Като в блатата мрачни сред диви лесове
в една душа ли дремят различни светове:
тук, горе — сводът син разлял е по водата
лъчи и облаци, и трепкаща позлата,
а долу — в гъста тиня, заспала в мрак зелен,
влечуги черни шават сред гнилоч, смрад и тлен.
7 май 1839
Technorati Tags: поезия
