Говорителят на Държавния департамент Shon McCormack нарече анекдотични съвместните военно-морски учения между Венецуела и Русия.
“Аз вече казвах, че старите руски кораби няма да могат да доплуват дотук. Както се вижда, руснаците също са предвидили това и редом с техните кораби плуват влекачи, които в случай на повреда ще теглят корабите обратно. …
… Представете си, руснаците от времето на Караибската криза през 60те години не са се променили – те все още са със стари кораби. Нека ни помолят и ние ще им помогнем да модернизират флота си. Да има такъв флот за страна като Русия е обидно.”
Да припомним, че Русия изпрати и два бомбардировача Ту-160 във Венецуела, които руската пропаганда нарича “ракетоносци”. Бомбардировачите трябваше да излетят обратно за Русия вчера на 15.09.2008, но поради неизвестна причина не са успяли и отлитането е отложено с няколко дни. Есперти предполагат, че забавянето е предизвикано от “продължителния” полет до страната на Чавес, които е изтощил силите на “летящата мечка” и се е наложило срочен ремонт, за да успеят някакси да се доберат обратно до Русия.
{ 10 comments… read them below or add one }
Това звучи като злостна антируска пропаганда.
Но, уви, за съжаление на нашите русофили, тя е напълно вярна.
Ето четете нещо съвсем ново на тази тема от официални руски източници:
“Ущерб от пожара на корабле “Маршал Шапошников″ составил 15 миллионов рублей.”
http://www.lenta.ru/news/2008/09/18/damage/
“Смъртоносен пожар парализира руски боен кораб в Японско море”
Николай Атанасов – 18 Септември 2008
При инцидента са загинали 2 моряци, противоподводният разрушител “Маршал Шапошников” е отбуксиран до руския бряг
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=16502
Рушката трагедия се повтаря ли, повтаря… С все по-голяма сила. Не се радвам. Хората, които го отнасят не са тези, които са виновни. Жалко за тях. Ама и при нас е така… За огромно съжаление сме умалено тяхно копие, напоследък се пра’им на BCC (black carbon copy)…
За съжаление си напълно прав. Лично аз мисля, че комунизмът определено не е виновен за многовековната драма на руския народ. Китайците се оказаха по-комунисти от руснаците и какво – справят се по-добре с проблемите си от десетки капиталистически страни по целия свят.
Според Владимир Фьодоровски – бивш съветник на Горбачов и Елцин, поискал през 1995 г. политическо убежище във Франция и получил по лично разпореждане на Жак Ширак незабавно френско гражданство – Русия и преди Октомврийската революция, и след нея е била управлявана от кремълската тайна полиция.
Пак в Грани.ру има частично (за комунистическото начало) потвърждение на alex:
Памятник Дзержинскому могут вернуть на Лубянку
Ето какво коментират руските сайтове:
“Ние сме убедени, че нашите връзки със съседите ни няма да бъдат отслабени по никакъв начин от няколко поостаряли бомбардировачи Blackjack, които посетиха един от малцината автократи в Латинска Америка.”
Държавният секретар на САЩ за посещението на двата руски стратегически бомбардировача Ту-160 във Венецуела.
http://www.vz.ru/politics/2008/9/18/209506.html
Каквото и да се говори за съвременна Русия, в момента там има непредставима дори и на сън в недалечното минало свобода на словото и печата.
Вярно е, че руската демокрация е много далеч от стандартите на съвременната западна демокрация, но от никъде не следва, че западният тип демокрация е най-подходящата форма на държавно устройство за такива огромни и уникални страни като Русия и Китай.
И особено за Китай.
Нека не забравяме, че най-дълговечната високоцивилизована и крайно стабилна държавна и социална формация в историята на човечеството е древноегипетската.
А тя съвсем не е била демократична, нали?
И слава Богу!
Трагедията на Русия съвсем не е в това, че не е демокрация, а в това че все е много далеч от съвременните цивилизационни стандарти.
Най-опасният опонент на западния тип демокрация никога не е бил комунизма, а уникалният във всяко едно отношение Трети Райх на Адолф Хитлер. Той обаче беше крайно агресивен по природа и толкова несъвместим с целия останал свят, че успя да оцелее само 12 години и 4 месеца.
Но за тези 12 години Третият Райх отприщи невероятния творчески потенциал на немския народ. Поставени бяха основите на ракетостроенето, на реактивните самолети, на атомната енергетика, на нов стандарт в много научни и технически отрасли.
След рухването на Третия Райх двете военни свръхсили-победителки, САЩ и СССР, се надпреварваха да плячкосват немските учени-изобретатели и техните открития и изобретения.
Знаменитатата “народна” кола “Фолкцваген” – “Костенурката” беще създадена от любимеца на Фюрера Фердинанд Порше, ракетите “Фау” бяха построени от друг негов любимец – Вернер фон Браун.
Десетилетия наред всички съветски и американски ракети бяха само усъвършенствани модификации на немските “Фау”, а техните реактивни самолети – почти пълно копие на немските “Месершмидт”.
Дори най-голямото научно-техническо достижение на САЩ – кацането на човек на Луната – беше немислимо без активното и масово нацистко участие в него.
Главният конструктор на цялата “американска” програма “Аполо” беше бившият майор от СС и любимец на Фюрера Вернер фон Браун. Именно той и още 118 немски ракетни специалисти поставиха основите на американското ракетостроене.
А за скафандрите на космонавтите се грижеше друг бивш виден нацист – чието име, уви, забравих. Той пък бил създал пръв аеромедицината на основата на доста жестоки експерименти с концлагеристи. Което не попречи все пак на президента Джонсън да го награди с най-високи американски отличия за заслугите му към демократична Америка…
Обяснете ми защо тези вече стари по това време нацистки мозъци се оказаха много по-талантливи и творчески от стотиците хиляди млади и “демократични ” американски и вносни научни мозъци в САЩ?
С всички тези неоспорими факти всеки може да се запознае подробно от различните предавания на History Channel и Discovery и естествено от много други източници.
Какво следва от всичко това?
Само едно: не бива да се гледа на западния тип многопартийна демокрация като на единствено възможна или дори гарантирано най-добра форма на управление.
Много често по този повод се цитират думите на Чърчил, че демокрацията била най-лошата форма на управление, но по-добра форма досега не била открита.
В казаното от Чърчил има само една неяснота: най-добра форма за управление за кого е многопартийната демокрация? За управляващите или за управляваните?
За еврейския и WASP финансов елит на САЩ или за тяхното многомилионно население?
Доколкото знам в САЩ 1% от населението получава по-големи нетни доходи от следващите 40% взети заедно.
Поради това не разбирам, в името на какво обикновеният американец трябва да гласува послушно не в своя полза, а в ползата на хората от този 1% финансов и политически елит на страната?
В реалната история от най-древни времена има само два закона:
1. Победителите не се съдят.
2. Горко на победените!
Историята ни учи, че твърде често високоразвити цивиклизации са били побеждавани от по-примитивни от тях варварски народи с по-силен инстинкт за оцеляване.
Проучете например как виетнамците са успяли да разгромят французите през април 1954 г. при Диен Биен Фу и ще разберете какво имам предвид.
И защо смятам, че светлото бъдеще на нашето тревожно-бързо нарастващо многомилиардно човечество не е нито ясно, нито пък предрешено.
това е военна пропаганда. нищо чудно, че се върти точно в руските сайтове.
Полуистината е по-лоша от откровената лъжа. Ще направя коментар на поста на alex, но без нищо лично, не искам да го засягам.
1. В Русия НЯМА свобода на словото, но и на мен ми прави впечатление много по-разнообразните мнения, които могат да се намерят в руски сайтове (отколкото в БГ нета). Все пак – там инакомислещите журналисти ги убиват! Примерите са много, а скорошните са уволнения, “спявка” при Путин и подобни, познати и у нас.
2. “Най-дълговечната цивилизация е египетската”, а китайската култура? При това още съществува, въпреки ККП.
3. Относно структурата на богатството – тези 40% американци, с които се сравняват единият процент супербогати, са също собственици и капиталисти. В Русия и България структурата е значително по-нещастна (не помня конкретни цифри), но т.н. “средна класа” не са собственици, а по същество са държавните служители (или служители в държавоподобни корпорации, най-вече банкови), а не свободни предприемачи. Сриването при свръхбогатите ще ги повлече като лавина. За мен това е твърде съществена разлика. Простото сравнение на цифрите е измамно.
4. “Победителите не ги съдят” да, но има “Пирова победа” – никой никого не съди…, нека не се заиграваме с идеологеми.
Не знам, какво държавно устройство е подходящо за държави като Русия и Китай, но факт е, че сега там мизерства огромна част от населението. Целият “бум” е за сметка на здравето и живота на милиарди хора. Това не може да се нарече успех по никакъв начин. Най-ценният ресурс е човешкият! Каквито и анализи да се правят, това е отправната точка. Също така и крайната! Не може да се твърди, че една нация е успешна, защото има оръжия, с които да унищожи врага, Земята и себе си дори. В този случай просто няма победител, няма съд, няма история.
Признавам, че аргументите в отговора ти са коректни и сериозни.
Затова смятам да ги разгледам внимателно един по един.
1. За свободата на словото в Русия.
Аз ясно написах: “Каквото и да се говори за съвременна Русия, в момента там има непредставима дори и на сън в недалечното минало свобода на словото и печата.”
По същество ти също си съгласен с това:
“…и на мен ми прави впечатление много по-разнообразните мнения, които могат да се намерят в руски сайтове (отколкото в БГ нета).”
Наистина тази свобода на словото е ограничена в определени рамки и излизането извън тях е опасно за живота. В един популярен руски пародиен клип за последните президентски избори Путин заявява: “В Русия винаги е имало свобода на словото. Всеки може да каже всичко каквото мисли. Но никъде не е казано, че след това той трябва да остане на свобода.”
http://www.youtube.com/watch?v=BuZk1kxuR0M
Впрочем, ако погледнем на свободата на словото в САЩ по време на кратката (за щастие) епоха на антикомунистическите преследвания на комисията Макарти, ще открием че тогава там е имало далеч по-малко свобода на словото, отколкото сега в Русия.
Наистина избиването на журналисти не е типично за САЩ. Но избиването на видни политици е нещо станало там почти традиционно: най-известни в това отношение са атентатите срещу братята Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Джордж Уолъс (оцелява, но остава инвалид), Рейгън (оцелява по чудо). Доста свидетели по различни взривоопасни процеси също често умират при твърде съмнителни обстоятелства.
Поради това днес много симпатизанти на Барак Обама очакват в скоро време срещу него да има покушение.
Навремето, още преди промените, един мой приятел казваше: “Щом управляващият елит на Запад реши, че е заплашен той суспендира правата на човека и свободата на словото и незабавно въвежда извънредно положение. Що се касае до комунистическите страни, там винаги има извънредно положение.”
А Русия, нека не забравяме това, и досега е полукомунистическа страна…
2. Относно китайската култура и древноегипетската цивилизация.
Китайската култура може да е много древна, но китайската история е изпълнена с крайно жестоки и кръвопролитни граждански войни.
За сметка на това просъществувалата над 4000 години древноегипетска цивилизация се е радвала на дълги периоди на мир и социална стабилност. Най-продължителният от тях е около 1000 години. Ако сравним територията на Древния Египет с тези на Китай или Индия, ние ще видим, че тя е направо незначителна. Въпреки това цивилизационният модел на Древния Египет е бил изключително устойчив, а неговите архитектурни и културни достижения ни изумяват и досега.
Но така или иначе нито Древен Египет, нито средновековен Китай са били демократични държави, което не им е попречило да достигнат високо ниво на цивилизованост.
3. Относно структурата на богататвото.
Според мен проблемът е друг – чии финансови и политически интереси трябва да защитава приоритетно американското правителство – на този 1% или на останалите 99% от населението?
“След избирането на Роналд Рейгън за президент през 1980-те и неговата нарастваща защита на свободните пазари, се възцари дълъг период, в който доверието на американците към правителството като двигател за решаване на проблемите спадна, докато доверието им в пазарите като такова средство нарасна. Дали събитията от 2008 г. ще поставят началото на обратната тенденция?”
Финансовите катаклизми стесняват опциите пред следващия президент на САЩ – Джералд Ф. Сейб, “Уолстрийт джърнал”
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=143886
4. Уважавам хуманистичния ти подход към историята, но нека да сравним демократична капиталистическа Индия с тоталитарния комунистически
Китай и да преценим къде условията на живот на населението се подобряват по-бързо и забележимо.
Просто Китай има чудовищно тежки за разрешаване икономически и социални, а напоследък и екологически проблеми. Поради това една преждевременна политическа либерализация на тази страна най-вероятно би довела до нейния разпад, до политически и икономически хаос и до постоянни въоръжени междуособици.
Ето накрая и един стар виц на тази тема, илюстриращ, че всеки идеологически принцип има смисъл само в рамките на определени количествени измерения.
Когато навремето президентът Никсън посетил Китай и се срещнал с Мао Дзъдун, той му поставил остро проблема за спазване на правата на човека в Китай и по-точно на правото за свободна емиграция.
Мао се усмихнал лукаво и запитал:
- Добре, г-н Президент, ако аз разреша на 200 милиона китайци да емигрират в САЩ, вие ще ги приемете ли?
Не разбрах само кое е военна пропаганда?
Единственото изказване в моя коментар, което е взето от руски сайт е това на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс. Но него го има във всички западни медии. То е доста язвително и обидно за Русия, поради което е направо странно, че го има и в руските сайтове.
Мисля, че направих грешка и отклоних разговора от съществената част на въпроса ти:
“И защо смятам, че светлото бъдеще на нашето тревожно-бързо нарастващо многомилиардно човечество не е нито ясно, нито пък предрешено.”
Че не е ясно, не е. За “светло” – съвсем. Най ми харесва, че не го смяташ за предрешено. За мен заемането на позиция е минималното собствено действие. Руската военна агресия спрямо съседна й държава и продължаваща агресивна политика от последния месец измести страховете от тероризма, но всъщност тя негово друго, позабравено лице. Комунизмът си е чиста идеология на тероризма: Устав на съюза на комунистите и Манифест на Комунистическата партия. Фашизмът е негов страничен ефект с краткосрочно действие и съответно не успя да си “покаже рогата”. Ако демокрацията има недостатъци, то комунизмът няма каквито и да е било качества (или предимства за живеещите го). Да, пред САЩ и следващия президент стоят сериозни въпроси за баланса между интересите на обществото и свободата на личността, но тази дилема изобщо не затормозява отсрещната страна. Направо елиминират втората част от уравнението (както го написах, излиза че това е дясната страна
и беше съвсем неволно.
По този повод мисля, че няма “крайно десни” – крайните позиции по-рано или по-късно завиват вляво. Дори след краткотрайно увлечение по либертарианството вече имам някои съмнения и към неговите последователи (!). Все пак ценя Хайек и много харесвам Айн Ранд. Същевременно се опитвам да формулирам собствени базови ориентири, но все още не мога да ги изложа в стегната форма. Всъщност, те са известни отдавна, но у нас май трябва всеки да ги преоткрие отново. Така усещам ефекта от цялостното манипулиране на личността и обществото ни през последните 60 (вече) години.