923, 19 май
1934, 9
септември 1944
г.). За заслугите си
по спасяването
на българските
евреи, Казасов е
признат от
държавата Израел и Яд ва- Шем като един от праведните
сред народите,
наред с 19 други
българи.

Previous post:

Next post: