85658529CJ082_One_Only_Cape

Preparing to say goodbye… a message from Clint Eastwood

“… вашият свят не е нищо повече от всички малки неща, които сте оставили след себе си …”

От филма “Gran Torino”

My Twilight Years at 88. If you realize each day is a gift, you may be near my age. As I enjoy my twilight years, I am often struck by the inevitability that the party must end. There will come a clear, cold morning when there isn’t any “more.” No more hugs, no more special moments to celebrate together, no more phone calls just to chat. It seems to me that one of the important things to do before that morning comes, is to let everyone of your family and friends know that you care for them by finding simple ways to let them know your heartfelt beliefs and the guiding principles of your life so they can always say, “He was my friend, and I know where he stood.” So, just in case I’m gone tomorrow, please know this: I voted against that incompetent, lying, flip-flopping, insincere, double-talking, radical socialist, terrorist excusing, bleeding heart, narcissistic, scientific and economic moron that spent eight years-in the White House trying to destroy our wonderful country and turn it into Muslim loving, socialist shit hole like he came from and I don’t mean Hawaii! Participating in a gun buy-back program because you think criminals have too many guns is like having yourself castrated because you think your neighbors have too many kids. Regards, Clint

Make My Day!

{ 0 comments }

{ 1 comment }

images

Всички разбраха, че сме свидетели на ново голямо историческо събитие.  Масовото експулсиране на руски дипломати от Запада е началото на нова Студена война. На 5 март, 1946 с речта си британският мин. председател Уинстън Чърчил даде началото на Студената война на западните демокрации срещу Съветска Русия, която приключи на 24 август 1991 г. с пълен колапс и разпад на СССР и образуването върху руините на империята на нови национални държави. Нашето поколение успя да стане участник в тези исторически събития, но ние трябва да продължим започнатото и да унищожим руската империя докрай, да разрушим царизма и комунизма до корен. Това ще бъде велико начинание, в което всички ще сме участници.

Британският премиер Тереза ​​Мей на 26 март 2018 г. създаде нов антируски фронт, също както великият си предшественик Уинстън Чърчил стана баща на антисъветския фронт на 5 март 1946 г. във Фултън преди 72 години.

Чуйте основните идеи на тази велика реч.

{ 1 comment }

fulton-speechРадостен съм да дойда в Уестминстър колеж този следобед и съм поласкан, че ще ме удостоите с научна степен. Името „Уестминстър” ми е някак познато. Струва ми се, че съм го чувал и по-рано. Всъщност именно в Уестминстър съм получил много голяма част от образованието си по политически науки, диалектика, реторика и още едно-две неща. На практика ние и двамата сме се обучавали в еднакви – или подобни – или, във всеки случай, сродни учебни заведения.

Освен това е чест – навярно почти уникална – един неофициален гост да бъде представен пред академичната общност от президента на Съединените щати. Въпреки тежкото си бреме, задълженията и отговорностите, които идват при него без покана и от които той не се отвръща, президентът пропътува хиляда мили, за да удостои с присъствието си днешната наша среща, да я превърне в тържество и да ми даде възможност да се обърна към тази сродна нация, към собствените ми съотечественици отвъд океана, а може би и към хората от някои други страни. Президентът ви каза своето желание – а съм сигурен, че то е и ваше – аз да разполагам с пълната свобода да изкажа пред вас моето истинско и най-искрено мнение за тези тревожни и объркани времена. Няма съмнение, че аз ще се възползвам от тази свобода, и се чувствам изцяло в право­то си да го сторя, понеже всички мои лични амбиции, които съм имал в младите си години, са осъществени много по-пълно, отколкото съм си представял дори в най-смели­те си мечти. Но нека все пак да кажа ясно, че нямам никаква официална мисия, идвам като частно лице и говоря един­ствено от свое име. Зад това, което слушате, не се крие нищо.

[прочети цялата статия…]

{ 2 comments }

Момичета с пушки

by ExtremeCentrePoint on Thursday, 8 March, 2018 · 1 comment

in НОВИНИ

Днес – 48 дами от 19 отбора и 10 индивидуални участници мерят сили в първия за страната турнир по стрелба за жени, служители на #МВР, военнослужещи от #МО и службите за сигурност. Той се провежда в Академията на МВР, а негови организатори са Главната дирекция „Национална полиция“, Спортната асоциация на МВР, Академията на МВР и Министерството на отбраната. Награждаването на победителите е тази вечер от 19 ч. в Централен Военен Клуб.

28516764_1864108420326561_7075777327135299205_o

[прочети цялата статия…]

{ 1 comment }

Писма-от-България-Енгений-Утин-СМ-март-2017Евгений Утин, руски военен кореспондент на руско турската война от 1877-1878 година  за отношенията между руснаците “освободители” и “освободените” българи:

“- Знам, че „братушките” не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е – двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!

– Чакайте, – възразих му аз – нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.

– Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение – Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?

– Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!

– Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!”

Българите безпрекословно изпълняваха заповеди, но на лицата им не можеше да прочете нито задоволство, нито радост. Бяха убедени, че ако турците са ги били произволно, така ги бият и руснаците.

[прочети цялата статия…]

{ 3 comments }

stefan-stambolov_31Димитър Маринов предава думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг :

” – А кръвта на руския народ? – възрази княз Александър с болна ирония.

- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда.
И какво получихме? Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество трябва да останете начело на тая борба.”

{ 2 comments }

1 (1)"Такава е в общи черти единствено разумната програма на бъдещото отношение на Русия към България, ако приемем за изходна точка убеждението, че интересите на двете страни ни най-малко не си противоречат, а напротив – достатъчно съвпадат, като служат за здраво съединително звено между тях.

Но какво да правим, ако това убеждение повече не се споделя от политическите водачи на българския народ, ако продължителното наше отдалечаване ги отдели от нас и даже ги сближи с нашите противници дотолкова, че те поеха положителни договорки с тях, те влязоха в заговор против Русия?

2 (1)Ако е така, на Русия не ѝ остава нищо друго, освен да погледне право в лицето на опасността и, осъзнавайки погрешността на своите по-раншни въззрения за България, да се освободи от всякакво съчувствие към тази страна, нейните водачи и население, да ги признаем за свои заклети врагове, толкова по-непримирими, колкото по-значителни са оказаните от 3 (1)нас благодеяния.

Щом като се убедим в предателството и измяната на българите, ние следва да се отнасяме към тях като към врагове, без да се утешаваме с мнимо различие между настроението на народа и неговите водачи, той като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство.

[прочети цялата статия…]

{ 0 comments }

Руската завист и злоба към българското население , така добре описана от Достоевски, среща потвърждение и в книгата на Артур фон ХУН “Борбата на българите за съединението си”.

Достоевски за руската завист към българите

-от-Съединението-Артур-фон-Хун-e1436800481706

Артур фон ХУН(Arthur von Huhn) е германски военен кореспондент по време на Руско-турската война през 1878 и по време на сръбско-българската война, защитник на Съединението, написал най- възторжените репортажи за България и нейния героичен и свободолюбив народ, издадени и в книга на немски, английски и френски, преведена и на български език. Той пише:

“Аз искам да кажа само това, което съм видял и чул в България по време на Руско-турската война. Първото, което забелязах беше това, че този уж „угнетен“ народ се намираше в такова благосъстояние, в каквото малко народи се намират в цивилизована Европа.

Това чудно откритие не направих само аз, но и всички руски офицери и войници. Те предприеха своя кръстоносен поход, за да избавят своите бъдещи еднокръвни братя от турско робство. Но какво намериха братушките в България при кръстоносния си поход?
Те не намериха угнетени роби, а един състоятелен, богат народ, който се ползваше почти с по-големи права, отколкото самите му избавители! Навред чувах думите:

„Но болгары находятся в болье лучшем положении, чем мы русские, а наши крестьяни были-бы очень счастливы, если бы могли сделать замену с болгарами!“

И наистина, тази замяна  нямаше да е лоша за руските селяни, които се хранят само с картофи и овесеник.

Колкото повече стоях в България, толкова повече се уверявах, че тя е една богата земя. Нийде в цяла България не срещнах ни най-малка следа от истинска бедност, която в Русия се среща на всяка крачка. Всеки българин си има своя къщичка, своя нива, свое лозе, свои волове, крави и овце, а освен това и готови парички. С една дума: всеки български селянин е, по имот, малък чокой. Следователно, ако се касаеше само за материални богатства, то русите спокойно можеха да пропуснат освобождението на България.

[прочети цялата статия…]

{ 0 comments }

207624_bЕфрем Каранфилов(1915-1998 г.) е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН, директор на Института за литература при БАН (1982 -1989), изследователя на творчеството на Захари Стоянов. Ето няколко оценки на академика като автор на предговора към книгата „Захари Стоянов. Васил Левски (дяконът). Черти от живота му”, издателство на БЗНС, София, 1977 г. Пишейки за първата биография на Левски, написана от Захари Стоянов, Ефрем Карамфилов отбелязва един цитат от Захари Стоянов:

„ А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато СЕ ОСВОБОДИМ ( а не когато ни освободят)- попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли : Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.

-Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви- отговорил той.- Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там , макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече”. ( стр. 78)”

{ 1 comment }

Преди 100 години, на 03.03.1918, България макар и за кратко е победител. Русия е унизена и наказана за вероломното нападение в Добруджа.

Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия слага край на руското участие в Първата световна война.

Датата не е случайна. Избрана е от българският премиер Васил Радославов, като символичен отговор на цялата анти-българска политика на Русия – схизмата против Българската църква от 1872 г., умишленото разкъсване на българските земи с цел по-лесното им присъединяване като губерния, предварително договорено със секретни договори на Русияо еи заложено в Берлинския договор, организирането на метежи, преврати, убийства на български патриоти, които се опитват да отстояват националната ни независимост и накрая – вероломно нападение през Добруджа и в гръб, през Македония, където също действа руски експедиционен корпус от 20 000 щика под общо френско командване.

С този договор Руската империя губи над 1 милион км. от територията си. Днес тези земи се наричат Литва, Латвия Естония, Полша, Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения.

{ 1 comment }

Днешното шизофренно състояние на БСП има своите исторически корени. През март 1941 г. Васил Коларов и Вълко Червенков молят Цар Борис III  да  присъедини България към Тристранния пакт. В тази епоха СССР и Райха са съюзници, които заедно са нападнали и след това разделили Полша. И днешната и миналата циклофрения на социалистите се обяснява с факта, че те никога не са били българска партия, а последователно служат първо на съветски, а днес на руски интереси.

28058588_1743571082373451_1202989502512080032_n

{ 1 comment }

Реквием за глобализацията

by ExtremeCentrePoint on Sunday, 28 January, 2018 · 1 comment

in НОВИНИ

trump_vs_soros_3

Глобализацията – такава, каквато ни бе налагана идеологически през последните десетилетия – свърши. Създателите и собствениците й от другата страна на Океана прочетоха некролога й днес от амвона на нейния храмов фестивал в Давос. Този вид глобализация бе превърнат в идеология от умно-красивите и самопровъзгласили се за елити, водени от стремеж за над-национална власт над държавите и народите, високи назначаеми постове, големи заплати освободени от данъци, имунитети, привилегии, приятни пенсионни пакети, места в бордове на директорите, първи места на трапезите. Но този глобализационен модел приключва не поради друго, а защото изпълни и дори преизпълни оригиналните си целите, остаря, меркантилизира се и се корумпира, докато технологиите напредваха, а общностите еволюираха, и стана вкупом икономически и социално неадекватен.

Идните десетилетия ще изискват нова по-съществена роля на националните държави в новия икономически и политически глобален ред. Над-националните механизми и организации с техните недемократично назначени бюрократи ще трябва да отстъпят място на националните държави и на мултинационалните корпорации. Последните обаче ще приемат все повече националната идентичност на страната-майка, чиято държава най-добре би могла да защитава интересите им на международното поле.

[прочети цялата статия…]

{ 1 comment }

img

Ние ще кажем това, което другите все още ги е страх. БСП постепенно, но уверено се превръща от социалистическа в националсоциалистическа партия. Разликата между комунистическия тип социализъм, каквато беше тя до неотдавна и националсоциализма, не е никак голяма. Тази мутация не е задължително лоша новина и няма нищо общо с Истанбулската конвенция, а просто събитията около нея през последните седмици осветлиха процеса на фашизация в БСП. Нещата стигнаха до там, че лидерът им открито заяви новата националсоциалистическа линия на партията си на последния пленум. Фактите:

1. В отговор на изказване на С. Станишев в защита на Конвенцията, Корнелия Нинова отговаря: “Националните интереси диктуват по важни въпроси в БСП да имат различни позиции от тези на ПЕС.” Това е типична националистическа  позиция, в която няма нищо лошо, но в случая със социалистическата партия резултатът е националсоциализъм.

[прочети цялата статия…]

{ 0 comments }